Автор: Доц. д-р Игнат Ст. Минков
Философски поглед към българската история
Днешните ни беди, неудачите, които съпътстват ежедневието ни, налегналият милиони българи духовен смут, примирение, безразличие и отчаяние – от една страна – и безцеремонният разгул на пръкналите се като гъби (повечето отровни) новобогаташи и самозабравили се и безотговорни за съдбата на България управници, продукт на проваления ни “преход”, все повече карат мислещите българи да се питат: защо става така, какво се случи, къде сбъркахме, как да се справим с връхлетялото ни бедствие. В мълчаливи размисли, разговори между приятели, колеги и съмишленици, на различни по облик, ранг и мащаби „форуми“ с най-разнообразен профил, идейни, политически и нравствени позиции, те все по-дълбоко осъзнават неотложната необходимост да намерим верните отговори на тези въпроси.
Мъдрите разбират, че в бясната въртележка на завъртелия нацията и държавата ни тайфун на глобализацията, спасението ни е не само в това да се ориентираме бързо накъде е вярната посока, но и в умението да съберем и организираме националните си сили, да се опрем на всичко жизнено и здраво в тях, да го мобилизираме и обединим.
Необходимо е отново да направим преглед на националния си потенциал, да го анализираме като завоювани позиции и постижения, като допуснати сривове и като способност на етноса ни да намира верни решения, да отстоява мястото си сред другите народи в хода на все по-динамизиращите се промени. Необходимо ни е отново да преосмислим миналото си, да осъзнаем като какви сме се проявявали през многовековното си съществуване като народ и държава, на какво от хубавото, което имаме и което сме постигнали, можем да разчитаме и занапред, защо и какви са грешките, които допускаме и повтаряме, за да не изпадаме в кризи и исторически провали.
Че времето, в което живеем, е преломно, и за да продължим успешно напред, се нуждаем от цялостни кардинални преоценки и осмисляния на историческото си и днешно битие, прекрасно ни показва проф. Петко Д. Ганчев, доктор на философските и на политологичните науки, посланик и председател на Геополитическия център Евразия, София, един от малкото широко ерудирани български интелектуалци, учен с енциклопедични нагласи и интереси, съвременен мислител и гражданин от най-висока проба, доказан родолюбец и хуманист. С дълбокия си усет за важните потребности на обществото той отново ни предлага остро необходима за обществото ни разработка, прави задълбочени обосновки, предлага перспективни решения.
След повече от 30 книги и изследвания, публикувани досега, наскоро излезе “Философия на българската история” (Изд. “Фабер”. С. 2014). Това е обемисто изследване (над 500 страници), което придобива специфична тежест и актуалност в безпътицата, обхванала страната ни.
В тази книга на проф. Петко Ганчев се предлага дълбоко премислен, цялостен, обобщаващ и от високи философски позиции поглед и анализ на историческото минало и настояще на България.
Темата не е нова за автора. В края на 90-те години той обнародва изследването си „Към философията на българската история“. Днес вече виждаме един солидно разработен, обогатен и цялостно завършен труд.
Успехът на книгата се гради на няколко предпоставки. На първо място, според мен, е богатият тематичен обхват и сполучливо изградена структура. След обстоен предговор, логичен за такъв тип повествование, то е организирано в три раздела. Първият, „От предисторията към нашата история“ е посветен на две теми: историята на древните българи преди идването им на Балканите, иформирането и изграждането (чрез създаването и разгръщането на българската държава и култура през VII–Х век) на славянската православна цивилизация. И двата проблема са разработени обстоятелствено, а проф. Ганчев не се страхува да се ангажира и с конкретни позиции и разработки по чисто исторически интерпретации. Авторът категорично подкрепя позициите на изследователи и писатели като Петър Добрев, Йордан Вълчев и техни последователи за индоевропейския облик на древните ни предци и за районите на Памир и Хиндукуш (северните склонове на планината Имеон, поречието на р. Зеваршан) като територия на прародината, където нашите предци се установяват, идвайки от югозапад). Проф. Ганчев компетентно разкрива и приноса на България за изграждане на източното (славянско-православно направление) на „западната“ (европейска) цивилизация.
