Арийци са хората на Ной, които обожаствиха Дионис и се нарекоха Болг-ари

 

Автор: Ангел Ангелов (Щапаров Младши)

С древните Арийци прекалено много се спекулираше през XIX-XX век, предимно от неподготвени политици и недобросъвестни полуисторици, желаещи да привлекат вниманието към себе си спекуланти и повлияни от теснопартийни интереси грандомани. Те създадоха неправилната представа, че зад понятието “Арийци” се крие някаква фиктивна народностна група, измислена от германските нацисти, които искали да насаждат в обществото извратени норми на поведение като расизъм, антагонизъм, екстремизъм, социализъм, семитизъм и антисемитизъм.

Историята на световните цивилизации обаче знае, че реални племена с името Арийци наистина е имало. Те дошли неизвестно откъде (предположително- от районите около Каспийско или Черно море),завладели Индия преди близо четири хилядолетия,оставили в нея феноменално големи и дълбоки следи от културата си и накрая изчезнали безследно. Нацистката пропаганда от първата половина на XX век обаче до такава степен бе политизирала явлението “Арийци”, че доскоро обстойното говорене и възбуждането на интерес към тях бе не само табу, но бе считано за проява на краен и ултрадесен националсоциализъм, екстремизъм, шовинизъм и дори расизъм.

Нацистката пропаганда наистина прекаляваше със спекулациите по въпроса и по някакъв сякаш предварително разработен от задгранични кукловоди ценарий превърна думата “Арийци” в толкова мръсно и срамно понятие, че всякакви проучвания върху миналото на тези племена за десетки години напред бяха не само блокирани,но и съвсем забранени. Това си има и логично обяснение разбира се, понеже е съобразено с интересите на определена група хора (същите международни банкови монополисти, бандити и мошеници, които ограбват света чрез поредица от предварително планувани финансови “кризи” и печатат милиарди валутни единици без никакво покритие). Същите тези елементи поради някакво жалко недоразумение не искат да бъдат асоциирани с Арийците и дори провеждат целенасочени, извратени и гротескни кампании за тяхното очерняне, плащайки на специални хора да измислят разни противни вицове, рекламиращи “глупостта” на блондинките и злоупотребяващи с народната мъдрост “Бий самара,да се сеща магарето”, или в нов вариант “Бий колата, да се сеща шофьора”.

Днес обаче новата Българска историческа наука, отърсила се от тесногръдите партийни предразсъдъци и срамните комунистически фалшификации най-после свободно може да каже на хората:

Да, Арийци наистина е имало, има ги и днес! Съвременните Арийци обаче не са расисти, нацисти, ционисти, антисемити и религиозни екстремисти, нито фашисти или комунисти и никога не са били такива, понеже са обикновени хора и са навсякъде сред нас. Кои са били те в миналото и кои са днес – това няма да ни го кажат политиците с техните комплексирани души и дирижирани възгледи,за които политиката е висша степен на актьорско майсторство, а древните хроники и изследванията на “Ангеловия анализ”, извършвани чрез строго придържане към данните, откривани в историческите документи.

Истинското име на Арийците е Ари, но те се наричали понякога и Арии. Понятието “Арийци” е късно наложено множествено число на етноним, чието значение отдавна е забравено,и представлява нова транскрипция от времето на късния Ренесанс, която се използва не защото съвпада с автентичното название, а защото създава езиково удобство за съвременните учени, които все още не разбират добре кои са били Арите, от къде са тръгнали, защо са се преселвали и кои са днешните им потомци. Историята за тях обаче се оказва твърде “дебела” и не става лъжица за всяка уста, понеже претенции за Арийска принадлежност вече имат не само днешните германци, а също така руснаци, унгарци, гърци, иранци, британци, шведи и пр. Какво означава обаче тяхното племенно название и откъде произлиза – това не знае никой от тях а го знаем само ние, Българите и дори си имаме свои хилядолетни думи, с които обозначаваме кои са Арите:

Ари = Ора, а Гури (друго название на Арите) = Хури (Хора)!

Това означава, че Ари за дедите ни са били всички Българи и хора от Български произход. Новите проучвания сочат, че Ари (Ора, Хора) не е име на едно отделно племе, а сборно име на група племена. Кои са тези племена и защо са се наричали така ни казва “Ангеловият анализ”, който още преди 3 години направи взаимовръзка между името на един от прочутите Български богове и етнонима “Арии”. Тази информация бе изнесена на няколко пъти под формата на коментари във “Фейсбук”, откъдето доста хора успяха да я научат но не бе официално публикувана, понеже времето за това още не бе дошло. Сега, обаче, това време дойде и днес мога да разкрия цялата истина, която бе частично спестена в “Taйната, скрита зад названието “Българи” (http://shtaparov.blog.bg/politika/2012/08/12/tainata-skrita-zad-nazvanieto-quot-bylgari-quot.987632), което разбира се подведе част от плагиатите, които опитаха да припишат откриването на това тълкувание на себе си. Проучванията установиха, че Арийците (Арите) са два вида – същински и бивши, като истински Арийци са САМО Българите, а към бившите и асоциираните спадат много други народи. Не е случайно това, че древно-Българската дума “Ари” (Ора, Хора) е включена в нашето народностно самоназвание, а цялото й значение е следното:

Ари (Арии) = Ареи (Ареви) и Яри (Яреи, Яреви) което значи, че Арийци са Хората на Арей (Арес) – Марсовите племена, чието име в преносен смисъл означавало Бойците (Воините)! Названието Ари означава още Ури (Сури) т.е. Соли (Слънчеви) което без съмнение визира също Дионис, понеже Слънцето е негово дневно проявление.

