Голямата кражба на историята

 

 

Александра Делова, alexandradelova.blogspot.com

ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

„Който контролира миналото, контролира бъдещето.
Който контролира настоящето, контролира миналото.”

Джордж Оруел, „1984”

Проф. Крум Балтаджиев /откъси/

ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

“Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне.”

„Обуначването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комунистите- интернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити – разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода – колкото по-мьтна, толкова по-добре! Разделяй и владей!….

През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция). В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите!

Експоната, според организаторите е с „прическа на древен „гръцки борец”. Интересното е, че този „гръцки борец” с брада, с гола глава и чембас /чумбас/ на върха на главата си. Знаете, че чембаса е “запазена марка” на старите българи. А също е бил използван и от брахманите – древните ведически жреци. При тях прическата /гола глава и чембас/ се е наричала sikha /сикха/.” Снимка от Интернет на sum.

МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Когато се работи със старите автори (т.нар. “извори” ) трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията. Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години .

И наистина, още от края на XIX век историческата наука в България започва да бъде използвана като политически инструмент и идеологическо оръжие за прокарване на различни идеи, вредящи на България. В началото това беше панславизма, после еврейския комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комунизъм се трансформира в безреден и обезличаващ космополитизъм и глобализъм!… Обективното отразяване на историята е труден процес, защото обикновено официалните историци са зависими от управляващите кръгове.

В по-новата ни история, Паисий е първият историограф, направил тази решителна крачка. След него обаче в нашата историческа наука са намесватвъншни сили, които и полагат жалоните на най-големите фалшификации и манипулации на българската история.

 

Експонатът, според организаторите е беотийско изкуство и представлява „Конски атрибути”. Това, което ясно е изобразено, е всеизвестната в цял свят мандала „Цветето на Живота”! На втората снимка, вляво от „Цветето на Живота” се вижда лодка с гребла и риби около нея, а вдясно прекрасно се отличава символът за добро и хармония – свастиката. Различното обаче е, че между пречупения кръст има четири кръга с точка.

По изумяваща е следващата снимка, защото ясно си личи, че на гривната също е изрисувана свастиката, но различното при нея е, че между пречупените линии е заложен българският символ КАНАТИЦА! Т.е. за какво „беотийско изкуство” можем да говорим….

(Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки “Ίωνας” ).

Кои обаче са били йонийците?!? Ето какво отговаря на това Херодот I-56 –“Йонийците са пеласги по произход.” И още Страбон, География – кн. 7 – 7 глава: “А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада.”  Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя,изброени между тракийски племена, т.е. считани са за близки с траките. Херодот и Тукидид разказват, че през 5 век пр.н.е. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес  в култа на СамотракийскитеКабири.

И така, българската история, както днес е оформена след едно 100-годишно съществуване на нова България, е изградена в едрите си черти според представите и схващанията на чужденците. Най-главните й положения всъщност са предостатъчно явно оформени съобразно със съвременните политически интереси на чуждите народи…” .

Ето какво пише по този въпрос големият наш изследовател-българист д-р Тачо Танев – “…На това отгоре, изграждането на делото на българската история се осъществява първоначално от чужденци, които прокарват в българската история своите небългарски концепции. А сетне мнозина българи заработват за изграждането на нашата история, но заучавайки А-Бе-то на съвременната историческа наука, те остават ученици на чужденците и следователно, техни епигони. Между тях се отделя до известна степен най-големият български историк проф. Васил Златарски…” (който обаче е руски възпитаник и “щемпела” си личи отвсякъде – бел. автора).

За да се ориентира читателят кои точно сили стоят зад фалшификациите на българската история, ще дадем един частен пример.

Когато д-р И. Д. Шишманов “доказва”, че сборникът “Веда Словена”на Стефан Веркович е “фалшификат”, веднага получава по-висока степен в масонската ложа, където членува.

Сега вече на всички би трябвало да им стане ясно, защо имаме такава осакатена и накъсана история, пълна с бели полета и премълчани истини.

ЗАГАДКАТА “ВЕДА СЛОВЕНА”

През 1874г. в Белград и през 1881г. в Санкт Петербург излизат двата тома на “Веда Словена” – “Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха”. Съставена от босненския сърбин Стефан Веркович,“Веда Словена” предизвиква фурор сред научния свят от Русия до Франция и влиза в историята като най-голямата фолклорна загадка, споровете около която продължават и днес.

Сензацията е там, че тези и други публикувани от Веркович песни, “записани” в един забутан край на българска Македония, представят материал, който преобръща наопаки представите за предписмената история на Европа.

