ОБРЕЧЕНОСТ
Poceн Бopиcoв
Поезия
Издaдeнa oт Eлeĸтpoннo издaтeлcтвo E-cъщнocт, 2015 г.
Зa дa пpoчeтeтe ĸaтo aнимиpaнa e-ĸнигa, нaтиcнeтe ТУК
Зa дa пpoчeтeтe или cвaлитe в РDF фopмaт, нaтиcнeтe ТУК
Зa дa cвaлитe в ЕРUВ фopмaт, нaтиcнeтe ТУК
По стръмния път на думите търсим онази част от себе си, кято никъде другаде не би могла да бъде. Една част от нас – потайна и неосъзната – винаги е притежание на езика. Някои я откриват и постигат своята цялост. Други не могат да я открият цял живот и живеят в разкъсваща агония. А някои дори не подозират за нейното съществуване и това са мъртво родени души. Нека замълчат онези, които живеят с измамата, че притежават езика. Безкрайните му значения са непостижими и ние успяваме да се докоснем само до една незначително малка част от тях. Трябва да постигнем познанието, че е невъзможно да опознаем езика в неговата цялост, защото той е извън нас и съществува като обективност, а не като следствие – ние само го ползваме.
Елементарно, всички съществуващи неща са видими, но има и съществуващи неща, които са невидими и познанието за тях се постига единствено с мисловни усилия, което обаче не ги прави по-малко реални, а само различни. Такава е материята на езика и е постижим точно по този начин – като проявление на разума.
Другото е заблуда и неуважение към това чудо, наречено език.
Поклон!
Роден съм в Шумен. Живея в Испания. Мисля бързо. Дишам бавно. И обичам единствено България.
Това, което пиша, не е моят живот. Не е и живота на другите. Защото изкуството не отразява живота, а спиралите на нашето съзнание. То е творец на един един паралелен свят, различен от реалния, единствено където може да просъществува истината.
Това беше причината преди 25 години да се капсулирам в себе си и да спра да се занимавам с литература. В днешния променен свят, даващ различна перспектива на съзнанието, мълчанието прилича на вина.
