ЕВРОПА
Под навеса на кръчмата гърмеше. В 8 сутринта, в кучешкия студ, някой пееше на глас и музиката заливаше чаршията наоколо. Наближих и очите ми не повярваха на вакханалията, която се откри пред погледа ми. Само един човек можеше да измисли такава хава. Раафет лудия.
Веднага схванах, че това не е начало, а продължение. Тайфата беше гуляла цяла нощ и сега започваше епилогът. По масите имаше празни бутилки и чаши, преливащи пепелници с угарки и остатъци от мезета. Раафет бей, облечен в някакъв кожух с вълната навън, харизан му отнейде, рошав и със зачервени очи като обеднял руски княз, пееше в един глас с вечния си мощен транзистор на рамото – по-корав от сто ватова уредба в тихото студено утро. Останалите пиеха и играеха. Цяла дузина пияни-заляни цигани от съседните села. Моабетът пукаше по шевовете.
– Яша, бе кардашим/ живей, бе приятел!/ – извика някой от бандата, явно към мен. Поздравяваха ме. Плътно до Раафет седеше залепен едър мустакат циганин, който нареждаше нещо на смесено българо-турско-циганско наречие, явно беше пазарен за диджей на купона. Музиката гърмеше толкова силно, че почти нищо не се разбираше от речитатива му. И все пак разбирах какво нарежда. Раафет намали за малко музиката и чух:
– А сега за нашите приятели от Германия, Холандия и Преслав – помпа кючек! – изпищя той и помпа кючека заля чаршията. Двама-трима играеха в средата под навеса. Други няколко пееха в единия ъгъл, но нямаха шанс да надвикат устройството на Раафет. Червени следи от вино аленееха навсякъде наоколо.
– Туй сватба, сега почва дакията – извика един от тумбата. Дакията беше наддаването, даренето на младоженците. Раафет махна с ръка и намали гюрултията.
– От Ремзи ага идин нова корито – извика глашатая и надигна бутилката. Отпи и като я остави продължи: – А сега от Сали бей четир метра пъстър басма за перде на певеце джама на младите – продължи високо и музиката пак гръмна. Помпя-кючека беше жесток, виеха кларинети, преследвани от барабани, хълцаха цигулки и тромпети, задъхано се движеше всичко наоколо.
– Пълен джаз – извика някой. – Продължаваме за Магдалена от Холандия. Ах, Дена Магдалена, наща хубос!
– Бастър!/Натисни/ – извика рязко от ъгъла друг глас.
– А сега отново за русенци от Подайва, специално оригинално – костенурка-кючек и една дунавска зурна, яша бе Салега! – изкрещя друг глас
Пукаше се по шевовете утрото. Продължиха да наддават – тави, тенджери и каруци, дрехи и леки коли – за щастието на младоженците. Нямаше ги, но вино и музика имаше.
– За наще хора от Белгия, Германия и Дуюсбург, а и от Преслав – още една дунавска зурна! – нареди високо диджея и музиката гръмна с нова сила.
– Чок оригинално, чок! – изпищяха от най-далечното кюше на навеса. – Бастър, бастър! – припяха от друго кюше…
– Е туй сега Европейски союз, виждаш ли как става хубово, как радват са хората и щасливи стават – изкрещя в ухото ми някой и се заля в оглушителен цигански смях, подавайки ми бутилка с вино. И опиянено крещейки, добави: – Да живей тая хубавица Европа, да живеят наще братя в Холандия, Германдия, Берлин и Дуюсбург, а и Преслав също. Дай пак помпа-кючек, усили, усили…
Влязох вътре да си поръчам кафето. Видях кръчмаря да дреме клюмнал зад загасналата печка.
– Какво е това отвън? – попитах, като поздравих.
– Европа – кратко, кротко отвърна той и стана да ми пусне кафето.
Прочетете още: Белетристика Сезон България