Песните от сборника са записани от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско в продължение на 12 години. Изложените в сборника умотворения са с необикновена тематика и съдържание – говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българския народ.

“Веди”-те, чието “индийско” название също не е случайно, не само съдържат предания за това как са възникнали ралото, сърпът, лодката, житото, виното, писмеността, но създават цяла легендарно-митологична концепция, в която фигурират индийският бог Вишну, тракийският певец Орфей, македонските царе Филип II и Александър Велики, Троянската война и т.н. При това, ако прочутият германски епос “Песен за Нибелунгите” съдържа “едва” 9776 стиха, то само двата тома на “Веда Словена” включват цели 23 809, като самият Веркович твърди, че има на разположение поне още десет пъти по толкова.

В разразилите се спорове в европейската славистика възникват два лагера – “разобличители” и “апологети”. “Веда Словена” успява да спечели подкрепата не само на мнозина авторитетни чуждестранни учени, но и на немалко български фолклористи от самата Македония, които познават в тънкости местното народно творчество и диалекти. Френското правителство на два пъти изпраща свои инспектори, които да проверяват достоверността на епоса там, където е “открит”: в югозападните Родопи, сред т.нар. помаци – българоезична етнографска група, която изповядва исляма.

Нека видим по какъв начин се фалшифицира историята и видовете фалшификации, които имаме

1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).
2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).
3. Крадене на история.
4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.
5. “Редактиране” на изворов материал.
6. Откровени и нагли фалшификации.
7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.

Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската история под една или друга форма.

Елементите от двете страни на „гръцкия” саркофаг, които наподобяват въже или две спираловидно усукани линии /напомнят на ДНК/, са абсолютно еднакви с елементите от златната огърлица /нагръдник/ от скитското злато, чиито снимки sum е представил по-горе!!! Елементите са изрязани и увеличени, за да се види още по-ясно, че са еднакви.

Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответниге трудове на “историци”.

ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ

1. Произход и Прародина на българите.
2. Етимологията на името “българин”.
3. Понятийния апарат.
4. Езиковия проблем и писмеността.
5. Религия и приемане на християнството.
6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси.
7. Създаване на теории за “изчезналите” антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи.
8. Омаловажаване делото на изтъкнати историци възрожденци и такива в по-ново време.
9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива.

С произхода и прародината на българите (“прабългарите” ) е спекулирано безкрайно много. Общо взето до сега беше натрапена теорията, че “прабългарите” са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. “хунски съюз” (т.е. някакви полудиви “номади монголоиди&quot, които, идвайки на Дунава, се претопили в “славянското море” и станали “бели хора”!?… Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и “прабългарите” са били такива!

Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от “тюркския” им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че “тюрки” и “турци” са две различни понятия) и те да се “припознаят” като “славяни”!…

Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета “татари”, за да се срамуват те от своите корени(въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност!

Този „символ се среща и в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак.” И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови.”

“Руската версия на българската история е изцяло изградена върху следното – От край време съществува една велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се “българи”, в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна – Русия. Прабългарите били принадлежали към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала в Западен Сибир, по долината на реката Иртиш...”

По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в ІІІ-то хилядолетие пр.н.е.” Империята на българите край Кавказ – Стара Велика България – е представена като “Прабългарски съюз Старата голяма България“, а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума.

Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена, ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери, състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо! Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя.

Управителката на Археологическият Музей в Перм, където се съхраняват една нищожна част от находките, Светлана Каменева, признава датировката от 7-9 век, както и безпорната принадлежност на предметите към културата на иранските народи.

Според нея, част от предметите притежавали Зороастрииски и пред-зороастрииски характер разсъждавайки над сцените изобразени върху предметите. Тя сама заключава че няма сведения Ирански народи да са се преселвали във района на Волга и Кама (смехотворно), като това още повече засилвало “учудването й”. Явно е че историци и археолози в Русия са просто заставяни да говорят така, а у някой етнически руски учени просто говори естественото им неприсъщо за науката обаче нископатриотично чувство, че може друг народ по земите на днешната Руска Федерация да има по величествена култура./

Истината за българското име е съхранена в старите хроники. В своите пътеписи за посещенията си във Волжка България, арабският пътешественик норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата “История на България” (“Булгар Тарихи” ), на чиято първа страница се обяснявало значението на името “българин”. То е следното – “БЪЛГАРИН” значи “МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК”, “УЧЕН ЧОВЕК”!

