Автор: Магдалена Гигова
Майката на големия български артист Сава Огнянов – Мария (Мина) Иванова Пулиева Горанова се крие зад лаконичното, но страстно „Посветено на г-ца М. И. Г-ва“, написано от Христо Ботев над стихотворението му „До моето първо либе“. Според внучката на Венета Ботева – Венета Рашева-Божинова на същата вакла карловка са посветени „Ней“, и „Пристанала“.
За интимния живот на Ботев до нас са достигнали само недомлъвки от спомени на съвременници, защото не е споделял за чувствата си в писма до приятели и роднини.
Революционните му идеи са надделявали над романтичните увлечения.
Мария Горанова, сестра й Елисавета (според някои източници – Екатерина, заради галеното обръщение Ека) и брат й Богдан са били далечни роднини на Ботев. Предполага се, че познанството им се е задълбочило в Калофер, когато 20-годишният поет е учителствал там.
Мария е няколко години по-малко от него и е ученичка на баща му даскал Ботьо. Чувствата избухват по-късно, когато красавицата се връща от следването си в пражката консерватория, където учи на издръжка на меценатите Евлоги и Христо Георгиеви.
Ботев признава в статията си „Примери от турско правосъдие” (вестник „Дума на българските емигранти” 1871 г.), че в Калофер била неговата изгора и там се породила у него „страстна любов, която тъй рано загина, и дълбока омраза, която ще ме придружи до гроба…”.
Дори връзката им да е останала съвсем платонична, Христо вижда у тримата Пулиеви Горанови млади хора, които споделят въжделенията му за национална свобода, а у Мина – и неравнодушна към чувствата му девойка. Със сигурност той е написал за нея и стихотворението си „Пристанала”, печатано в бр. 4 на „Дума на българските емигранти” от 17 юли 1871 г. (под заглавието му стои „Посветява се на г-ца М. И. Г-ва”). В същия брой е отпечатано и стихотворението му „Борба”, посветено на брат й „Б. И. Г-ву” (Богдан Ив. Горанов), но чувствата, които са породили строфите са коренно различни.
Изследователите на Ботев намират още един аргумент за любовта на поета към Мина, която е имала чудесен сопран и в Прага са й предричали бляскава оперна кариера. Знаменателен от „До моето първо либе” е стихът „Ти имаш глас чуден …”. Черните очи на любимата девойка в „На прощаване” също препращат към образа на Мина.
За да избегне неудобството, че е излял бурните си чувства към вече омъжената за котелчанина Петър Огнянов любима, в изданието „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875), посвещенията са заличени. А и по онова време Христо вече е свързал живота си с Венета.
Мина е точно момичето, по което да хлътне поет с буйна нрав. Тя е от един от най-знаменитите и интелигентни български родове – Пулиеви. По майчина линия е роднина на Ботев, а по бащина – на Евлоги и Христо Георгиеви.
И Мина, и сестра й Елисавета (Ека) са красиви и необикновено образовани за жени през онази епоха. (За сравнение – съпругата му Венета не е умеела нито да чете, нито да пише, а те и двете са получили висшето си образование в Чехия). Чувствата на двамата романтични влюбени се изразяват главно в разменени погледи и книги, планове за освобождение на България и срещи в задължителното присътствие на роднини.
Мина завършила с отличие пражката консерватория и имала предложения от оперни директори и композитори за големи европейски театри. За разлика от сестра си Елисавета, която е в центъра на светския живот в тогавашна Австро-Унгария, тя предпочита да чете усамотено или с часове да свири на пиано.
Докато на Ека големият чешки поет Витеслав Хелек посвещава любовни стихове. “Тя не можеше да не завладява със своята хубост на богиня. Това беше хубост на императрица, която покоряваше. Не е чудно, че около нея всякога имаше общество от млади мъже”, пише той за нея. Известният чешки писател Йозеф Халечек в романа си “Право” пък описва вдъхновено на няколко страници необикновената й красота.
