За „умните и красивите”
“Най-четен у нас и най-превеждан в чужбина” сегашен български писател сортира нацията ни на „четящите умни и красиви“, – и на всички останали, респективно – грозни, тъпи и нечетящи. Най-изумено и отчаяно тъпея гледайки случващия се тези дни в лъжебългарските телевизии (ония същите с безкрайните си турски сапунки), и бликащия в социалните мрежи масово-опиянителен делириум на неистов възторг у “умните и красивите“, породен от телевизионни кадри, в които един изкрейзил лумпен най-подло удря в лицето хванатия от петима полицаи и с извити отзад ръце като в картина от турското ни робство Волен Сидеров – един от много, много редките и истински политически мъже в България, имащ смелостта да назовава горчивите ни съвременни истини такива каквито са, неуморно борещ се за промяна на унизително-васалната подчиненост спрямо САЩ на нашето сегашно българско общество, с унизителното му колониално статукво на тиквена „демокрация“. Общество, чиито „умни и красиви“ медии с неистовата си тиквена „правда“ масово внушават, че Волен Сидеров е луд за връзване. Защото казва истините. Просто „идиот“.
“Умният, красивият и четящият човек не може да бъде подъл, защото това е неталантливо.”, ни казва най-масово по ония същите най-масови телевизии оня същият “най-четен у нас и най-превеждан в чужбина” писател – медийно-интелектуален вдъхновител на „умните и красивите“. И докато се взирам в тази „писателска мисъл“ си мисля следното: на какви ли не писателски мисли е способен човек, за да прикрие собствената си подлост.
И въпреки че в този ми живот се случи да прочета хиляди книги, сред които и оная много популярна мисъл от романа „Идиот“ на класика Достоевски: “Красотата ще спаси света.“, поради сегашните ни български, европейски и световни реалии искам да си остана „грозен“, „тъп“, „луд“,„идиот“ и “неспасен” от неистовото и подло злорадство на “умните и красивите”, които в сегашното си тиквено управление, заради собствената си крайно егоистична изгода да ограбят и оглозгат до кокал и последния българин, са зафитичили най-подмолно с неистова скорост към небитието хилядолетната ни България с всичките и сегашни българи, в чиято национална памет още имат актуален смисъл думите на Ботев: „Свестните у нас считат за луди.“, и тези на Вазов: „Лудите, лудите – те да са живи.“.
В „Под игото“ на тиквената ни демокрация на „умните и красивите“ Кириак Стефчовци.