Това е точното значение на думата и всякакви други спекулации се неуместни и вредни. В допълнение на горното, името произхожда от верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от “бАлкари” и “бЪлгари” ), който корен като име на народ, означава “светлите”, “силните”, “сияйните”, “синове на светлината” (т.е. носители на светлината и знанието). Нека не забравяме и факта, че редица български племена кутригури, уногури, утигури и др. носят наставката “гури”, а думата “гуро” на санскрит значи “Учител“, “Висш духовен наставник”!..

Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като “прабългари”, “прото-българи”, “хунобългари”, “първобългари”, “тюркобългари” и други такива, които е уместно да бъдат заменени с “древни българи” – термин възприет от специалистите на “Българска Орда 1938” като най-точен.

В хрониките и изворите българите никога не са наричани “прабългари” или с някои от горните епигони. Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като “скити”, “мизи”, “траки”, “хуни”, “уни”, “пелазги”, “бурджани”, “готи”, “булхи” (с вариант “буши” ) и др.

Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като – “оногури” (уногури), “утигури”, “кутригури” (“кутии” или “гутии”, “котраги”, “уногундури”, “купи-булгар”, “дучи-булгар”, “огхондор-булгар” (българ), “българи-хайландури”, “чдар-болкар” (чадър-булгар), “кучи-булгар”, “орхон-булгар”, “барсили” (варсаци, берчул, берзити), “хазари”, “буртаси” и др.

Според авторката Фаина Гримберг, въвеждането на термина “прабългари” и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи.

Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като – “татари”, “македонци”, “мизийци”, “тракийци”, “шопи”, “башкири”, “помаци”, “балкари”, “чуваши”, “каракачани”, “власи”, “южни славяни”, “казаци”, “гагаузи”, “мишари”, “хайна”, “нукратлийци” (“сребърни българи”, “покръстени” (в Сибир), “тептяри”, “българи-тамтайци”, “родопчани”, “славяноговорещи елинизирани траки”, “астраханци”, “осетинци”, “чеченци” и др. Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси!

Акад. Димитър Ангелов, в капиталния си труд “Образуване на българската народност” се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали “куче-марка” (т.е. нещо като “помияри” )!

На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов , който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни времена като фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не семето и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!…

Една любопитна и важна подробност от военните походи на Чингис хан е битката при Самарската Луга, където погинал цветът на монголската мощ. Тамошните, Волжски българи, са първите, които нанасят поражение на Монголската Империя докато е жив Чингис хан.

Тази битка от 1223г. е документирана, като първото и последно поражение на Чингис хан, докато е бил жив! От войската, именно на волжките българи, водени от Кан Абдула Челбир. След грандиозния провал на монголите в тази битка, те не посмели да нападат отново, поне докато Кан Абдула Челбир е бил жив.

Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си.

Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката. Неотдавна, един такъв “академик- историк” на въпроса ми как навремето (преди 1989г.) се е пишела българската история ми отговори – “Пишехме каквото ни наредят отгоре”!...

Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията.Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно. Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места.

Руните намерени в Волжска България до голяма степен съвпадат с тези от Северен Кавказ, Дунавска България и дори старата родина Балхара. Аз бих казала, че съвпадат също и с древните знаци на Линеар А и Линеар Б от Магурата, Градешница и неолитните гробници край Варна и Дуранкулак!!!

Най-разпространеният знак-тамга в биляр, писмеността на Котраговите Българи, е този разчетен като буква Б, (в кръга горе) и това не е никак чудно. Всъщност в обърнат вид, той се среща дори по монети от ислямският период на страната. Според Волжко-българският историк Халиков, знакът е герб на първите български емири, а в Башкирия бяха открити печати със същият знак. Според руският археолог Белавин, разновидности на същият знак се срещат и на съкровището от Наги-Сент Миклош, а гербът на Аршакидите е абсолютно идентичен(!).

Чест похват на фалшификаторите е при превод на текстове да се спестяват някои пасажи или да се “редактират” изворите.

Гърците, например, освен че са унищожавали български книги, са прилагали и друга тактика. Някои ценни български съчинения са били преписвани първо на гръцки език и след това оригиналите са били изгаряни.

През средновековието, особено по време на византийското владичество, много български автори са пишели и творили на гръцки език. След съответната “редакция” гърците са представяли всички тези произведения като гръцки творби.

Тук можем да споменем например хрониста Йоан Цеца и учения енциклопедист Йоан Продромос (Предтеча), които се представят за гърци, а те са по произход – българи.

Българските преводачи от по-ново време (1944- 89г.) също са “редактирали” съответните текстове, в някои случаи драстично променящи смисъла на казаното.