Затова в далечната древност, когато всяка миграция на непознати хора към дадено селище носела опасност от военни конфликти, изразът “Додоха някакви ора” означавал най-често “Дойдоха някакви войници” и бил сигнал към цялото население да се вдигне на оръжие и да прогони натрапниците. Доста хора през миналите месеци и години успяха да научат от откъслечни мои коментари в “Интернета” това значение на етнонима “Ари”, но не успяха да научат въз основа на коя система е установено това, нито кои са Марсовите племена и защо Българите са най-важната част от тях. Тази статия пък бе започната преди близо 3 години (по-точно на 11.03.2013 г.), но завършването и пускането й сред читателите бе отлагано по различни причини досега. Напоследък обаче в “Интернет” различни хора почнаха да пускат малки публикации и коментари повлияни от моите по-раншни, в които твърдят че Арите произхождат от Арей, без да посочат източника на това познание. В познанието за Арите няма нищо лошо както знаем но се създаде ситуация, в която много хора щяха да научат истината за тях, без да разберат кой всъщност я е установил и с помощта на коя система е станало това,при което пускането на тази статия стана неотложно и дори крайно належащо.

Днешните историци знаят, че в Индия е имало Арийско нашествие преди близо 4000 години, което изкорен преобразило езика, религията и културата на страната. Те знаят и гръко-римския мит, според който Дионис по същото време завладял Индия а после се върнал обратно, но никой от тях не е направил връзка между двете събития досега. И понеже в крайна сметка се оказа, че това е неразривна част от Българската история, дълг на Българите бе да открият и установят това.

И наистина – волята Божия, новото мислене и новите исторически открития позволиха именно ние да направим тази взаимовръзка и днес вече уверено можем да твърдим, че Арийското нашествие и нашествието на Дионис в Индия са едно и също историческо събитие, наречено с две различни имена. Затова днес мога да добавя към предишните си разяснения, че Арийските или Марсовите племена, които тръгнаха от Тракия и завладяха Индия преди близо 4000 години са Български и представляват самите племена на Дионис.

Но откъде правите този извод? – би запитал някой и с право би се зачудил как може да има нещо общо между войнствените Марсови племена и гръцкия Дионис, който е бог на веселието, плодородието, виното и пиянството. Оказва се обаче, че общо има и то е толкова много, че позволява да поставим знак за пълна идентичност между единия и другия. Основания да твърдим това има много и то твърде сериозни, както ще видим по-долу. Тук за улеснение на читателите ще разделя този въпрос на две и ще се опитам да отговоря на всяко възможно питане:

I. Същинските Арийски племена са Български и за това има много доказателства:

1. Установеният от тях език в Индия е индоевропейски и съдържа голям брой ярки образци на древната Българска лексика.

2. Новите богове, установени в Индия след Арийското завладяване носят Български (в това число и Тракийски) имена.

3. Памир, в който наши деди са живели дълго и от който са дошли “Славяните” сиреч Памирските Българи е бил някога неразделна част от Индия.

4. Голям брой топоними, а също градски и речни имена в Индия имат Български произход.

5. Първата индуска писменост – брахмите в най-стария си вариант са съвпадали почти напълно с “пра”-Българските “руни” (йероглифи).

6. В Индия бил наложен, макар и с помощта на будизма древния Български циклов календар,който в своята същност представлява и Тракийски календар.

7. Траките са вид Българи а едно от най-старите имена на древна Тракия е “Ариана”,което значи “Ареина” (Страна на Арес т.е. на Марсовите племена).

8. До много късни времена водеща роля сред Кастите (Частите) на индийското общество играели Саките (Скитите) за които древните автори са се погрижили да ни информират, че имат Тракийски произход.

9. Едно от най-главните Арийски племена, възпято в световноизвестната “Махабхатата” (Маха Бхарата) е племето Бхарати (Бохарати, Богарати).

10. Имената на Арийските племена, наричани още Ведически,произлизат от имена на Български богове.

11. Арийците били конни племена,каквито са и Траките т.е. Българите.

12. След Арийското нашествие изведнъж в Индия се появяват множество Трако-Илирийски племена, а “Трако-Илирийски” както вече знаем означава Български:

Трако-Илирийско племе            Арийско (Ведическо) племе

Синти                                              Синди,Инди
Дардани                                         Дарди
Епири                                              Пури (Пуру)
Белазги                                           Беладжи (Белуджи)
Пирогери (Бурогари)             Бохарати (=Богарати)
Вакхани,Вакханки*                 Вахани,Ваханки
Бриги                                               Бригус
Kшатри                                           Сатри
Траки                                               Тураки (Турки)
Кикони                                           Кикони
Тюни (Туни)                                Туни
Сарапари                                       Сарагури
Едони                                              Ведини (=Ведони)

13. Дори официалните имена на днешна Индия, които тя е получила от Арийците са Български:

а) Индия= Синдия (Синтия). Синдо-Меотите са известно древно-Българско племе, обитавало бреговете на Азовско море а преди това и Тракийското Беломорско крайбрежие под името Синти. Затова името “Синдо-Меоти” не бива да ни заблуждава – то означава “Синди,живеещи по бреговете на Меотида сиреч на Азовско море”.

