От електронната книга на Стефан Страшимиров “Онлайн убийства“. Цялата книга можете да причетете ТУК
УБИЙСТВА ОНЛАЙН
Джеймс Камерън, ай-ти специалист и хакер, който беше натрупал стотина милиона от фиктивни плащания и комбинации, се ровеше в интернет, когато неочаквано попадна на една странна обява: ”Вашите врагове не спят, но Вие можете да ги елиминирате със сто процента сигурност, ако направите това при нас! Отворете файла Онлайн заличител!”
– Навярно някой пак провокира интернет маниаците! – засмя се Джеймс и тъкмо щеше да излезе от тази странница, когато се смръзна, четейки нов надпис: ”Джеймс, не бързайте да затваряте странницата, защото Вие кипите от вътрешен гняв и искате да си отмъстите, нали? Направете го сега и ние ще Ви направим отстъпка. Ще ви вземем само петдесет хиляди. Потвърдете поръчката и няма да съжалявате, че се отървавате от топ модела Никол Екерман.”
„По дяволите, как ви хрумна това?” – написа той.
„Логика, Джеймс, логика. Нали до преди два дена вие си пишехте постоянно с нея, но когато разбрахте, че е отмъкнала от Вас два милиона, се замислихте, нали?”
„Но Вие как разбрахте за парите?”
„Потвърдете поръчката, като натиснете ентер, и ще отговорим на всичките Ви въпроси, Камерън.”
„Добре, но знаете ли, че ЦРУ има система и могат да ни засекат?”
„Бъдете спокоен, Камерън, Онлайн заличител е суперсекретен файл. Нашите системи заличават всичко, след като клиентът прочете съобщението. Имаме също електромагнитна система, която не позволява записът да бъде възстановен. Това е повече от сигурно, затова натиснете ентер!”
Без да се замисля, Джеймс натисна ентер и си помисли: ”Все още се колебая, Никол, но ти разби мечтите ми! А помниш ли какво ми каза? ”Ние сме родени един за друг, затова Бог ни събра!” Но всичко е било измама, ти просто си се стремяла да измъкнеш парите ми, мръснице! А аз, глупакът, мислех, че ме обичаш и събрах тези пари, за да купя една къща някъде по островите, където да изживея живота си с теб. А ти се оказа поредната нимфоманка. Аз ти прощавам това, че взе парите, но не мога да ти простя, че предаде любовта ни!”
На екрана се появи надпис:
„Внесете петдесет хиляди долара по тази сметка и чакайте да Ви се обадим! Моля, потвърдете! Натиснете ентер!”
Без да се замисля повече, Джеймс потвърди.
Минаха три седмици без отговор и Камерън набра мейла на компанията. На екрана се изписа: ”Господин Камерън, поръчката Ви е изпълнена стопроцентово. Ако искате да узнаете повече, натиснете ентер!”
Джеймс натисна съответния бутон. На екрана се изписа:
„Топ моделът Никол Екерман почина от инфаркт в Бостънската болница на 21 юли 2018 г.”
***
– Искам да я погреба прилично…
– Не се притеснявайте, вече е платено и фирмата ще се погрижи за това!
Джеймс за последно се вгледа в красивото лице на Никол и точно се готвеше да си тръгне, когато ненадейно чу един глас зад себе си:
– Господин Камерън, арестуван сте за убийството на Никол Екерман! – засмя се едно ниско, хилаво човече и се представи: – Инспектор Рольо от отдел „Убийства!”
– Не съм я убил, тя е починала от инфаркт! – твърдо каза Джеймс.
– Все пак ще дойдете в участъка!
В полицейския участък ги посрещна една млада и красива дама.
– Аз съм Рейчъл Бейкън, компютърен специалист, старши следовател от отдел „Убийства”. Ще ви задам няколко въпроса, господин Камерън.
Тя започна внимателно да го разпитва, вглеждайки се в примамливите му зелени очи:
– Каква ви се падаше Никол Екерман?
– Годеница, но скъсахме преди месец и аз случайно разбрах, че е починала от инфаркт.
– Открихме само ваши отпечатъци в дома й. Как ще обясните това?
– Просто е, защото живях с нея шест месеца!
– Къде бяхте преди три вечери в 18 часа? Питам, защото точно тогава тя е издъхнала пред компютъра си, а цялата къща беше обърната с краката нагоре.
