Автор: Ваня Ставрева
Тайни тунели от замъка “Баба Вида” водят в неизвестна посока, а проход под Дунав го свързва с отсрещния румънски бряг.
Тази легенда от години битува сред жителите на Видин. Археолозите също предполагат за съществуването им, но и до днес не са правили проучвания.
През месец май 2013г., предположението се потвърди, след като иманяри попаднаха на таен тунел в крайдунавския парк на около 50 м от замъка.
Не само тунелите, но и самият “Баба Вида” не е проучен достатъчно и е загадка какво се крие в него особено в античните пластове. Това се потвърждава от карта, на която са отбелязани местата с осъществени през годините сондажни проучвания. Тя показва, че почти 90% от обекта е “бяло” петно, но въпреки това от 1990 г. в него не са правени никакви археологически проучвания.
Това, което днес е познато и се вижда от “Баба Вида”, всъщност е видът на крепостта от османския период, когато тя е преустроена и е изпълнявала функции само като отбранително съоръжение.
Средновековният замък обаче е изглеждал по различен начин, защото в него са живели видинските владетели, включително и последният български цар от XIV в. Иван Срацимир.
Знае се, че българската крепост е стъпила през втората половина на X в. върху останките на античния римски град Бонония, строен в периода I-IV в. В българския период до края на XIV в. крепостта се превръща в замък. Благоустроявана е, като последното разширение е направено от цар Иван Срацимир, на когото е именувана главната кула на замъка.
Така “Баба Вида” заема площ от 9,5 дка и има вътрешен и външен двор, а крепостният пояс е заобиколен с ров. Жилищата са били на 2 етажа с изглед към вътрешния двор, а в него е имало и царска църква.
“Доказано е, че “Баба Вида” лежи върху Бонония, след като проф. Стамен Михайлов при сондажни проучвания през 1957-1959 г. открива на територията на крепостта римска кула”, казва археологът от Регионалния исторически музей Оля Миланова. Тя припомня, че на този обект е работил и археологът Въло Вълов – откривателят на Калояновия пръстен, който е намерен в гроб в църквата “Св. 40 мъченици” в Царевец. Той така и не успява да публикува откритията си, а находките му се пазят в кашони.
Едно от публикуваните му разкрития е на останки от средновековна църква параклис, която е обслужвала царското семейство.
“Очаквам бъдещи археологически проучвания в южната част на “Баба Вида” да дадат интересен материал, защото строителството от най-силния период от времето на Второто българско царство XII-XIV в. е покрито от османските градежи”, казва Миланова.
Според нея археологически сондажи трябва да се направят на няколко места в крайдунавския парк на Видин, за да се установи накъде са водели тайните тунели.
“Няма замък и крепост през Античността, който да не е имал връзка с външната част чрез такива тунели.
От “Баба Вида” по-скоро е имало система от тунели и изходи към вътрешността на сушата, отколкото под Дунав. Последното ми се вижда фантасмагория”, категорична е археоложката.
Тя споделя, че знае за вход към тунел, който тръгва от външния двор на замъка, но още през 70-те г. е бил затрупан и никога не е проучвано накъде води. Иманярският изкоп
от миналия месец свърши част от работата на археолозите и разкри подземен тунел със зидан свод от тухли и камъни, което е попречило на слягането на земните пластове през вековете и го е запазило.
Накъде е водил той, дали е имало тунел под Дунав и друг към намиращия се в близост т.нар. Венециански склад от времето на Иван Срацимир, са въпроси, които чакат отговор. Както и бил ли е наистина Влад III Цепеш, познат като граф Дракула, във Видин.
Исторически документи твърдят, че най-известният вампир е бил по нашите земи, а средновековна поема твърди, че той е бил и във Видин, като посочва града с тогавашното му име Бъдини и като столица на България (градът наистина е столица на Видинското царство на Иван Срацимир).
По разкази на очевидци през 1463 г. средновековният немски поет Михел Бехайм пише в поемата си “За един злодей, който се наричаше Дракула – войвода на Влахия”, следното: Четиристотин шестдесет и втора – година на плача и на позора. Тогава Дракула се устремил на поход към големия Никопол и както след това узна Европа, към двайсет и пет хиляди избил неверници и християни.
Споменът за унищожаването на Видин от Дракула е описан така от Бехайм: …до столицата на България, опасана от крепост здрава. Бондан ратта му я зовеше, а Биндин турците, понеже те я владееха тогава. Войските кралски завладяха със щурм задържен твърдините – погубиха те първенците, че все проклети турци бяха.
Дали в замъка “Баба Вида” може да бъдат намерени и материални доказателства за присъствието на Дракула и касапницата във Видин, може само да се гадае. Самият Дракула описва детайли от военните си действия от южната страна на Дунав в писмото си от 11 февруари 1462 г. до Матей Корвин.
Има и други исторически доказателства, че Влад III Цепеш се е подвизавал по нашите земи.
Предишната година султанът на Османската империя Мехмед II Завоевателя наредил на управителя на Видин Хамза паша да скрои клопка на Дракула, за да го плени или убие. Не се знае с какви послания Хамза паша изпраща при влашкия княз мъж с име Томас Катаволинос, за да го примами да дойде до Дунав и да мине на юг.
Някак си Дракула узнава за клопката и успява да хване и Катаволинос, и Хамза паша. После следва кървавият му поход между Видин и Никопол и набиването на кол на десетки хиляди.
Набиването на кол е бил любимият му начин за умъртвяване заради постепенното разкъсване на вътрешностите на човека, което било свързано с жестоки болки, а агонията продължавала с часове или дни.
Според историческите източници Дракула е умъртвил по този начин между 40 000 и 150 000 души. Заради това още приживе получава прозвището Цепеш – от славянската дума цепя.
За другото му прозвище – Дракула, има обяснение в тогавашните румънски поверия. Влад Цепеш се е отказал от двойното причастие в православието – с тялото и кръвта Христови, защото приема католическата вяра. Според румънско поверие отреклият се от вярата си православен задължително става вампир.
Според тогавашните разбирания за вампири се смятали магьосниците, сключили съюз с дявола, на които им била нужна човешка кръв за магически обреди.
С действителната личност Дракула постъпват по всички правила за умъртвяване на вампири. Той е пронизан с кол в гърдите, а главата му е отстранена от тялото и е занесена в Цариград. Тялото му е погребано в манастира в Снагов, където през 1930 г. археолози откриват в безименен гроб срещу олтара скелет без глава.
Източник: 24chasa