б) Бхарата = Бохарата (Богарата, Богарите). На въпроса “Защо няма Българи в днешна Индия сега?” е лесно да се отговори. Българите в Индия някога били мнозинство, но нямали онази патологична и нескончаема раждаемост,която имали и още имат индусите, затова постепенно изгубили своето преимущество и се претопили в индийското “море”. За тях обаче се носят слухове,че индийски политик през втората половина на ХХ век е казал следната крилата приказка:

“Спрете да се карате за това кой на Балканите днес е Българин и колко милиона Българи има по света понеже не знаете, че в Индия живеят 300 милиона потомци на Българи!”

Това помпозно твърдение би ни се сторило шокиращо и дори фантазьрско ако не знаехме, че само до преди 1000-1200 години Българите са били един от най-големите народи в Европа ако не и най-големият, а 50 или 100 хиляди души Български колонизатори, попаднали в Индия чрез Арийското нашествие преди 3500-4000 години като нищо може да имат дори не 300, а 800 милиона потомци от смесени бракове досега! Който е гледал индийски сериали добре знае, че в Индия освен типични дравиди от черната раса има и голям брой бели европеиди, които не са попаднали там по време на английската, татарската или македонската колонизация а са потомци на Ведическите племена, т.е. на Българите.

II. Aрийците или Марсовите племена са племената на Дионис а Марс и Дионис са тъждествени помежду си,понеже:

1. Ариите се наричали и Веди, заради което ги назовават още Ведически племена, а Веда (Вода, Водача) и Водин (Вотан, Один, Адин, Един, “Той самият”, Войин) са част от имената на Марс. “Водач” и “Войин” (Водин) са божествени епитети, които прилягат чудесно на бог-завоевател като Дионис и няма в индийската история друго събитие освен Арийското нашествие, което може да се свърже с похода на Дионис.

2. Водачът на Арийците станал известен в Индия с името Брома (Брама,Рама), което отговаря на споменатите в гръко-римските извори алтернативни имена на Дионис – Хрома (Хромий, Хромият) и Бромий, чието име носи Българският цар Брем (виж “Болг и Брем”), споменат от Паисий.

3. Дионис бил и военен бог, понеже походът му целял завладяването на тогавашна Индия, а Тирсът му (Тирс = Терс, Трес) служел за разтрисане (удряне, малтретиране или дори убиване) на непокорните. Това добре личи върху римските мозайки, изобразяващи как Дионис покорява Индия – с оръжие в ръка:

4. Дионис бил колективна персонификация на цяла група Тракийски (Български) богове, но най-вече на Марс, Хермес, Слънце, Сатурн и Юпитер. За това говорят древните историци и взаимовръзките между известните имена на тези богове, установени от “Анализа”.

5. Името на племето Вахани, което все още обитава земи в Памир (той бил част от древна Индия) означава Вакхани (Дионисови жреци) и Валхони (Вел Хони, Вел Вони, Вел Войни, Велики Воини) от което разбираме, че Сатрите (Вакханите, Бакхините) са били жреци и воини едновременно.

6. Сборното име на Ведическите (Арийските,Дионисовите) племена, с което те станали известни на древните гърци е Саки, но освен “Скити” то означава и Секи (Племена на Сечащия бог, Марсови племена). Другото им име “Скити” освен “Скитащи” означава още “Сакити” (Сакати, Племена на Сакатия [на Хромия] бог) сиреч Племената на Хромий (Бромий) и Секати (Сечати, Сечащи, Които секат т.е. Марсови).

7. Сатрите (Кшатрите), които в Тракия били Дионисови жреци (Сатрите са Сатири), в Индия били военно съсловие. От тяхното име произлиза нашето название за военни палатки – Шатри,както и фамилиите Салтирови (=Сатирови,с добавено “Л”) и Сотирови.

След тези уточнения е нужно да припомня, че нашите деди имали обичай да обожествяват своите велики царе – точно както постъпвали Траките и повлияните от нашата култура египтяни, римляни и китайци. Изключително успешния цар Дионис, за когото от гръцките писания знаем, че е Тракийски (Български), а не гръцки цар не правел никакво изключение – подобно на всеки велик водач той бил обожествен а култът към него – разпространен под най-различни форми из целия античен свят. Българите правели същото – обожествявали или канонизирали успешните си владетели. От всичко изнесено дотук става ясно, че Българите са хората, които обожествили Дионис – това се доказва и от известните на античните хроникьори негови имена като:

1. Дионис = Дилонис (Дулонос) т.е. Носещ Дуло (Носещ Ритон). Българите наричали ритона (чашата на Дионис) с името Дуло (Дулбо, Дълбо) т.е. “Издълбан като цев”. За цевите на тръстиката например е известно, че са “издълбани” (кухи) и това е основният смисъл, съдържащ се в названието “Дуло”на Българските ритони.
2. Бакхус (Бакх) = Бак (К=Х=КХ), Бах (Баг, Бог).

