Tomorrowland
– Къде ще откарат трупа?
Калина се облегна на стола, кръстоса дълги крака и като отметна златистата си коса, пусна струйка цигарен дим. За кой ли път се удивих на красотата й – като родител я намирах твърде женствена за тийнейджърка.
– В спа център. Така ли мислиш им викат на моргите? Блондинка. Хайде, Калина, нали щеше да ги отказваш? Или по-добре излез на стълбището! – Васко наля бира в моята и своята чаша и потърси с поглед подкрепата ми. Висок и слаб, с вирната брадичка и леко гърбав нос, синът ми определено бе наследил гените ми. За разлика от сестра си.
– Не се заяждай, брато, знаеш, че не пуша вкъщи, но днес… Страх ме е в тъмното, нали току-що я изнесоха… Магда. Сипи и на мен де!
Откъм коридора долетя внезапен плач и Калина рипна като пружина.
– Мими е! Горкото детенце!– тя остави димящата цигара в кафената чинийка и излезе.
– Децата май нищо не разбраха.
– Тошко заспа, но Мими… усети, че става нещо.
– Без майка… тепърва ще го осъзнаят.
Минаваше полунощ, попитах:
– Не е ли време да тръгваш? Този твой приятел няма да те чака цяла нощ? И утре, тоест днес, сте на училище.
– Този… Жоро, бащата на Мими и Тошко, дали ще пристигне до сутринта? Баси случая – тя да умре, а той – в командировка! Кво ще стане с децата?
– Сигурно имат някакви роднини, не знам. Млада жена, жалко!
– Автоимунните са неличими, тя дълго се бори, ама…
Калина се върна и като размаза вече угасналия фас, отново седна.
– Заспа – рече и отпи от бирата. – Милите дечица! Мишева отказа да отвори, дали не мислеше, че ще ги пратя у тях?! Аз просто я уведомих, домоуправител е, а тя викна през вратата да не я занимавам. И я чух да казва на мъжа си, че вече нямало да им надува главите с цигу-мигу!…
– Мишева защо те мрази?
– С мама настояваме да наемат чистачка за входа, знаеш… Но тя не ще. Явно краде, нали е и касиерка… И стълбищата смърдят. Вчера ми вдигна скандал, уж нашият малък Джони налитал да ухапе нейния помияр! И от общината дойдоха по неин сигнал да проверят Джони за имунизации и платен данък!… И знаете ли какво стана накрая?! Глобиха нея!… Хак й е!
Васко се усмихна с половин уста:
– Чух я да ти вика по стълбите, че с тая къса пола приличаш на проститутка.
Калина го изгледа с упрек.
– Толкоз ли е къса? – попитах.
– Такава ми е ролята, папа, и тръгнах с полата от тук. Защото там всеки се преоблича пред всеки и… Инак ходя с панталон, знаеш.
Калина си беше наумила да става актриса и вече втора година участваше в театралните курсове в МОНТФИЗ. Срещу диплома, която после да й спети един от кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ. Понечи отново да запали, но Васко взе кутията.
– Хайде, върви да лягаш, късно стана – рече.
Тя сякаш се поколеба дали да се възмути, но вместо това отбеляза:
– Май си прав. Не е зле да дремна някой час, утре ще съм водеща и трябва да съм с акъла си.
– Хм, ще вляза в мрежата. Може и аз да ти задам някой въпрос. Каква е темата тоя път? – осведоми се Васко.
– Ами… – Калина се смути.- „Откровено за секса: тайните фетиши, от бой до уриниране, забранено за гнусливи хора“. – Погледна неспокойно Васко и мен, но тъй като ние мълчахме, стана.
– Отивам да си легна. Ако мама не беше нощна смяна… Ти у Крис ли ще спиш? А ти, папа?
– Нас не ни мисли – каза Васко. – Ама ти, пикла в десети клас, какво разбираш от сексуални извращения, та тъкмо на теб са дали тая тема?
– Хайде, брато. Ти като си в единайсти, та… Просто имам мнение, това е, лека нощ.