Мина страни от блясъка, обсебена от идеята за освобождение на България. Заедно със своя състудентка тя се връща в родината, за да работят за просвещаването и събуждането на сънародниците си. Тъкмо тези идеали я сближават с Христо Ботев.
В България обаче родолюбката преживява разочарование. Тя е на 24 г. Според тогавашните представи – стара мома. А и всеобщато убеждение е, че ролята на жената е да бъде боса и бременна до печката и не може да се меси в „мъжки работи” като революционната борба.
Големите чувства между Мария и Христо се подклаждат от едва няколко срещи. В нея той вижда не само красива жена, а съмишленик. Само че недоучилият даскал и хаарамия не е партията, която заможният Иван Горанов е мечтал за дъщеря си. Той никога не наричал Ботев по име, а само „този нехранимайко“.
За последно влюбените се срещат малко преди сватбата на Ека с богатия търговец Христо Караминков. Мария пък не успява да отмени уговорения брак с Петър Огнянов от Котел. Връзката й с Ботев е прекъсната завинаги. Тя получава сведения за съдбата му през трета и четвърта ръка, защото се бои да попита директно близките му. Богатият й съпруг я отвежда в Кюстенджа, където има голяма къща.
Животът на Мария е охолен, но тъжен. След венчавката никой повече не я е чувал да пее. Не е тананикала дори над люлката на първия си син – бъдещият актьор от Народния театър Сава Огнянов. Гримаса на съдбата е, че два месеца по-рано се ражда и единственото дете на Христо Ботев – дъщеря му Иванка. След години потомците на двамата влюбени ще се срещнат и помежду им ще прехвърчат искри. Историята ще се повтори – отново без резултат.
Вторият син на Мария – Александър, отива си едва 5-годишен и тя изпада в депресия. Няколко дни след раждането на петото си дете Мина умира – едва 29-годишна. Възлюбленият й Христо Ботев така и не научава за кончината й.
С Венета така и не се венчават, живеят в грях
Законната съпруга на поета – Венета до края на живота си през 1919 г. пази в сърцето си спомена за него. Тя цял живот остава в сянката му и заради любовта си към него живее в мизерия, отхвърлена от патриархалното общество. И макар да била напълно неграмотна, с много лишения успяла да изучи двете си деца Димитър и Иванка. А всъщност Венета е от богат търновски род. 17-годишна, родителите й омъжват за състоятелния търговец Дончо Петров. Тя му ражда наследник – Димитър, но е нещастна в брака от самото му начало.
През 1870 г. бъдещата Ботева булка предприема немислимото за онова време – напуска омразния си съпруг. Подкрепя я единствено майка й. За да я спаси от злостните подмятания, че е „парясница“ я изпраща в Букурещ при брат си – за¬можния владика Панарет Рашев. Въпреки че бил църковно лице, митрополитът не отхвърлил племенницзата си, ами я настанил в разкошния си дом заедно със сина й. Тя, за отплата му помагала в домакинството.
Панарет не само свещенослужител, ами и светски човек. Членувал в „Добродетелната дружина“, която финансирала образователната дейност в българските части на Османската империя. Тъкмо срещу тази дружина Ботев изливал гнева си във всички българ¬ски емигрантски вестници, издавани в Румъния. А клетият Панарет бил любимата мишена на острото му перо. Владиката съответно не криел презрението си към хъшовете.
Племенничката Венета, обаче хлътва безнадеждно по учителя в българското училище в Букурещ… Христо Ботев. Владиката след църковната служба по обичай приемал големците от българската колония в Букурещ. Веднъж към тях се присъединил и бунтовният даскал.
Венета поднасяла на гостите сладко и кафе. Любовта им била от пръв пог¬лед. В началото разменяли скришом бележки, които предавали на прислужницата във владишкия дом. Но, както казва народът „Любов, кашлица и липса на пари не могат да се скрият“. Когато вече не искали да държат в тайна връзката си, Ботев предложил на любимата си да се пренесе със сина си Димитър в ергенската му квартира.