Днес вече разполагаме с немалко данни които ни уверяват, че древните Българи са познавали ритоните и култа към Дионис:

1. В прочутите Български съкровища от Малая Перешчепина и Наги (Наг, Над) сент Миклош има два златни ритона, направени от Българи и принадлежали на древно-Български князе:

2. Неотдавна до княжеския дворец в Плиска бяха открити уникални стъклени плочки с вградени златни апликации, изобразяващи Дионис обграден от лози:

3. В ранната Плиска от VII-VIII в. са открити основите на уникална за средновековна Европа сграда с кръгла форма и диаметър 30 м,която според най-новата ми версия е била храм на Дионис В нея имало система от малки помещения, вътрешен двор и колонада на входа. Недалеч от нея е открита и втора, по-малка такава сграда с диаметър 14 м:

Ето и кратка записка за тези открития: “Другото откритие на проф. Рашев бе в самото сърце на Плиска. Под могъщите каменни сгради от времето на Омуртаг в първата половина на IX в. той разкри основите на огромна дървена сграда с план окръжност и диаметър 30 м. Находката стана възможна само поради специфичната почва,върху която епостроена Плиска. Тя е чернозем без примеси на камъни и в нея отчетливо се отпечатват всички следи от човешки живот. Така археолозите успяха да разкрият “в негатив” целия план на отдавна изтлялата дървена конструкция. Добре се вижда сложната схема от малки помещения, а в центъра се оформя вътрешен двор. Отвън пък лияат дупките от масивни дървени колони, затварящи външен портик край заоблената фасада.” Години преди това проф. Рашев открива основите на друга кръгла сграда с диаметър 14 м., както и могилно погребение на знатен Български аристократ, в което са положени множество апликации, железен кинжал, рог за пиене на вино, керамични съдове и глави на жертвени животни: кон и овен.

Българите са първите и последните хора на земята, които изповядвали същинския култ към Дионис, поради което множество наши владетелски имена са свързани с него:

1. Дуло = Ритон (Чашата на Дионис). Такова божествено име може да носи само човек, който произхожда директно от рода на Дионис.
2. Вокил = Бокал (Чашата на Дионис) и Бокил (Божил, Божий), а смисълът е същия както по-горе. Други значения на това име са Вакхил (Вакх-Ир, Вакх-Ар т.е. Вакхан [Вакхин] – Човек [Жрец, Жарец] на Дионис), Вакъл (Човек с очи като на Богинята Майка) и Вокал (Викал), което свързва съответния владетел с Хермес, а той е едно от превъплъщенията на Дионис.

3. Крум = Грум (Гръм т.е. Хермес) и Хром (Хрома, Брома т.е. Дионис). Крум явно знаел много добре какво означава името му, затова се осмелил да посегне на “чашката на народа”, като забрани виното от висотата на божествената си същност, с което индиректно казвал на хората: “Дионис ви даде виното, Дионис ви го взема”.
4. Кардам = Кардан (Кар-Дан, Кур-дан, От Бога Кур даден) а Бога Кур е Бога Мъж (Бога Маж [Марж, Марс], Гордан (От горе [От небето] даден). Защо Бога Кур (Хур, Гур, Дур, Дул) е Марс сиреч Дионис? Понеже Марс (Марес, Мариз) = Арес (Ерос) и Херос (Керос, Курос) а “Кур” в древността значело още Човек, Мъж, Воин.

5. Еран = Аран (Арян, Ариан, Ариен) т.е. Марсов.
6. Ерми = Херми (Герми, Гърми, Курни) т.е. Хермес (Кермес, Кур нос, Кур носещ) и Гермес (Гърмеж).

7. Борис (Барис) = Борес (Борец, Бог на борбите и конфликтите), Борисъ (Бори се, Преборва се), Пораз (Парис) т.е. Поразяващия бог, който разбира се е Марс и Хермес едновременно, т.е. Дионис.
8. Кубер = Кубера (Индоарийски бог на плодородието, а това е Дионис), Кабир (Тракийски бог- едно от лицата на Дионис), Кавар (Келтски [Белгийски] цар и бог, идентичен с Кабар [Кубар, Кабир]).

9. Алцек = Алчек (Вял Чук, Вьел Чук, Великия Чук), който е Хермес (Бог на гърма и аватар на Дионис).
10. Курт = Кут (с отпадане на добавеното “Р”) сиреч Сатурн, който е нощното лице на Дионис. Името му означава още Сут (Съд, Сед, Сат) ще рече Съдника, Постоянния [Вечния], Сатрин [Сатурн]), Куц (Куция бог), Кус (Къс – Късия бог) и Кутр (Кутре=Малък), а Малкия бог (Мала бога) е Сатурн-Дионис. От нас това име попаднало у германците, у които и днес може да видиш хора, които се наричат Курт Мюлер (Курти Меляря [Мелничаря]), Курт Манхайм и пр. Другото име на великия Курт е Кубрат, а значението му е Куберат (Куберит = Сатурнов, Роден в месеца на Сатурн) и Кубат (Капат, Капата на боговете) което значение идва от времето, когато Сатурн бил Първия (Стария) бог в Календара на древните Българи.