– Тогава бях в Ню Йорк. Дойдох си едва вчера и когато отидох в квартирата й, една съседка ми каза, че са я откарали в болницата, затова отидох там. Така че нямам понятие какво е станало, но ако ми позволите да отида в квартирата й, ще се поровя в нейния компютър и може да попадна на нещо.
В същото време си мислеше: „Къде ли е скрила двата милиона?”
– Не знам, но ще говоря следобеда с шефа Рольо. Ако разреши, няма проблеми! Засега ще преспите тук!
На другата сутрин шефът извика Бейкън в кабинета си.
– Е, призна ли този Камерън?
– Не признава нищо, но е готов да ни сътрудничи, ако му позволим да се порови в компютъра на Никол.
– Сигурно иска да изтрие някоя улика. Ако ви пусна с него, ще успеете ли да разберете каква е тя, защото нашите специалисти досега не откриха нищо. Най-вече искам сведения и за останалите седем подобни убийства!
– Може всичко това да е просто съвпадение, шефе, защото по време на смъртта на Екерман Камерън е бил в Ню Йорк. Затова мисля, че не той е извършил това убийство!
– Първо, не вярвам в съвпаденията; второ, открили са някакво вещество, предизвикало инфаркта.
– Съгласна съм, шефе, но физически Камерън не би могъл да го извърши. Освен ако… Мои фантазии, шефе. Тя е починала на компютъра си и си помислих, че Камерън може да има нещо свързано с компютъра.
– Ха-ха-ха, не казвай никъде това, Бейкън, ще те вземат за луда. Аз знам, че си много добър компютърен специалист и обичаш фантастиката, но това е абсурд! Вземи Бейтс и Норман и вървете в апартамента на Никол. Дано откриеш нещо значимо!
Рейчъл отиде в килията на Камерън и му каза:
– Сега имаш шанса да докажеш, че не си убил годеницата си. Отиваме в нейния апартамент.
Още щом влязоха в дома на Никол, Джеймс се отправи към компютъра.
– Ще ми свалите ли белезниците? – погледна той към Норман.
– Ти ще се справиш и с тях, нали си предизвикал инфаркта на модела чак от Ню Йорк, ха-ха-ха! – засмя се ченгето, гледайки мръсно Камерън.
– Браво, Норман! – засмя се Рейчъл и ненадейно една идея се зароди в главата й. Тя каза: – Свали му веднага белезниците!
И когато Джеймс седна пред компютъра, тя застана зад него, загледана внимателно в екрана. Той отвори първо пощата на Никол, за да види с кого си е писала в последните си часове. И веднага разбра, че тя му беше изпратила единадесет имейла, на които той не беше отговорил. Всички съобщения завършваха по един и същ начин: ”Обичам те, мой мили Джеймс!”
– По дяволите! – изруга Джеймс.
Бейкън тихо подхвърли:
– Виждам, че тя много те е обичала, Камерън!
– И аз много я обичах, затова искам да разбера с кого си е кореспондирала в последните дни. Подозирам, че някой е тършувал тук, за да открие документите ми за една златна мина, която наследих от дядо си.
– А защо чак сега ни казвате това, Камерън?
– Досега не подозирах, че това може да е причина за смъртта на Никол. Но алчността на хората е безгранична и те биха направили всичко за пари.
– Открихте ли нещо, Камерън?
– Засега само догадки, но ще ми е необходимо още време и ако позволите…
– Това ще реши шефът, а сега се връщаме в участъка!
***
– Късметлия сте, Камерън, шефът разреши да работите с компютъра от моя кабинет. Така че да вървим!
Тя отвори килията. Арестантът протегна ръцете си, очаквайки да му сложат белезниците. Рейчъл се усмихна и каза:
– Няма нужда от това, аз почнах да ти вярвам! – И го поведе към кабинета си.
Арестантът седна зад компютъра и отвори пощата на Никол.
– Имате късмет, господин Камерън. Прокурорът току-що нареди освобождаването ви. Но не напускайте града, защото ще ни трябвате за уточненията! – И отново тя захласнато се загледа в обещаващите му зелени очи.
– Добре ли сте, господин Камерън?
– Да, дори ви каня на вечеря в ресторант „Делта”. Намира се през две преки от вашия участък.
Тя дълго забави отговора си, но ненадейно му се усмихна и отвърна:
– Отново ме изненадахте, но защо не! Ще дойда!
