Педагогът Бернхард Бюб, бивш директор на елитното училище-интернат „Шлос Залем” в интервю пред списание „Щерн” за ценността на образованието, за болестта на съвременното училище и за призванието на учителите.
Въпрос: В ерата на глобализацията възпитанието и образованието ще играят ли още по-голяма роля, отколкото досега?
Бернхард Бюб: Те ще трябва да играят най-съществената роля, която изобщо можем да си представим.
Какво всъщност разбирате изцяло под образование?
За мен образованието не е само обучение. Образованието е нагласата, отношението към света. То се придобива чрез усвояване на знанието и ценностите на предците, с чиято помощ интерпретираме света.
Кои главни дефицити виждате в нашата образователна и училищна система?
Две основни липси. Едната е, че децата и юношите страдат от недостиг на формирана общност. То се явява като резултат от упадъка на съвместния живот, от твърде малките семейства и от факта, че вече не съществуват квартални общности. Вторият дефицит е недостигът на време и на подкрепа от страна на възрастните.
Кои според Вас са причините за тези липси?
Промяната на семействата, които твърде често се разпадат много рано. Към това трябва да се добави безграничният индивидуализъм, недостигът на чувството за общност. Това е свързано с господстващия материализъм на нашето общество на благоденствието.
От Ваше гледище учителите трябва да продължат семейното възпитание и да уравновесят дефицитите. Това изглежда въобще не е предвидено в сегашната училищна система.
Така е. Днешното полудневно училище е едно поучаващо училище, а не училище, което изгражда характери. То не представлява общност, в която децата могат да оформят характера си. А в това отношение учителите нямат време да се посветят на децата.
Това означава, че Вие определяте училището като чисто обучаващо училище, което допринася много малко за формирането на личността?
Образованието винаги е единство от академично образование и изграждане на характери. Ние редуцирахме образованието до академично образование и обучение. Това е болестта на германските училища.
Учителите готови ли са да се ангажират извън чистото предаване на знания?
В основното училище, без всякакво съмнение. Затова то е най-безпроблемната област. Най-много грижи създава училищната степен за децата между 10 и 16 години, когато е пубертетът. Тогава учителите трябва да са готови да действат и като възпитатели. Струва ми се, че за щастие младото поколение учители са готови за това.
Ако личността на учителя стои в центъра на образователната система, то това трябва и да се насърчава.
Би трябвало да се промени подготовката и квалификацията на учителите, преди всичко тяхното самосъзнание. Да не бъдат само учители, които предават знания, а които също така възпитават. Би трябвало да имат работно място в самото училището и да са готови да остават до 17 часа в училище.
Защо според Вас в действителност те нямат такова работно място?
Защото мисленето в полудневното училище е, че по обяд учителят отива вкъщи и работи там.
В миналото се правеха твърде много опити да се променят структурите.
Така е. Променяха се структури, но не личностите, които трябва да напълнят структурите с живот. Оттам и заблудата, че промяната на структурите променя и хората.
Не трябва ли учителите да променят преди всичко самосъзнанието си?
Това би било най-важното.Още при избора на професия те трябва да имат възможността да проверят дали избират професията от влечение към децата. Трябва да получават допълнителна квалификация, която постоянно има връзка с възпитанието.
Днешната квалификация има чисто академичен характер, няма коучинг, няма поведенческо моделиране. Преди всичко в началото на училищната им работа не може просто да хвърлиш учителите във водата и 30-40 години да гледат директора на училището само като висш управляващ мениджър.
Не стават ли обаче учители твърде много студенти, които са съвсем неподходящи за професията?
Така е, затова в началото на следването трябва да има фази на практика, в които те могат да се подложат на проверка. Съществуват емпирични изследвания, според които до 40 процента от учителите са неподходящи. Например, защото са станали учители заради сигурността, която дава статутът на държавен служител. Защото не им е хрумнало нищо по-добро. Защото така се е случило. Но те не са станали учители от вътрешно убеждение или призвание.
Настоявате ли са премахването на статута „държавен служител” за учителите?
Той трябва да се премахне безусловно, защото само вреди. Статутът води до погрешен манталитет, до мислене в категориите на поданици и върховенство на държавата. И подвежда да станеш учител, тъй като статутът предлага сигурност и хубава пенсия. Освен това този статут е много скъп.
Вие пледирате за целодневни училища. По каква причина?
Основната причина е, че трябва да предложим на децата формирани общности, които са не само общностите на класа им.
Как трябва да изглежда едно целодневно училище?
Преди обяд общи учебни часове. По-късно общ обяд, след това учене и домашни работи, а накрая трябва да доминира играта – спорт, театър, музика. Това трябва да става под ръководството на същата личност, която е преподавала преди обяд.
Как трябва да изглежда педагогиката на бъдещето? Казвате, че дисциплината е главната опора на възпитанието. Тя действа така да се каже оздравяващо при объркани и изпаднали в безпътица деца.
Казах, че дисциплината е вратата към щастието и свободата. Тя е едно необходимо, но недостатъчно условие за възпитанието. Да изискваш дисциплина е, разбира се, легитимно, само когато любовта и грижата за децата са движещите мотиви. Децата се учат на дисциплина, само когато преследват целите заедно.
В тази връзка съществува искането детската градина да стане задължителна. Само в такъв случай децата ще тръгнат достатъчно подготвени в основното училище. Застъпвате ли се за това?
Застъпвам се, въпреки че в правно отношение това вероятно не е възможно. Застъпвам се също така и за целодневната детска градина.
Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Щерн”
Източник: cao.bg
