Замисляли ли сте се някога над етимолигията и семантиката на думата бохем?
В тълковния речник е написано, че това е: „Човек от изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот.
Но буквалното значение на думата означава циганин (фр. bohème — циганин).
Е, да си свободен, да имаш нестандартни идеи за своето време. Доброволно да приемаш бедността и да считаш за нормални извънбрачните сексуални връзки, издигайки в култ свободата, особено на мисълта и изказа си е направо…
Реших да потърся дали няма някаква алтернативна дума, която да определя същото поведение, без наложената конкретика в значението.
Натъкнах се на думата „сибарит“. Почти бях склонна да я приема като заместител на бохем, ако не беше малкото уточнение, че все пак сибаритите са нехайни, разглезени от луксозен начин на живот хора. В широкия смисъл на думата, човек, който живее в лукс, удоволствие и безделие.
Единствената допирна точка между бохема и сибарита е, че са любители на удоволствието.
Името „сибарит“ има историческо значение и не е само нарицателно.
Сибаритът е бил жител на древния град Сибарис, който е съществувал в (Южна Италия) от края на VIII и началото на VI век пр.н.е. Жителите на Сибарис водели такъв разточителен начин на живот, че и до ден днешен съвременните учени се съмняват дали това не е плод на въображението на създателите на легенди.
Сибарийците забранявали в града да се отглеждат петли, които можели да събудят, желаещите да спят по-дълго.
Изобретили нощното гърне, което не стояло до леглото, а на мястото на което пирували, за да не се отклоняват с дреболии от основното им занимание.
Те са ни дарили и с ваната.
Благодаря им!
Сибарис затъва, но не в лукс, а в буквалния смисъл на думата. Съседите им, жителите на Кротон завидяли на начина има на живот и отклонили реката към града.
Колко прозаично и донякъде познато!
И докато един град е удавен, друг потопен от тонове лава до ден днешен ни разказва интересни истории, пряко свързани с нашето съвремие.
Графитите!
Помпей – „Мъртвия град” все още пази своите графити, които до ден днешен радват окото и допълват историята. Експертът по класическа античност Ребека Бенефил от Университета във Вашингтон предполага, че графитите в Помпей са били прототип на социални мрежи, където всяка стена е като форум. Тя намира върху една от стените подобие на „личен чат“ – романтични реплики между двама души с псевдоними Secundus и Prima. Открива и древни „burimi“ – до осем съобщения едно до друго с различни почерци. В Помпей повече от 100 графита са в прослава на императорите, като най-висок рейтинг има Нерон.
Нерон отдвна го няма, пепелища са засипали Рим, Помпей тепърва ще разкрива тайните си, а сибаритите са останали само като нарицателно за разгулен живот и лакомия.
Но сибарити или не, факт е че консуматорското ни общество пряко е засегнало изкуството.
Вечерята е сервирана!
Колкото повече столетия се трупат върху картината „Тайната вечеря“, толкова повече порциите в картината растат.
Факт!
До този извод стигат братята учени Брайън и Грег Винсън, които подбират 50 картини нарисувани в периода от 1000 до 1800 година. Сред картините са проучени шедьоври на Леонардо да Винчи, Тициан, Ел Греко и други.
В резултат, учените са заключили, че основното ястие за периода нараства с 69%, размерът на съдовете – 66% и количеството погълнат хляб – 23%. Темпът на живот се ускорява, тъй като през 1800 г. и очевидно сме започнали да ядем повече … (International Journal of Obesity)
Бъдете бохреми, живейте акто сибарити, почитайте графитите, защото не се знае някой ден кой ще ги разчита и нека консумацията бъде повече духовна.
Олеся Николова