Камерън забеляза в погледа й неочакван интерес. Той се поклони и преди да си тръгне, подхвърли:
– Налага ми се да отскоча до мината да проверя една догадка. Ще разрешите ли?
– Изчакай за секунда, Камерън!
След секунди тя му отговори:
– Ако искаш, утре ще отскочим заедно?
– Ок!
Когато пристигна, Рейчъл го чакаше пред участъка.
– Искаш ли първо да закусим? – предложи й той.
– Да, защото умирам от глад!
Влязоха в ресторанта и Джеймс поръча любимите си препечени филийки с масло и резенчета филе. Рейчъл само се засмя:
– За мен двойно кафе!
– Нали беше много гладна? – озадачен запита Камерън.
– Рано ми е още, а без кафе не мога!
– Но кафе и цигара на гладно е много вредно!
– Добре, татко, вече ще закусвам! – усмихна му се тя и продължи: – Това казваше баща ми всяка сутрин. Загина от куршум на бандит година преди да се пенсионира.
– Ти затова си тръгнала по неговите стъпки, за да отмъщаваш, нали?
– Не да отмъщавам, а да се боря с престъпниците! – остро отвърна тя.
Забелязала присмеха в очите на Джеймс, отбеляза:
– С теб стоим на двата полюса и ти едва ли ще разбереш!
– Опитай се да ми обясниш, аз съм добър ученик! – засмя се той.
Тя отпи от кафето си, дръпна дълбоко от цигарата и отвърна:
– Ще го направя, когато ми помогнеш да си изясня твоя случай!
Джеймс се готвеше да й отговори остро, но ненадейно промени намерението си и само кимна с глава, загледан в красивите й теменужени очи. След това тихо отвърна:
– И аз много държа да си изясня нещата, затова ще ти помогна. Но ще е необходимо да отидем до мината, която се намира в подножието на Скалистите планини. Баща ми често ме водеше там, докато бях малък. После се разведоха с майка ми и тя не ми позволяваше да го посещавам. Но още помня думите му: ”Каквото и да се случи с мен, синко, аз съм ти подсигурил бъдещето!” Ето защо искам да отидем до там!
Поеха към Скалистите планини.
– Ще спрем ли на този мотел да преспим, вече сме близо, а стана късно, Рейчъл?
– Да, защото се чувствам ужасно уморена!
Наеха стая, която се оказа само с една спалня.
– Изглежда се притесняваш, затова ще спя на фотьойла!
– О, не ми пречиш! – отвърна тя, съблече се и се мушна под завивките. Заспа още преди Джеймс да й пожелае лека нощ. Той легна до нея, но още дълго не можа да заспи, мислейки си, че прибърза с Никол.
Вече се зазоряваше, когато Джеймс усети, че Рейчъл се гушна в него. Той отвърна на целувките й, а тя страстно му се нахвърли. Когато всичко отшумя, тя отиде в банята. Върна се, целуна го нежно и каза тихо:
– Сигурно ме взимаш за луда или лека жена, Джеймс?
– Не, мила, аз те харесвам! – И той нежно я целуна.
Закусиха в ресторанта и веднага поеха към мината по един горски път. След час и половина достигнаха къщата.
– Не съм идвал тук от пет години! – въздъхна Джеймс, поемайки чистия горски въздух с дъх на борова смола.
– Тук е много красиво и тези поляни, изпълнени с ароматни цъфтящи цветя, направо ме упойват. Бих останала тук завинаги!
Джеймс се засмя и подхвърли, отивайки към къщата:
– И аз често съм си го мислил, защото тук е раят! А, ключът все още си е тук! – И той отключи и покани Рейчъл:
– Заповядай, а аз ще сляза в мазето да пусна генератора, защото тук нямаме електричество.
След малко се чу бучене и лампите светнаха. Джеймс се показа и веднага седна зад компютъра. На екрана се изписа: ”Всички документи са в банката „Делта”. Там ще научиш останалото, но не забравяй сестра си Розали!”
– Баща ми винаги говореше със загадки. Ето, сега трябва да се върнем в Бостън в банката, за да ни поведе към следващата загадка!
Този път пътуваха, без да спират, само заредиха на една бензиностанция. През обратния път Рейчъл спеше блажено. Дори когато спря пред банката, той я остави да спи, а влезе сам. Джеймс си каза името и поиска да прегледа сейфа си. Когато го отвори, първо видя писмото. Баща му пишеше следното: ”Сине, както ти споменах, има нещо по-ценно, а това е доста голяма жила ураниева руда. Според изчисленията ми отдолу лежат около 65 милиарда долара. Най-добре продай мината и си разделете парите с Розали!”
