НА ОНАЯ
През онази година си нямах никого. По точно, мене ме имаха, а пък аз нямах нищичко. Дърветата напълно показваха каква хамелеонска растителност са, конкурирайки хората до мен. Кучката в двора отново беше бременна и нямаше кой да я срита в корема, но моите цъфнали тестиси се опитваха да гонят морето. Даже бяла акула избяга, подушила подгизналия лук, лъхащ в устата ми. Нямаше хора, просто никой на двора. Само ръждясала люлка квичеше и душеше невръстни дечица. Шефът от доста време ходеше с „интелигентната ” си шапка, от която му падаха космите. Накрая все пак разбра, че интелектът е хубаво нещо и пак прекали. В онази година мене ме имаха, но аз ги нямах. Зимата тичаше бавно, лятото остана в мрака, а тя загина с красивото.
Прочетете още: Белетристика Фотофорум
