Нада – Надежда Григорова е родена в Карлово през август.
„Притежавам това, което съм преживявала – пейзажите, своите мисли, гнева и радостта от всичко наоколо. Търся верните думи, за да ги извадя от себе си. И да ги подредя в текстове, които някой друг би искал да прочете. Тогава те, както и аз, ставаме пълноценни.“
Пробни снимки
Докато я обличаха и гримираха, режисьорът и обясняваше предстоящата актьорска задача.
Той беше име от световна величина и думите му бяха безценни – особено за прохождаща актриса като нея. Да, тя имаше собствено светско шоу в една от националните телевизии, както и няколко тв програми, на които беше продуцент, но като актриса започваше сега. Тази роля беше много важна за нейната кариера.
Успя да прескочи кастинга, защото нейният благодетел я препоръча на режисьора. Благодарение на него отстрани и всякакви цедки в телевизиите. Женският и инстинкт я отведе при точния човек, а красотата и сексапилът и свършиха останалото. Не се излъга, стана точно така, както беше планирала.
Но сега беше друго. Този режисьор се съгласи тя да не се явява на кастинга за ролята, но да участва наравно с останалите две претендентки в пробните снимки.
Навличаха я като за експедиция на Еверест.От катовете дрехи не можеше да помръдне. Тялото и изпитваше силно притеснение и неудобство, граничещи с фобия от тесни пространства.
Обикновено ходеше в леки, меки и ефирни дрехи дори през зимата.
Беше облечена в кола – бърза и двуместна.
Гримът трябваше да скрие свежестта на добрия и тен и да придаде на лицето и преждевременно повехнал вид.
Обувките, които и нахлузиха, бяха с дебели платформи, удобни за ходене пеша и изолиращи от снега на улицата. По-късно разбра с цялото си тяло, че не само на улицата е студено.
Сцената, както и обясни режисьорът, ставаше в трамвай, героинята и беше куриер. Разнасяше пакети и писма, като използваше градски транспорт.
Режисьорът и обясняваше как трябва да влезе в кожата на бедно момиче, което за 400 лева на месец разнася пакети и писма по 9 -10 часа дневно.
Разказа и случки от един работен ден на нейната героиня. За целта се беше срещал с десетки момичета и жени, работещи като куриери. Той подготвяше педантично всеки детайл за героите, средата и декора на своя филм.
Затова беше световен.
Аксесоари към дебелите дрехи и обувки бяха голяма раница и чанта на колелца.
Трамваят, където се развиваше действието, беше съвсем истински. Режисьорът смесваше кадри, снимани в реална среда със снимки в студио.
Този трамвай той беше подбрал от възможно най-старите и раздрънкани, които все още се движеха до крайните северни квартали на столицата.
В тях живееше бедността.
Впрочем, един от тях беше и кварталът на детството и. Като си спомни това, тя се потисна. Дано това чувство и послужеше за по-добро влизане в ролята.
Част от актьорската и задача беше да се впише сред останалите хора в трамвая, които не бяха актьори, а напълно натурални пътуващи.
Сцената се разиграваше в ранна сутрин, заледени прозорци, дъхът искри във въздуха от студенеещото матово зимно слънце, ледени седалки, разкалян под.
Поставиха я да седне откъм вратите, точно зад кръга в средата на трамвая.
Когато потегли, от пролуките на пода му в кръга изригваха като гейзер кал и сняг от релсите. Неописуема гледка.
Беше се приковала за мястото си от сковаващия студ. Силно вибриращият стол я унасяше хипнотично и отнемаше цялата и активност. Втренчила поглед в черно-кафяво-сивите гърбове пред себе си, тя имаше чувството, че отвеждат нея и останалите спътници към камерите в лагерите на смъртта, за които беше гледала филми. Тази представа няколко пъти натрапчиво се появяваше през целия ден.Трясъкът от вратите беше неописуем и се забиваше в мозъка и. Ушите и започнаха непрекъснато да пищят. Дрънченето на вратите се допълваше от невъобразимия шум и тракане на всички налични части от полу-разпадналата се вътрешност.
Получи мигновена мигрена и световъртеж. Изпадна в апатия и тих ужас от всичко наоколо. Вероятно този ефект търсеше режисьорът. Раменете и се приведоха, изгърби се и лицето и посивя.
Спомни си смътни сцени от детството, когато все още ползваше градски транспорт. Сети се и как обеща на себе си тогава, че никога, когато зависи от нея, няма да се качи на такова нещо. Е, сега кариерата и на актриса зависеше от това. Компромисът си струваше.
Изведнъж като на кинолента се завъртяха сцени от бедното и детство.Това и помагаше за ролята. Тя трябваше да я спечели. Но не със сексапил, тук той не вършеше работа. Режисьорът искаше правдива и истинска игра. Сложно и провокиращо беше за нея всичко.
Тя така мразеше бедността, от която със зъби и нокти беше издрапала, че сега това чувство силно и пречеше да се върне обратно в този свят. Изискваше от нея огромно напрежение.
Пробните трамвайни снимки продължиха през целия ден.
Режисьорът използваше скрита камера, за да наблюдава един трамваен ден в града и героинята в него.Тя трябваше да слиза по задачи и отново да се качва. На една от спирките той беше подбрал голяма локва, която трябваше да я опръска от случайна кола. Чакаха цял час, но се появиха не една, а три такива коли. Той беше видимо доволен от тези кадри.
Цял ден зъзнене в дебелите дрехи, които след един-два часа на студа вече спират да топлят, чакане по спирките, разнасяне на тежките багажи. Вече не издържаше на напрежението. През целия ден не спряха силният световъртеж и умопомрачителното главоболие, което като менгеме стягаше челото и.
Мрачният гений на режисьора беше създал сюжет за безпросветната бедност в България. И трамваят като че ли му служеше за разделителна линия между лукса и мизерията, които точно тук се усещаха особено осезаемо, сиреч – с всички сетива.
Пътувайки, наблюдаваше пътниците – с отпуснати вяло рамене, унили физиономии и дрехи в кални цветове като калта навсякъде около тях.
На спирките сякаш ято врани се скупчваха на вратите и безредно се натоварваха. Трамваят, дрънчеше, скърцаше, тропаше така, че можеше напълно да оглушееш.
Сякаш всичко всеки момент щеше да се разпадне. Незнайно какво държеше цялата тази сцена с героите и декорът все още цели.
Привечер, за да издържи на нечовешкото за нея натоварване, започна да си представя своята топла, огромна вана с ароматни соли и свещи, чашата мартини с две зелени маслини… Щеше да се обади на масажиста си, цялото и тяло беше изтръпнало и схванато от студа. А вечерта имаше и събитие за отразяване – благодетелят и я беше поканил на откриването на новия си хотел със спа комплекс и голф игрище. Очертаваше се пищно парти.
Притвори очи в очакване да приключи най-сетне този безкраен ден на пробни снимки.