11. Расате = Ръзате (Хръзате), което означава Слънчев (Роден в месеца на Слънцето, Посветен на Слънчевия бог), а този велик езически бог е дневното лице на Дионис.
12. Самуил (Самоил) = Сама Ил (Сама Ал,Сама Ар) т.е. Сама същество или Сама бога, който разбира се е Марс (Ведин, Един, Той Самият).

Този списък може да бъде разширен с още много имена но разумно допустимия обем на статията не го позволява, затова ще спомена имената на някои от по-известните Арийски народи с добавката, че същински Арийци са САМО Българите в техните различни разновидности понеже само те говорят езика на древните Ари, а останалите изброени народи говорят различни други езици,повече или по-малко повлияни от нашия. Към Българския език причислявам разбира се всички други езици или по-точно диалекти от “славянската” група, чието истинско име е “Арийски” или по-точно “Българоидни” (ПараБългарски) езици.

I. Същински Арийци (Ареи):

1. Българи (Болг-Ари, Велк-Ари), Бугари (Богари, Бог-Ари). Означава “Великите Ари” (Великите, Божествените Арийци, Хората на Бога),”Болги, които са станали Арийци”,”Болгите на Марс” или Юпитеровите (Водещите), но и Великите (Големите, Високопоставените, Слънчевите, на Слънчевия бог) Арийци. Останалите подробности за тяхното народностно име, които не съм казал в съответната статия от 12.08.2012 г., предпочитам да разясня по-долу като отбележа, че днешните “славянски” народи в качеството си на древно-Български племена са по презумпция Арийци. Затова в този списък няма да видите техните имена, които не са народностни а племенни, поради което нито един “славянски” народ освен нашия не носи в етнонима си наставката “-АРИ”.

Затова в числото на Българите по презумпция са включени сегашните или бивши Български и “Славянски” (Склавински) племена като:

1 А. Македонци (племенно име на днешните западни Българи)
2. Сърби
3. Руси

4. Словаци
5. Словенци (Венети)
6. Хървати

7. Чехи
8. Поляци
9. Моравци

10. Русини
11. Украини
12. Беларуси

13. Черногорци
14. Босненци
15. Илири (Велири, Вел-Ари, Гал-Ари)

16. Гали (Гари [Ари], Гури) познати и под името Келти, а главните им племена се наричали Белги и Германи.
17. Траки, в това число Пелазги- виж Тракийските племена Пирогери (Бурогари, Бургари), Епири (Кабири, Кубери) и пр.
18. Кимери (Кумери, Шумери) т.е. Хунори и Хемари (Хора от Хем [Хемус] и Коняри [Конни племена]).

19. Кафтари (самоназвание на Минойците) = Кахтари (Катари, Кидари, Зидари), Кут-Ари (Сатурнови т.е. Черни [Нощни] Арийци). Имена като Шумери, Кафтари и Ибери показват, че Арийците са много по-стари от събитията, свързани с арийското завладяване на Индия и тяхната поява може да се датира не по-късно от 3500 г. пр. н.е.
20. Авари = Кавари (Кубари), Бавари (Багари).
21. Сармати = Самати (с отпадане на добавеното “Р”): Племената на Сама бога (Марс).

22. Утигури = Кутигури (Кути-хора, Сатурнови т.е. Черни арийци, вероятно от Кавказки тип).
23. Кутригури = Кутри-хора (Малки арийци, Хора на Мала бога [Хермес или Сатурн]).
24. Кидари (Кидарити) = Кид-Ари (Кут Ари, Съд Ари) ще рече: Сатурнови арийци (Поклонници на Сатурн, които приели Марс-Арей за свой цар и бог).

II. Бивши Арийци. Техните езици са повлияни повече или по-малко от нашия,но все пак различни от него което говори, че те постепенно са се раздалечили от нас в езиково и културно отношение под въздействието на различни причини:

1. Ирландци. Името “Ир-ландия” означава Страна (Ланд = Люнд или Люд [Люде] – без носовката) на Ирите (Арите).

2. Тохари = Тох Ари (Племена на Богинята-Майка,които станали Арийци [Марсови племена]). Езикът им се раздалечил от Българския далеч на Изток, където залегнал в основата на по-късните маджарски (унгарски), татарски, тюркски и прочее езици.

3. Маджари (Мишари) т.е. Мизари (Мизи-Ари, Мизийски Арийци), а също “Мизи, които са станали Арийци” (Марсови племена), приемайки Арей за свой владетел. Другото име на Маджарите – Унгари (Хун-гари, Хун-хора) потвърждава това становище макар те да променили езика си, живеейки далеч на изток в продължение на много векове.

4. Татари = Тат Ари (Племена на Бога Татко, които станали Арийци т.е. Марсови, като приели Арей за свой владетел).