– Виж я ти нашта! – смръщи се Васко, след като сестра му излезе. Изгледа вратата след нея, после допълни чашите.
– Не я заяждай. Каква ли аудитоия има – интернет радио. Изкарва по някой лев, колкото да си плаща театъра. Държи да е самостоятелна…
– Добре, че даскалото е либарално, инак да са я изхвърлили за отсъствия. Три дини под мишницата – станала е и промоутър в някакъв супер, щяла да предлага „Тоалетно пате Дък“, облечена в къса жъла рокличка.
– Не е зле да има цел, вместо да… Ама и ти май си за изхвърляне за неизвивени? И теб те нямаше… три или четири дни? Къде беше това парти?
– В гората. Тумороленд – страна на бъдещето.
– Едно време купонясвахме вкъщи…
– Ех, баща ми, вие с мама сте… хора от едно време. В нашия клас почти всички са с разведени…
– Още се обичаме с майка ти.
– На партито мярнах и двама… стари като теб.
– Стари? Още не ни е газил трамвай.
– Там беше навалица, лайф, стимуланти!
– Чакай! Да не искаш да кажеш, че вземаш наркотици?!
– Споко. Не вземам.
– Честно? С теб винаги сме откровени!
– Честно. Аз пих водка.
– И какво? Там… как го каза… Туморо… Ти… на водка, така ли?…
– Е, не само – Васко се подсмихна едно особено. – На танци, на разходки в гората…
– В гората?
– Някои си бяха платили за вилата, но имаше и куп палатки до сцената и в гората… Музиката е силна, денонощна, там не се спи.
– Е, може ли дни наред без сън?
– Влизах в накои палатки – на случаен принцип.
– Нямаше ли своя?
Васко отново се усмихна особено.
– Не, баща ми. Влизах при непознати. Момичета. И не за сън. За секс.
– Секс?
– Влизаш в някаква палатка. Секс. После в друга и така…
Гледах изумен. Не бяхме си говорили на тая тема. Май въобще не оставаше време да говорим за каквото и да било.
– Безопасен секс, надявам се.
– Да. Не ме гледай така, баща ми. Повечето дъвчеха кхат, индийска трева – за повдигане. Модерна е. Аз не, казах ти.
Васко заговори за музикалните стилове в Тумороленд, взе да ми ги пуска на смартфона си – хаус, транс, техно, минимал техно, ейсипъл хаус… Изслушахме доста, някои трудно ги различавах. Показа ми клипове – сцената, еуфоричните лица на танцуващите /някои баха маскирани/, светлинни и пироефекти, дижея, палатките между дърветата… После, за да ме успокои, защото тук в България било дъблока провинция, взе да ми пуска клипове от Тумороленд в САЩ, Норвегия… И току изнасяше от хладилника бира…
Беше станало късно, мислех, че е време да го отпратя, а аз да полегна на кухненския ъгъл, когато усетихме остра миризма.
Васко скочи възмутен.
-Мамка му! Клошарят от долния етаж пак гори автомобили гуми! Нали вече е топло!… Егаси гетото!…
– Не е сефте – въздъхнах, почувствал умората. – Ех, беше гаден ден…
– Не съвсем, баща ми. Случи се и нещо хубаво.
– Хубаво?
– Да. В даскалото дойдоха две студентки, създали организация, предложиха безплатно рокли за абитуриентския бал.
– За социално слаби?
– Да. Има една Петя, живее с баба си и казваше, че няма да ходи, щото не може да си го позволи… Сигурно и Нели ще…
На вратата се позвъни веднъж, после втори път – настоятелно.
– Къде е Магда, къде са децата!?
Беше Жоро, накарахме го да седне. Изведнъж лицето му се изкриви в гримаса. Тресеше се безшумно.
– До последно свиреше във филхармонията – хлипаше той. – Беше почнала да учи и Мими…
Васко му подаде салфетка, сипа му бира…
Беше се съмнало, наближаваше работният ден.