– Не мога да повярвам! – изтръгна се от Джеймс. Той прибра обратно документите и излезе. Рейчъл все още спеше.
– Ставай, сънливке, време е да закусим! – целуна я нежно той.
Тя се размърда, отвори очи и весело подхвърли:
– Умирам за кафе и цигарка!
– Да вървим в оня близък клуб, мила, там сервират хубаво кафе. И докато ти си вземаш дневната доза наслада, аз ще си проверя пощата си!
– Какво стана, още не си ми казал!
– Ами, мила, аз ти предлагам да се омъжиш за мен! Обещавам отсега нататък да не работиш, а аз ще те нося на ръце!
Тя започна неудържимо да се смее. После изведнъж стана сериозна:
– Това някаква шега ли е?
– Не, мила, просто в мината няма злато, но има уран! И аз съм милиардер, затова ти предложих по този начин да се омъжиш за мен!
Тя го погледна замислено и подхвърли:
– Да не би затова да са убили приятелката ти?
– Досега нямах никаква представа за това, а тя едва ли е знаела!
В този момент до тях се приближи Виктория Савелева и каза:
– Едва ви открих, Камерън! Искам този път да ви предложа двойна цена за златната мина.
– Там няма злато! – отвърна Джеймс, усмихвайки се.
– Нищо, ти назови цената и веднага ще ти напиша чек!
Джеймс я изгледа насмешливо и тихо подхвърли:
– Шейсет милиарда и е ваша!
– Вие сте луд, никой няма да ви даде толкова!
– Дори съм убеден, че ще ми предложат повече!
Рускинята се завъртя и си тръгна, като през рамо просъска:
– Не знаеш срещу какво се изправяш!
Джеймс не й обърна никакво внимание, гледаше Рейчъл в очите и тихо й прошепна:
– Е, помисли ли дали да се омъжиш за мен?
– Аз си мислех, че се шегуваш!
– Предлагам ти го съвсем сериозно. Смятам да продам мината и да си купим имение в Калифорния. Ако имаш по-добро предложение, кажи?
– Дай ми три дена да си помисля, става ли?
Той спря пред къщата на Рейчъл. После се отправи към дома си.
Отдалеч видя, че вратата е разбита и тихо се промъкна. Надникна и видя двама въоръжени с пистолети мъже. Джеймс бързо хукна към колата си, а те започнаха да стрелят по него. Успя да се качи и даде газ. Подкара към моргата на стария си приятел и вкара колата зад автомобилите за скрап.
След това отиде до телефона и се свърза с Розали.
– Слушай ме внимателно, сестричке! Баща ни ми е оставил съобщение да се погрижа за теб. И аз ще го направя, мила, веднага щом продам мината. А ти стой далеч от вуйчо ни и оня мизерник братовчеда!
– А защо досега не се обаждаше, Джеймс? Аз си мислех, че си мъртъв!
– Сложно е, мила, но когато се видим, ще ти обясня всичко! – Затвори телефона и позвъни на Рейчъл.
– Току-що се опитаха да ме убият, мога ли да дойда при теб?
– Разбира се, веднага идвай!
Когато Камерън влезе при нея, тя развълнувано запита:
– Кой иска да те убие, разказвай!
– Не знам, но двама мъже, които сварих в къщата си, стреляха по мен. Предполагам, че са от руската мафия.
– Подай оплакване в полицията!
– Едва ли ще ми помогне. Ония от Малката Одеса навярно са подкупили и шефа на полицията. Ще се справя по мой си начин! – И той се засмя.
– И какъв е твоят начин?
– Ще изчакам да се разкрият и тогава ще ти съобщя!
– Дотогава могат да те убият! Странна птица си, Джеймс, но аз те харесвам! – усмихна му се мило тя.
– И аз понякога не се разбирам, Рейчъл! Но трябва да ти призная, че много те харесвам!
Тя се засмя и лицето й грейна от щастие.
– Можеш да останеш при мен за по-сигурно?
– Трябва да свърша нещо и ако искаш, направо да се видим в кафе „Делта”, а?
– Добре, ще бъда там!