5. Пруси. Повечето от тях отишли в Памир заедно с Дионис а отчасти и по-късно, първоначално обитавали районите около гр. Пруса в Мала Азия (техен стар столичен център), а старите им имена са Бризи, Бриги и Блъги (Блъгари). На изток много от тях променили името си и станали Руси (Роси, Раши) което ги превърнало в Ръзи (Хръзи – племена на Слънчевия бог, който е дневно проявление на Дионис). Другите се установили край Балтийско море, но впоследствие били избити или погерманчени в резултат от кръстоносните походи, които немските католици предприели срещу тях през XII-XIII век.

6. Алани = Арани (Аряни, Ариани). Те са роднини или потомци на добре известното Арийско (Българско) племе Елами (Еламити), чиито изродени потомци са и днешните Елини.

7. Германци: те са до голяма степен потомци на древни Германи (Гърмяни, Хермани), които били Хора на Хермес-Дионис и разклонение на Келтите (Галите).

8. Иранци = Арянци (Арианци). Старото име на това племе не опровергава това твърдение а го подкрепя, понеже Перси = Берзи (Берзити, Берсили, Берс-Ири, Перс-Ари), а името Иран идва от формата Ириян (Ариян, Ариен т.е. Арийски). Техният език също се променил под въздействие на чуждата среда, в която били поставени да живеят, но в него останал огромен брой Български заемки.

9. Ибери = Кибери (Кубери). Най-древните Ибери, включително племето Баски (Божки [Болжки]) и Грузинци били Арийци разбира се, но после променили и отчуждили своя език, вероятно заради недостатъчната си индоевропеизация.

10. Хазари = Каз-Ари (Гос Ари, Арийците на Гос [Кос]), който е още Хонз (Хунза- с носовка) и Конс (Кон) – Конния бог на древните Българи. Най-древните Хазари, подобно на Прусите, отначало били същински Арийци, но в рамките на много векове постепенно се изродили и променили.

11. Итали (Италийци) = Итари (Ит-Ари,Кут-Ари: с прех. Л-Р), което значи Кидари (Катари, Кафтари) и Сит-Ари (Сатурнови Арийци или Племена на Сатурн, които станали Арийци, вземайки участие в походите на Дионис). Показателно е името “Боригени” (Борисени: прех. Г-К-С; Бълъгени [Блъгини]: прех. Р-Л, О-Ъ) на едно от най-старите италийски племена, означаващо “Племе на Борещия (Преборващия) бог” т.е. Племе на Марс.

12. Франки, повече познати под днешното име Французи = Франси (“Франс” т.е. “Франк” е тяхното самоназвание). Името им означава няколко знаменателни неща: Фраки (без носовката-сиреч Траки), Франзи (Фръзи и Фризи без носовката), Бръзи (Бръги, Блъги) и Бризи (Бриги), които както знаем са едно от племената,участвали в Арийското нашествие.

13. Армени = Гармени (Гърмени, Германи: с възст. на I-та съгл.).

14. Карамани (някогашно тюркско племе в Анадола, което в Персия се наричало Гермияни) = Геремани (Хермани, Хермини, Хермесови).

15. Англичани – те са потомци на древните Англи (Онгли, Хора от Онгъла, Онгри т.е. Оногури).

16. Траки (Фраки, Фриги, Бриги). Хубаво е да знаем и това, че едно от старите имена на древна Тракия е Ария (Страната на Арей), както ни уверява Стефан Византийски.

17. Турки (Тураки, Траки) – известни са още под името Турани (Тирени) и Торяни (Трояни, Троени) и макар днес езикът им да не е индоевропейски, дедите им някога произлезли от същия народ, който тръгнал към Индия начело с Българския цар Дионис.

18. Тирени = Торини (Троени, Турани) т.е. Племената на Тор (келтско-германския Хор т.е. Йар). Другото им име Етруски означава просто Теруски (с рокада ЕТ-ТЕ) или Торески (Тиренски) – Племена на Трескащия бог, който у дедите ни е Хермес-Дионис.

19. Асири = Азери (Азари, Хазари) и Ас-Ари (Аси Яри) и Асури (Племена на бога Асур, Ашур,Аншар с носовка т.е. Юпитер.който е аватар на Дионис). Техни наследници са гърцизираните, а после арабизирани Сирийци, които и днес наричат страната си с името Сурия, а то означава Асурия (с “протеза”) и Солия (Страна на Слънчовите племена).

20. Араби (Арави)= Арови (Ярови), т.е. Марсови племена. Ето как се оказва, че Семитите са част от Марсовите племена сиреч от Арийците. Това се доказва и от другото им име Семити, което означава Самати (Племена на Сама бога), а Сама бога (Сам, Сим, Сем, Семъ), както знаем е Марс. За тях заключението е същото, както онова за Турките (Тюрките), а за тяхната принадлежност към Арийците говорят множество техни лични имена, титли и названия, носещи окончанието -Ар (-Ир) или -Ал (-Ар): Башар (Баш-Ар), Емир (Семир, Сам-Ар), Беназир, Амал (Амар), Шакир (Шак-Ар), Джамал (Джамар), Тахир (Тохар), Нури (Нуйри, Ну-Ари), Захир, Джелал (Джел-ар), Омар, Мухаджир,Maнсур, Яшар (=Таш-Ар, Теш-Ар: От Богината Майка роден) и пр.