Езиковият проблем и писмеността също са предпочитан обект за фалшификация и спекулативни манипулации.

За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени от църквата за светци и покровители на Европа) бяха въведени термини като – “черковно-славянски език”, “старо-славянски”, “славяно-български”, “славянски език”, “славянска азбука”, “книжовно-славянски език”, и други такива, които да въвеждат изследователите в заблуждение. В същност във всички тези случаи става въпрос за “старобългарски език” и писменост, което е признато от повечето познавачи на проблема.

Древните българи са разполагали с писменост още пр.Хр. и според някои изследователи, като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дончев, те идват на Балканите с богата писмена традиция и няколко азбуки, които по-късно биват трансформирани в “глаголица” и “кирилица”.

Руйното писмо обаче също се запазва в рабошите-календари и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и техните ученици не създават “славянска азбука”, а “старобългарска” и като такава тя се налага в редица славянски народи и най-вече в Русия.

Доказан факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична – използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език.

Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото “се претопил в славянското море”. И къде е това “славянско море” след като установяваме, че антропологически славянски черти притежават едва 5% от съвременните българи .

В допълнение на това имаме сериозни данни, че големи групи българи са населявали Балканския полуостров и Мала Азия още пр. Хр. Векове преди кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това е отразено в географската карта на Св. Йероним (331-420г.), който е ползвал още по-стари данни от картите на Евсевий (270-338г.).

“Анонимният Равенски Космограф” (375-376 г.) потвърждава, че на юг от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от векове “само българи живеят” !!!...

СТАРИТЕ КАРТИ

На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността – Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).

Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Цезарийски (270-338), наричан “баща на църковната история”. Запазена е в препис от 12 в. 

Св. Йероним живее ЦЕЛИ 3 века преди Аспарух….

На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името “bulgare”. И следния текст: “В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят”. (‘Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant’. Ravennati Cosmographus)

Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан – готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис.

Има доказателства също, че кан Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско иго! Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени!

Това даде възможност да се говори само за “езикови остатъци и език на първобългарите” и да се твърди, че в съвременния български език били останали едва десетина думи от този на древните българи.

Истина е, че старобългарския език (езика на древните българи) се е променял през вековете, но не и дотолкова, че чак “да изчезне“. Достатъчно е да отворим някои енциклопедии и речници от миналия век, етимологичния речник на Кузман Шапкарев, речникът за редки и остарели думи на БАН, да се поразходим из провинцията и в Македония за да разберем, че нищо не е изчезнало. Ако нещо е изчезнало то е съвестта и морала на някои български учени и “историци”.

Важен въпрос е ранното покръстване на българите в Христовата вяра, което е умело прикривано и заобикаляно от редица автори, за сметка на натрапеното вторично покръстване при цар Борис I (852-889г.)

Това събитие съвсем неправилно се счита за „покръстване на българите езичници и варвари през 9 век от гърците“ и упорито се налага до ден днешен, въпреки, че християнизирането на българите започва 8 века по-рано от Христовите апостоли св. Павел Първовърховни (през 52 г. в Македония и Тракия) и св. Андрей Първозвани (в Добруджа, Мизия и Скития), а българската църква е апостолическа.

Този въпрос е детайлно разработен от д-р Тачо Тачев , проф. д-р Ганчо Ценов (25) и д-р Илия Илиев, и може би трябва да бъде разгледан и коментиран отделно в светлината на православния канон.

Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически).

Гърците не са единствените, които са действали по този начин. Руските евреи са другата напаст, която осакати историята ни. По заповед на болшевишкото Политбюро, във Волжка България бяха унищожени стотици хиляди български книги писани на арабица (исторически съчинения, трактати, научни книги и всякакви други).

По-късно “другарите” от КДС и МВР по указания от Москва провеждат ощеняколко кампании по унищожаване и претопяване на стари редки и по-нови “неудобни” български и други книги. Българската история се унищожава не само тук, но и на други места.

В руските и украински музеи правени в тоталитарно време има хиляди старобългарски находки и съкровища, които умишлено не се определят етнически, а носят безличния и обиден етикет – “кочевь/е” (номади, чергари), който въобще не отговаря на историческата истина.”

В Китай, например, по сведения на френски археолог работил там, по заповед на китайските власти са унищожени изключително ценни бронзови съдове с надписи и предмети от династиите Джоу (ХІ в.- 221г. пр.Хр.) и Цин (221-207г. пр.Хр.).