Джеймс седна пред компютъра и отвори секретния файл. Появи се надпис: ”Поръчката ви е изпълнена на сто процента! За подробности натисни ентер!”
Камерън бързо натисна бутона и прочете: ”Трагичен инцидент на магистралата взе три жертви, затиснати под товарен камион.”
Споменаваха се имената на вуйчо му и братовчеда.
Джеймс си отдъхна и реши утре да тръгне за Калифорния. Искаше да се убеди, че Никол до последно е мислила за него.
Вече беше пред къщата на Рейчъл, когато пред него се изправиха двама мъже в черни костюми и вратовръзки.
– Господин Камерън, ние сме от СОНС. Това е специален отряд на националната сигурност. Ще ви зададем няколко въпроса. Елате, ако обичате, в това кафе!
Когато се настаниха, единият каза:
– Знаем доста, но искаме вие да уточните някои неща!
– За какво говорите? – изненада се Джеймс.
– За урановата ви мина, защото разбрахме в процеса на разследването, че тук се преплитат много интереси. За кратък срок се опитаха два пъти да ви убият, както и около вас имаше няколко странни убийства. Вие не подадохте оплакване в полицията. Защо?
– Аз вече обясних на инспекторката, че все още не знам кой иска смъртта ми. Едно от подозренията ми е, че това е руската мафия.
– Нещата са много по-дълбоки, г-н Камерън, затова оставете това на нас!
– В такъв случай ще ви кажа, че искам да предложа урановата си мина на държавата. Свържете ме с необходимите хора!
– Ще го направим в най-скоро време, г-н Камерън! – И те си тръгнаха. Тогава той набра Рейчъл.
– Чакам те в кафе „Делта”, ще дойдеш ли?
– Сега не мога, защото са станали нови три убийства и шефът е бесен!
– Тогава аз заминавам за Калифорния. Когато се върна, ще ти се обадя!
– Добре, Джеймс!
Той запали колата и се пое към аерогарата.
Калифорния го посрещна с ярко слънце и цялата атмосфера повдигна настроението му. Улиците бяха изпълнени със забързани, усмихнати хора. А красивите мацки му хвърляха бързи, проучващи погледи. Очите им говореха, че жадуват за страстни авантюри.
Когато стигна до къщата на Никол, той видя табела „Продава се”. Беше идвал само веднъж, но знаеше къде Никол криеше ключа.
Влезе без проблеми и прерови внимателно всичко, но не откри парите. Тогава съвсем ненадейно се удари по главата и промърмори:
– Боже, какъв глупак съм! – И той включи лаптопа й. Прочете:
„Джеймс, обичам те! Внесох парите на твое име в Секюрити банк!”
Джеймс въздъхна и промърмори:
– Какъв боклук съм! – После набра „Онлайн заличител”. На екрана се изписа: ”Камерън, нови мишени ли имате? Намалихме цената наполовина, а за вас ще направим още по-голяма отстъпка!”
„Добре, но нещо изникна. Ще ви потърся по-късно!” – написа той и затвори компютъра, а в главата му се въртяха различни мисли.
Когато пристигна в Бостън, веднага позвъни на Рейчъл.
– Ще дойдеш ли да се видим, мила?
– Ще дойда за малко в кафе „Делта”, защото съм претрупана с работа!
– Добре, чакам те там! – И той затвори телефона.
В този миг видя една кола с бясна скорост да лети към него. В последния миг отскочи от телефонната кабина. Колата се натресе там и избухна в пламъци. Треперещ, той се отправи към познатия компютърен клуб, влезе във файла на компанията и написа: ”Някой отново иска да ме убие! За колко мишени да приведа сумата?”
На екрана се изписа: ”Платете сумата онлайн за една мишена и натиснете ентер!”
Джеймс преведе сумата и натисна „ентер”. На екрана се изписа: ”Мишената е Виктория Савелева. Щом изпълним поръчката ще Ви уведомим.”
– Така си и знаех! – промърмори Джеймс и забърза към кафето. Рейчъл вече го чакаше.
– Защо се забави?
– Бях в Калифорния, защото имам сметка в Секюрити банк. И ако ти, Рейчъл, се омъжиш за мен, вече няма да се налага да работиш за когото и да било.
– Но аз обичам работата си!
– Но и с мен няма да скучаеш, защото ще обиколим света!
– Примамливо, Джеймс, но остави ме да помисля няколко дена?
– Разбира се, мила! – целуна я и те се разделиха.
