Указ на Пророка Мохамед, даден на монасите от Синайския манастир „Света Екатерина“ през 20-те години на VII в., съхраняващ се днес в Истанбул
В името на Аллах Всемилостивия и Всемилосърдния!
Този указ, написан по заповед на Мохамед, син на Абдулла, Пророк на Аллах, Предупредителя и Носител на Благата Вест, за да не търсят оправдание идващите след нас.
Заповядах да съставят този документ за християните на Изтока и Запада, за тези, които живеят наблизо и за жителите на далечните земи, за християните, живеещи днес и за тези, които идват след тях, за християните, известни ни лично и за тези, които не знаем.
Всеки мюсюлманин, престъпващ и нарушаващ този указ, ще бъде сметнат за престъпил Божия Завет и съгрешил против Божия Обет и с такива деяния ще си навлече гнева на Аллах, независимо дали е владетел или простолюдие.
С това обещавам на всеки монах или странник, търсещ нашата помощ в горите, в пустините или в населените места, или в местата за поклонение към Бога, че враговете му ще бъдат прогонени от мен, от моите приятели и помощници от моето семейство и от всеки, който обяви, че ме следва, и ние навсякъде им обещаваме своята защита, понеже те са всъщност част от моя завет с Аллах.
И аз ще пазя всички, които са ми поверени, от всякакви гонения, притеснения или преследвания от техните врагове в замяна на поголовния данък, който те са се съгласили да плащат. Ако ли те предпочетат да защитят себе си и своята собственост сами, те притежават това право, и по отношение на това право никой да не ги принуждава против волята им.
Нито един епископ да не се гони от епархията си, нито един монах от своята обител, нито един свещеник от храма, и нито един поклонник да не срещне препятствие по пътя на своето поклонение. Нито една от църквите или други християнски храмове да не се подлага на разорение или унищожение. Нито един камък от църковна сграда да не се използва за строеж на дом или джамия, и все мюсюлманин, престъпил тази заповед, да се смята за отстъпил от Бога и Неговия Пророк. Епископите и монасите не подлежат на облагане с данък, ако живеят в горите или по реките, на Запад или Изток, на Север или Юг. В това аз давам честната си дума. Отсега те живеят под защитата на моето завещание и завет, и и се ползват с всякаква защита от всички притеснения. В поправката на църквите ще им бъде предложена всяка помощ. С това те се освобождават от всякаква военна служба. Отсега те живеят под защитата на мюсюлманите.
Никой да не престъпва указанията на този документ отсега, та до Съдния ден.
Мохамед, Вестител на Аллах
Свидетели на този указ, написан по заповед на Мохамед, син на Абдулла, Пратеник на Аллах, за всички христяни, и поръчители за вярното изпълнение на същината му се явяват долуподписаните: Али ибн Аби Талиб, Абу Бакр ибн Аби Кахаф, Умар ибн ал-Хаттаб, Усман ибн Аффан, Абу-л-Варда, Абу Хурайра, Абд Аллах ибн Мас‘уд, Аббас ибн Абд ал-Муталлиб, Фадл ибн Аббас, Зубайр ибн Авам, Талха ибн Абд Ал- лах, Са‘ид ибн Ма‘аз, Са‘ид ибн Убайда, Сабит ибн Кайс, Зайд ибн Сабат, Абу Ханифа ибн Анин, Хашим ибн Убайда, Харис ибн Сабит, Абд ал-Азим ибн Хасан, Му‘аззал ибн Курайш, Абд Аллах ибн Амру, Амир ибн Башир (да бъде доволен от тях Аллах!).
Написа този указ собственоръчно Али ибн Аби Талиб (да бъде доволен от него Аллах!), в Джамията на Пророка (мир и благословът на Аллах да бъдат с него!), на третото число на месеца Мухаррам, във втората година от Хиджра.
Указът е публикуван в сп. “Времена“, бр 7, септември 2013 г.