Това е било направено съвсем наскоро, тъй като тези находки са свързани с хуните и “противоречали на официалната китайска история”. По същата причина, от години се бави и отварянето на огромната гробница на първия китайски император Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хунски произход (китайците го считали за “варварин)“. По ирония на съдбата, той също е горил книги и философски съчинения, само че китайски.

От Афганистан руските археолози разграбиха съкровищата на Кушанската империя, която беше създадена от българи, със столица Балкх и владетели от древния български род Дуло. Тези съкровища и до сега стоят в сандъци в подземията на Ермитажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят. Пак в Афганистан, американските бомбардировки и “хуманитарни операции” доунищожиха от българското наследство онова, което не успяха руснаците и талибаните!…

ЗАЩО ТРАКИТЕ “ИЗЧЕЗНАХА” ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н.

Преди да изчезнат от учебниците, траките “изчезнаха” от историята.Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталин- ските концепции“изчезваха” от историята. Тази руска теория за “изчезналите” народи беше разработена отдавна.

Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип – “Има народ – има проблем, няма народ няма проблем”.

Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис – двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре. Лабрисът по-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр.Хр., добави тя. Именно от думата лабриспроизлиза в старогръцкия впоследствие и названието „лабиринт”. Подобен релеф с царски символи се открива за първи път.

Естествено сред “изчезналите” народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари.

Траките трябваше да “изчезнат”, защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос – Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката.

Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров – една опашата лъжа!”

Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX-ти век и ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са просто азиатци по произход, то не би трябвало да има никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Юго-Източна Европа (5000-3500г.пр.Хр.) В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б.Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност.

Ето и още една публикация, в подкрепа на изложеното в статията на Проф. Крум Балтаджиев:

България е на Балканите преди Гърция!

В-к Труд , Четвъртък, 13 октомври 2011

Гърция изостана от България с 2000г.

„Две хиляди години преди появата на боговете на Олимп, преди Атина, Спарта и Троя да бъдат построени, преди раждането на Омир, Сократ и Аристотел в земите на днешна България, Румъния и Молдова, около делтата на р. Дунав се е зародила културата на съвременна Европа.

Tова стана ясно миналия месец, когато в сградата на Института за изучаване на историята на древния свят, към Университета на Ню Йорк, бе открита археологическата изложба “Изгубеният свят на стара Европа”.

Той е процъфтявал в Дунавската равнина от 5000 до 3500г. пр. Хр. Освен антични скулптури, тотеми, керамика и предмети от бита, открити в земите около Дунав, изложбата представи част от най-старото златно съкровище в света, намерено във Варненския некропол.

Г-жа Уайт се занимава и с изследователска работа. Покойният й съпруг Леон Леви беше един от най-успешните инвеститори в историята на Уолстрийт. Сп. “Форбс” го описва като “инвестиционен гений”, който е дарил огромна част от богатството си за археологически разкопки и изследвания на древния свят.

С милиардерката Шелби Уайт разговаря Симеон ГАСПАРОВ – специално за “Труд” от ЧИКАГО:

– Г-жо Уайт, каква е целта на изложбата, посветена на изгубения свят на стара Европа?

– Чрез нея се опитваме да запълним една празнота в изучаването на историята на древния свят, където след древна Месопотамия се преминаваше веднага към изучаването на древна Гърция и се пропускаше да се спомене за цивилизацията на стара Европа. А тя е процъфтявала по земите на река Дунав хилядолетия преди древногръцката цивилизация.

– Досега се смяташе, че в древна Гърция се е зародила европейската цивилизация. С изложбата, която представяте в Ню Йорк, се опитвате да докажете нещо доста интересно – че това се е случило на територията на днешна България и Румъния. Какви очаквате да бъдат реакциите на специалистите?

– Надявам се, че ще успеем да го докажем. Интересното е, че споменавате Гърция, защото след като завърши представянето на изложбата в Ню Йорк, ние ще я покажем отново… в Атина. Там ще питам гърците: “Къде бяхте, та се забавихте толкова дълго време?”

Цикладската цивилизация (на Цикладските о-ви в Егейско море) е завършила първия етап от развитието си ЕДВА преди 3000г. А по това време на север, край Дунав, вече е съществувала тази прекрасна цивилизация!” – процъфтявалаот 5000 до 3500г. пр. Хр. в земите на Дунавската равнина, край Черно море, и на полуостровите: Балкански и Малоазийски, в Дакия, Сегашна Румъния и Скития (сегашна Русия, до Киев)…

Източник: alexandradelova.blogspot