Джеймс се упъти към къщата си, вървейки пеша. Точно когато завиваше към нея, ненадейно две коли му препречиха пътя. Той скочи и побягна, но не направил и десетина крачки, усети, че се парализира. Строполи се изумен на земята.
Напразно вечерта Рейчъл му звъня по мобилния. Отговорът беше един и същ: ”Абонатът е изключил своя телефон или е извън обхват”. Тя запали колата си и отиде до дома му, но там го нямаше. На другия ден докладва на Рольо това, а той нареди да претърсят дома му за улики. Тя влезе в неговата поща, но и там не откри нищо. Случайно на едно малко листче откри имейла на „Онлайн заличител”. Тя веднага го набра и на екрана се изписа: ”Онлайн заличител е на вашите услуги. Внесете сумата и поръчката ви ще бъде сто процента изпълнена!”
„Ще си помисля” – написа Рейчъл и вече се готвеше да излезе от тази странница, когато на екрана се изписа: ”Вие сте Рейчъл Бейкън, инспектор в отдел „Убийства”. На какво дължим честта да се свържете с нас?”
„Както ви казах, по-късно отново ще ви се обадя!” – И тя изключи компютъра и треперейки, се запита: ”Какво, по дяволите, беше това? И откъде знаеха коя съм?
Създалата се ситуация й напомни за един стар приятел и тя запали колата и се упъти към другия край на града.
Бен беше в градината си и подрязваше розите, неговите любими цветя.
– Как се сети за Бен, Рейчъл? – посрещна я с усмивка той. Тя подробно му разказа за убийствата и тази странна компания „Онлайн заличител”.
Бен замислено отговори:
– Това ми напомня за смъртта на баща ти преди двадесет години. Тогава не бях подготвен, но сега вече съм. Ела при моите компютри. Те не са свързани с никоя мрежа и имат собствено захранване. Инсталирал съм няколко защитни стени, които улавят опитите за проникване.
И той набра тази „Онлайн заличител”.
На екрана се появи надпис: „Онлайн заличител винаги на вашите услуги! Дайте поръчката и враговете ви ще си понесат наказанието!” – И на картата на света се показа схемата на компанията.
– Боже, тези са по целия свят! – изтръгна се от Рейчъл. – Нищо не разбирам, Бен!
– Преди двадесет години и аз нищо не схващах, но сега вече ги пипнах. Това са платени убийци по целия свят, но досега не съм успял да открия седалището на тази компания. Те имат странна двоична система на защита и все попадам на фантоми и прехвърляния в други сайтове. Те са върхът на хакерските изпълнения, но сега вече няма да ми избягат. Приложил съм една нова система, подобна на тяхната. С нейна помощ разчетох неща, с които същата компания от убийци преди двадесет години се измъкна безнаказано. Тогава загина и баща ти, пронизан от куршум. И макар че бяхме обградили онази вила, не успяхме да хванем убиеца, защото търсехме човек, а той не беше човек.
– Не разбирам какво искаш да кажеш, Бен?
– Сложно е, Рейчъл, но съм им приготвил една електромагнитна изненада. Съвсем скоро ще уловя един от тях. Кажи на Рольо, че търси в грешната посока. Скоро ще ви дам повече!
В този миг екранът почервеня и изгасна. Бен извика:
– А, опитвате се да се скриете, но вече ви пратих проследяващ вирус, проклетници!
В този момент мобилният на Рейчъл иззвъня. Беше Рольо.
– Веднага ела в участъка, Камерън е открит в моргата!
– Бен, извини ме, но шефът ме вика!
Рейчъл се качи в колата си и отпраши към участъка. Шефът я посрещна навъсен.
– Според патолога твоят човек е получил инсулт, но подробности ще знаем след аутопсията.
– Той се опасяваше, че руската мафия го преследва.
– И Савелева е мъртва, ако визираш нея. Открили са я с прерязано гърло в парка.
– Много странно, навярно има и други, които искат да пипнат урановата мина!
– Наредих да следят сестрата на Камерън! – допълни Рольо и излезе.
Телефонът иззвъня и Рейчъл чу гласа на Бен.
– Рейчъл, веднага ела при мен! Открих много странни неща за „Онлайн заличител”, но в повечето случаи попадам на вируси, фантоми и демони. Ще ти прозвучи фантастично, но това са демони, Рейчъл!