21. Сармати = Самати (с отпадане на добавеното “Р”), Племената на Сама бога (Марс).

22. Аймари (старо доколумбово племе от високи бели и брадати хора,живяло в Перу преди испанската колонизация на Америка) = Каймари (Каймери, Кимери) или Самари (Сам-Яри) от което разбираме, че малка група Арийци (Арейци) попаднала повече или по-малко случайно в далечната Америка вероятно по времето на “Морските народи” (1300-1200 г. пр. н.е.) и там научила индианците как се изграждат държави, градове, култура и цивилизация. Че бели хора са достигали Америка далеч преди зараждането на Римската империя има достатъчно доказателства – някои от тях са изображения на индиански богове със сини очи въпреки това, че генът на сините очи съвършено липсва сред изолираните неевропеидни популации, каквито бихме очаквали да са преди XV в. американските индианци:

След това дълго, но неизчерпателно по обясними причини допълнение остава да поясня какво в моите изследвания показва, че древните Българи са племената на Ной, които живели преди другите народи и обожествили Дионис. Това го подсказва тяхното народностно име, според което те отначало били Болги (Боги, Божии), Волки (Велки, Велики) и Борги (Бирги, Бриги, Блъги). Най-старото обобщително име на повечето споменати по-горе племена е Барбари (“Варвари”), което като изопачен вариант на етнонима Баргари (Балгари) показва, че Българите са най-стария между всичките Арийски народи. Името Болги (Борги) както вече знаем означава Боги (Божии), а това са Юпитеровите и Слънчовите племена (Народите на Зевс и Слънцето). Името Белги (Велки,Велики) визира Слънцето,което е дневно проявление на Дионис, но тук явно не се касае за същия Дионис за който говорихме досега, а за друг, съществувал по-рано.

От римските писатели знаем, че е имало четирима богове с името Дионис, за които гърците са си премълчали, но римляните научили за това от Траките. Днес има основания да предполагаме, че тези четирима Дионисовци са живели в различно време, а всеки един от тях отговарял за една от четирите посоки на света. Най-старият от Четиримата ще да е живял във времето на Потопа (“Великия Черноморски потоп”), който станал между 5500-5000 г. пр. н.е. Вторият – в началото на Бронзовата епоха (3500-3100 г. пр. н.е.), Третият – по времето, когато е построен кръглия Слънчев (т.е. Дионисов) храм при Стоунхендж (2600-2400 г. пр. н.е.), а Четвъртият и последен – по време на Арийското нашествие в Индия (1800-1200 г. пр. н.е.).

От използваните и днес в Източна Азия Будистки календари (в това число “китайския”) които са заимствани от нашия знаем, че Хермес е бог на Изтока, Слънцето – на Севера, Сатурн – на Юга, а Марс – на Запада. При нашите деди, обаче, определено не е така, понеже Кубера (Сатурн) бил богът на Севера, а Слънцето – богът на Юга, от което можем да заключим, че Хермес е бил бог на Запада, а Марс – бог на Изтока. Това обръщане в “посоките” на календарните системи не е трудно за обяснение: за Българите всеки бог (аватар на Дионис), приемал за себе си посоката, в която е тръгнал а за китайците, индусите и другите източни народи било точно обратното: всеки техен бог приемал за своя посоката, от която е дошъл и оттам можем да заключим, че Марсовите племена (типичните Арийци) са поели на изток, Хермесовите (включително Германите) – на запад, Куберовите (Сатурновите) – на север, а Слънчовите – на юг. Това правило не винаги е стриктно спазвано, разбира се, но в ориентировъчен план дава приблизителна представа за начина, по който племената на Дионис завладявали света.

Българите, обаче, са нещо по-специално: техни племенни групи имало и в четирите Дионисови потока, доколкото можем да съдим по общоевропейския етноним “Барбари” (Баргари) на хората, поведени сумарно от четиримата Дионисовци. Затова тук е по-интересно да обсъдим тяхното старо име, което имали преди да приемат за свой владетел Арей: името Белги (Болги, Бълги), а вероятно – и името Богари (Бог-Ора), както видяхме от примера с Шумерите. От изнесеното дотук става ясно, че то е било Боги (Божи), Болги, Волги и Волки (Велки, Велики) и визирало тяхната вяра във Всеобщия бог или Всебога (Световния бог), чиито проявления били всичките седем богове, имащи свои лъчи върху “Розетата”. Бога (Бага), обаче, е дума, с която бил обозначаван по-конкретно Зевс (Юпитер): Водача и Пастира на боговете, което значи, че Българите били първо Юпитерови, а после станали и Марсови племена. Затова “Бага” означава, преди всичко, “Вага” (Важа, Важният), но също Мага (Мога, Могъщият), а в Англия останала и под формата Биг (Бигъ- Големият).

