УМОРЕНИ ДУМИ
Иван Пейчев
Поезия
Издaдeнa oт ИK „Πpoзopeц“, Coфия, 1993 г.
Зa дa пpoчeтeтe ĸaтo aнимиpaнa e-ĸнигa, нaтиcнeтe ТУК
Зa дa пpoчeтeтe или cвaлитe в РDF фopмaт, нaтиcнeтe ТУК
Зa дa cвaлитe в ЕРUВ фopмaт, нaтиcнeтe ТУК
„Уморени думи“ е последната книга на Иван Пейчев, издадена посмъртно през 1993 г. от ИК „Прозорец“. Повечето написани думи от Пейчев са класика в европейската литература и тази книга е последното доказателство на автора за това. Изтънченост, нежност, могъщество и една велика умора от непоносимостта на тази действителност – такъв е Пейчев. Винаги неспокоен, търсещ, обичащ и мразещ, но винаги завръщащ се при „своето море“ и при своята Анна, където единствено е намирал спокойствие и почивка. До следващия път. Или завинаги.
Взривяващата метафоричност на последната му книга ни връща към чувствителността на „Последно плаване“, но с по-натоварена носталгичност на изказа и сбита самоирония. И познатото любовно неудовлетворение, уморено от своето собствено неспокойствие и превърнало се в безсмислие от търсенето на онази Анна, която всъщност, винаги е била до него.
Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в град Шумен. Умира след продължително боледуване на 9 юли 1976 г. в София.
Стихосбирки: „Стихотворения”(1948), „В минути пред атака” (1955), „Начало на деня” (1955), „Далечно плаване” (1962), „Лирика” (1964), „Лаконично небе” (1967), „Стихотворения”(1967), „Есен на брега” (1968), „Знамената са гневни”(1973), „Уморени думи“ (1993).
Пиеси: „Трите прилепа” (1942), „Всяка есенна вечер”(1960), „Ковачи на мълнии“ (1958), „Денят след най-кратката нощ“ (1959).