– Не разбирам, Бен, сериозно ли говориш?
– Като дойдеш, сама ще се убедиш!
– Тръгвам веднага! – отвърна инспекторката и се качи в колата си.
След половин час беше пред къщата на Бен. Почука на вратата настойчиво, позвъни няколко пъти, но Бен не отваряше. Озадачена, Рейчъл бутна вратата, която се оказа отключена. Тя извади пистолета си и предпазливо влезе вътре. Отиде право в кабинета му и се закова на място, виждайки Бен, захлупил глава на компютъра. Беше мъртъв. Тя веднага позвъни на „Бърза помощ” и се обади на Рольо, който пристигна след половин час заедно с екипа на криминолозите.
– Какво става тук, Рейчъл?
– Бен ми се обади, че е попаднал на следа, но когато дойдох, беше мъртъв. Той ми намекна по телефона за някои загадки, които смятам да разнищя!
– Пак ли ще ми говориш, че тези убийства се извършват чрез компютъра?
– Да, Бен сподели, че това са демони, не ми каза всичко и аз съм озадачена. Нека поработя с неговите компютри, защото той беше убеден, че онези са много навътре в нещата.
– Според мен това са глупости, Рейчъл, но опитай! – махна с ръка Рольо, смеейки се.
Инспекторката повдигна рамене и седна зад компютъра, като умело започна да работи с клавиатурата. Тя включи програмата на Бен за сканиране. Отначало се появяваха някакви неясни образи, хилещи се малки човечета, цветя, природни картини, а от малкия говорител се чуваха метални звуци. После засвири погребална мелодия и един стържещ глас произнесе:
„Рейчъл, мила, няма да откриеш нищо! По-добре върви да танцуваш и стой далеч от нещата, които жените никога няма да разберат!
Екранът започна да сменя цветовете си и неочаквано се показа картата на САЩ, върху която като паяжина се свързваха различни точки. После се показа стара, полуразрушена фабрика. Рейчел си спомни, че като малка често играеше там с момчетата. След това картината се смени със сателити. На екрана се показа пълната луна и недалеч от нея Рейчъл ясно видя едно огромно НЛО. Изведнъж й просветна: това е инвазия на извънземните! Бен правилно се е досетил, че те дърпат конците.
– Но каква е крайната им цел? Не разбирам! – замисли се Рейчъл и започна да записва всичко на флашката.
В този миг пред нея се изправиха двама от СОНС.
– Рейчъл, вие сте много добра и вече си направихте някои изводи за фантомите, нали? И ние установихме, че това нещо се намира в цялата световна компютърна мрежа. То не само извършва убийствата. То диктува какво да се случи и по борсите в света. То прави така, че някъде да избухне война, другаде да има преврат. И най-вероятно е далечната им цел да предизвикат хаос на планетата. Това може да ви звучи налудничаво, но Бен работеше за нас, както и преди време баща ви. И понеже тези демони могат да започнат всеки момент Трета световна война, ние искаме да работите за нас. С общи усилия ще се справим с тази извънземна напаст. Бен вече беше създал система. Време е да им пуснем един от неговите вируси!
– Това и правя! – отвърна Рейчъл и набра „Онлайн заличител”. Появи се стандартният надпис: ”Онлайн заличител е на Вашите услуги. За подробности натиснете ентер!”
Инспекторката натисна клавиша без колебание.
„Колко мишени искате да елиминирате?”
Рейчъл включи програмата на Бен, веднага след това пусна вируса и написа: ”Всички вас!”
За миг екрана светна в синьо, после започна да сменя цветовете си и накрая застина в червено. На другия компютър Рейчъл виждаше как сателитите един по един гаснеха по света.
– Дали това ще има ефект? – колебливо запита единият агент на СОНС.
– Погледнете сами! – посочи им тя сателитите.
– Значи все пак успяхме! – зарадва се другият агент.
– По-добре е да изчакаме, още не се знае, защото тези притежават технология, която е с хиляди години пред нас!
– Сигурно, но скоро няма да опитват чрез компютъра да проникнат на планетата ни.
– Не съм убедена, защото тук Бен е записал: ”Тези същества притежават силата да се превъплъщават в различни хора и зверове!” И това говори, че сме само в началото на сблъсъка. Трябва да сме бдителни и да спрем войните помежду си, защото над нас виси голяма опасност! – завърши Рейчъл, а двамата агенти я гледаха изумено и глуповато…