Кога древните народи въвеждат Юпитер за водач на боговете в пантеона си? Това не е така трудно да се установи, колкото изглежда. Неотдавна стана ясно, че някога дедите ни имали Стар бог, наричан Сътар (Сатир, Сат-Ар, Сатурн-същество) и Сатрин (Сатирин, Сатурн), а по-късно въвели в пантеона си Нов бог, станал известен от Библията под името Ной (Нов). Евреите и другите монотеисти не били винаги такива, а някога били (както всички други народи) политеисти, но после променили своята религия и превърнали повечето си предишните богове в персонажи от митологията (Стария завет). Авангардни проучвания върху тази проблематика обаче сочат, че Ной (Нов) всъщност не е друг, а Новият бог на древните Българи, който те сложили начело на Календара си след Потопа.

Кой от Седемте богове върху “Розетата” е бил Новият бог обаче? Това също не е трудно да се установи: богините Луна (Земя) и Венера веднага отпадат, отпада и Сатурн (Старият бог), след което остават само четирима богове: Марс, Слънце, Хермес и Юпитер. Краен отговор дава анализът на загадъчната древно-Българска дума “Небе” (в по-стар вариант – Небо):

Небе (Небо) = Нево (Ниво, Равнище), Нива (Небесни нивя, в които са “посадени” боговете-планети и звездите), Ново (Нойо, Новъ)! Ето кой бил значи Новият бог – Богът на Небето, който във всички йерархични политеистични евразийски религии е бог на планетата Юпитер, a Българите го наричат още Бага (Бога, Вага).

Само ако приемем за вярна тезата, че Българите са народ от времето на Потопа, ще ни стане ясно защо арабският мъдрец и географ Ал Масуди е казал:

“Българите са са от дядото на Ной- Матусал”

Приемем ли тази теза, ще ни станат ясни много неща, не я ли приемем – ще си тънем в мъгла и неведение. Нашият народ обаче е любознателен и не обича да тъне в невежество, затова бързо запълва “дупките” в своята история с оригинални изворови данни поднесени от очевидци, които нямат причина да лъжат и няма никаква основателна причина да бъдат отричани освен тази, че такива опозоряващи съветската “наука” сведения са политически неудобни за група отдадени на чуждите интереси продажни чуждопоклонници.

Така вече можем да приемем, че Юпитер или Зевс (Ной, Новия бог) е изместил Сатурн (Кубера, Стария бог) заради драматичните събития около Потопа (5500-5000 г. пр.Хр.), но това не се получило изцяло понеже обожествения племенен водач или цар, който повел хората далеч от морските брегове и ги спасил от Потопа сам изповядвал култа към Сатурн и дори бил негов жрец, както има основания да вярваме. Затова едни племена или племенни групи обявили Водача на племената (Новия бог) за водач и пастир на боговете, за други такъв водач си останал Кубера-Сатурн, а трети приели компромисното решение, че Стария бог се е преродил в Нов,затова в техния пантеон място намерили и единия, и другия.

В едната крайност останали племена като елините – те отхвърлили напълно Стария бог (Крон, Кронос или Хронос), обявили го за победен от Новия и по религиозни причини преследвали всички, които изповядвали старите култове, считайки ги за врагове на Зевс. Тогава се появили навярно и първите кълнове на монотеизма, който представлява чиста вяра не в Новия или Стария, а в Световния (Всеобщия) бог, който разпоредил от Хаоса (= Калоса [Матриархата, преминаващ под знака на Богинята-Майка] и Халоса/Хилуса, Празнината – оттам думата “Халосен изстрел”) да се родят другите богове, включително и Зевс.

Българите обаче като очевидци на случилото се приели в пантеона си Новия бог, но не се отрекли от Стария. По Коледа, когато свършва Слънчовия месец, те празнуват идването на Млада бога (Новия бог, Юпитеровия месец), а в техния циклов календар присъстват както Зевс, така и Сатурн. Сатурн разбира се е малко ощетен, понеже в “Календара” за него е отделен само един месец, а за Юпитер – два, но това не стигнало този бог да бъде изхвърлен от него. Така култът към Кубера (Кут, Сат) се запазил и бил “бетониран” за хиляди години чрез вярата, че той и Юпитер, заедно със Слънцето, са част от аватарите (преражданията) на Дионис, който за дедите ни олицетворява Всеобщия (Световния) бог. От този Български култ дори древните египтяни заимствали своя Сет (Сат), а благодарение на Българския Сат (Сатурн, Сатирин, Сат-Арин) в еврейската митология се появил персонажът Сатана (Сатина, Сатинъ, Сатин = Породен от Сат).

Славата и величието, до които се добрали нашите деди в древността са толкова невероятни и безпримерни, че не може да бъдат сравнявани с нищо от онова, което е създадено от човечеството нито преди, нито сега. Тръгвайки от Балканите и от близките до тях територии, водени от велики богоподобни царе те достигнали всяко кътче на земното кълбо, в което живеели хора и разпръснали семената на познанието и цивилизацията сред тях. Дали са правели това от чист алтруизъм или поради някаква користна цел – това ние все още не знаем. Знаем обаче едно – човешката цивилизация нямаше да е такава, каквато е сега и дори можеше въобще да не съществува, ако Българите не я бяха създали, облагородили и разпространили!

* Вакханите и Вакханките били жреческо съсловие в древна Тракия което в Индия станало отделно племе, понеже членовете му държали да опазят своята кастова чистота.

Източник: shtaparov.blog.bg