Венета изоставила охолния и осигурен живот и последвала сърцето си. Вуйчо й до края не й простил „резила“, в който го въвлякла. По онова време подобно съжителство е било шок за патриархалните нрави.
В дома на Христо Ботев, който бил сборище за българските хъшове, младата булка перяла и готвела на цялата дружина. Там често се отбивал Стефан Стамболов, който се кълнял във вярност на поета. (Десетина години покъсно, като председател на Народното събрание, той ще откаже да увеличи мизерната поборническа пенсия от 30 лева на Венета и ще се извръща, сакаш не я познава, когато се сблъскват на улицата. )
Двамата с Ботев пряко отразяват израза „бедни, но щастливи“. Буйният харамия ставал хрисим, когато прекрачел прага на дома си. През пролетта на 1976 г., два месеца преди да поведе четата си на смърт за свободата на България, се ражда и дъщеря им Иванка.
На 13 май 1876 година Ботев напуска дома си. На жена си казва, че ще пътува за Галац и Браила. Може да отскочи и до Гюргево. Дори да е дочула някаква приказка, Венета не подозирала нищо, преди да научи за смъртта на мъжа си. Чак след това получила по пощата прощалното му писмо и не се разделяла с него до края на живота си. На 17 май 1876 г. Ботев пише на жена си Венета: “Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те Христа.”
След кончината на съпруга си, Венета остава с две малки деца на ръце и без никакви доходи. Хъшовете правели опити да й дават по някой грош, но и те нямали пари. Венета преглътнала гордостта си и почукала на портата на владиката.
Той още й бил сърдит и отказал да я приеме, но при вида на пеленачето Иванка й дал малко пари да се прибере във Велико Търново. Там я посрещнала стена от ледено мълчание и откровени ругатни. Тя напуснала първия си мъж и живяла без брак с „разбойник“, от когото имала „незаконно дете“.
След освобождението държавата отпуснала на Ботева мизерна поборническа пенсия, но когато вестниците надигнали вой, че вдовицата на поета иска да „осребри“ смъртта на мъжа си, гордата Венета се отказала от нея – оглушителен плестник за тогавашните политици. За да изхрани и изучи децата си тя работи като прислужница по къщите.
Чак през 1886 г. жестокостта на чичо й Панарет се сломява и жалостта надделява над обидата. Той я кани отново с децата в Букурещ. Когато умира й оставя почти цялото си имущество. Поради адвокатски пречки, обаче тя влиза във владение на имотите и парите чак след 11 години.
Голяма част от завещаното Венета раздава на бедните и на църквата. Оставя си само колкото да преживява прилично. През 1906 г. любимата на Ботев понася още един удар от съдбата – умира дъщеря й Иванка.
Тя е получила добро образование в Женева – лисансие по социални науки, сключила е брак по любов със Стоян Христов и очаква първото си дете. Единствената пряка потомка на Ботев си отива с неизяснена диагнова – ангина, синя пъпка или сепсис.
В края на дните си съкрушената Венета пожелала да отиде в родното си Търново, но още при пристигането си получила инсулт. Със сетни сили дочаква да дойде от София синът й Димитър, за да му предаде лично реликвата – прощалното писмо от Ботев. Минути след това предава Богу дух. Роднините я полагат в гроба на любимата й дъщеря – каквото е последното й желание.
Версия
Не сте ми кехая на очите!*
Захарий Стоянов в книгата си за Ботев пише, че калоферската учителка Парашкева Шушулова е „първото либе“ на Ботев, но освен това твърдение няма никакви доказателства за връзката им. Тя била една от личните моми в града, Ботев често я посещавал в женския манастир, където живеела. Разменяли си книги и обсъждали литературата.
На публичния изпит на нейни ученички в общината поетът така пламенно гледал Парашкева, че първенците на Калофер му направили забележка. „Не сте ми кехая на очите!“ отвърнал им Ботев.
* кехая – заможен чорбаджия, който се занимавал с овце