Вторият раздел носи показателното заглавие „С бремето и зестрата на миналото“. Тук са включени 9 от общо 12-те глави на книгата. Сред онези, които представляват и основното съдържание на труда, ще посоча: основната и носеща структура на националния модел на българската история, държавното и народностното начало (анализирано чрез темите за българския колективизъм, егалитаризма, индивидуализма, „духът на отрицанието“, лакейщината пред властта, богатството и чужденците, „чиновничеството“, „дълготръпчовците“, „бунтарството“ на българина и др.). Тук специално трябва да се отбележи острата актуалност на разработката за държавното начало и за „критичната маса“ на народа, осигуряваща възможността да прави самостоятелна история и култура.
В следващите глави на този раздел са разгледани теми, свързани с необходимостта, случайността и алтернативите в българската история, икономическите, социално-политическите и духовно-културните модели на въздействие (византийски, османо-турски, австро-германски, руско-съветски и американски), въпросите за социалното време, осевото време и историческите ритми и цикли на българския национален космос и на синдромите на националното ни развитие (на „бащата“ и неизживяната патриархалност, на „по-големия брат и приятел“, на „саможертвата на героя“). Последните две глави на раздела са посветени на целите на историческото движение и структурирането на пространството на българската история и на българската национална идея и национален идеал.
Третият, най-кратък раздел на труда, „В битка за бъдещето“, има облик на заключение. Тук, в отговор на кардиналния въпрос „Накъде отиваме?“, проф. Ганчев, като анализира безкомпромисно неудачите на „демократичните“ ни промени през годините на “прехода”, дава три възможни сценария за бъдещето на страната през следващите десетилетия.
Дори и това лаконично изброяване на теми, въпроси, проблеми, позиции и разработки, надявам се, убеждава читателя, че пред нас е задълбочено и широко обстоятелствено повествование
Успехът на книгата се гради на много предпоставки. Сред тях е и подходът на проф. Ганчев да не пренебрегва, а творчески да се опре, да развие и обогати приносите на десетките най-проникновени български автори – историци, народоведи, писатели, общественици (сред които П. Мутафчиев, Д. и А. Страшимирови, Д. Маринов, Ив. Хаджийски, Н. Генчев, М. Семов Й. Вълчев, П. Добрев и др.), вълнували се в различни времена и от различни позиции от съдбата на българския народ и положили усилия за цялостно осмисляне на многовековния му исторически живот.
Предпоставка за успеха на книгата е и че авторът не само добре познава българската история като обективен процес, както и трудовете на българските историци, но и открито отстоява и обосновава свои тези, което в днешното преломно време на преоценки има особено висока стойност. Книгата не се ограничава да представя сухи философски тези и анализи. Проф. Ганчев логично критикува и успешно интерпретира, надгражда, обобщава, анализира от нови позиции и съвременни „гледни точки“, за да ни представи цялостно и логично аргументирано повествование. Тъкмо затова текстът не стои „тясно“ самоцелно теоретично, има ясна практическа насоченост и заедно с това е обвързан и отпраща читателите към други произведения, запознаването с които ще им позволи да обогатят знанията си, или да намерят по-подробни обосновки на застъпените от автора тези.
Както и в другите си книги, и тук проф. П. Ганчев се проявява като дълбоко ангажиран, загрижен за съдбата на Отечеството, безкомпромисен в оценките и в търсенето на верните решения за народно благоденствие и просперитет учен.
Във “Философия на българската история” българските граждани, българската младеж, българската интелигенция и особено българските политици и държавници ще намерят много теми за размисъл, опора за верни решения, примери за отговорна държавна и обществена позиция. Това е книга, която трябва лесно да бъде намерена и по лавиците на държавните, градските, читалищните и училищните библиотеки.
Източник: zora-news.com
Философия на българската история
Петко Ганчев
Издателство “Фабер“, 2014 г.
Книгата може да бъде закупена от ТУК
[sam_block id=”3″]
