Провокиран от разговора на Стефан Бонев с водещия на предаването „Клуб Неделя“ на Радио Пливдив, Мишо Гръблев, реших да споделя някои разсъждения по въпроса с DRM защитата на електронни книги.
Основният въпрос за нас, като потребители на съдържанито на една книга, била тя на книжен носител или електронен формат, е нивото на достъп и правото на ползване.
Какво се случва, когато ние станем собственици на една книга, закупена по естествен начин от коя да е книжарница? Ами ставаме собственици на тази книга, слагаме си я на рафта в библиотеката, до другите книги и когато решим можем да вземем книгата, да я разтворим, да четем и пак да я върнем на рафта. Ако решим, можем да я дадем на някой наш познат или приятел, който съвсем спокойно и логически естествено също може да я чете и после да ни я върне. Ако искаме, можем да я подарим на някогого. Тоест можем да правим с нея всички онези севсем нормални неща, които се подразбират от правото ни на собственост върху тази книга. С никое от тези свои действия не нарушаваме коя и да е буква на Закона за авторското право и сродните му права. И ние оставаме собственици и упражняваме това свое право до момента, в който тази книга физически съществува. Когато тя се амортизира (разбирай изпокъса, загуба на страници, текстът стане нечетим от износването на времето и т.н.), по естествен и нормален начин ние я губим и спираме да бъдем нейни собственици.
Какво се случва ,обаче, когато закупим електронна книга с DRM защита?
DRM, като софтуерен продукт има няколко опции:
- След определена дата книгата не е валидна
- Не може да се променя съдържанието
- Има определен брой отваряния
- Книгата не е валидна за определени държави
- Не може да се копира съдържанието
- Не може да се печата
- Може да се отваря само с парола
- Не може да се отваря от друг електронен носител
И др.
Тези опции могат да се изберат в зависимост от формата и предпочитанията.
Има един момент, който е особено важен. Как, по презумпция, да се защити авторсото право, без това да влиза в конфликт с правото на собственост и свободния достъп до съдържание на притежателя (потребителя) на книгата. Тук именно DRM защитата поставя бариери и ограничава достъпа с, иначе, достоверното оправдание, че е пазител на авторско право. Едното, обаче, не изключва другото. Не е оправдано за сметка и скрита зад красивите фрази тази, така наречена, защита да ограничава правото на собственост и достъп до съдържание. Та ние дори не можем да преотстъпим тази книга на наш познат да я прочете или, ако искаме да го направим, трябва да му дадем и устройството (компютър, таблет, електронен четец, телефон). Това не е защита на никакво авторско право, а забрана за достъп и по един абсолютен начин отблъсква потребителите от електронния носител, като форма на четене на книга. Ав торското право е защитено със закон и неговите клаузи с еднаква сила са валидни както за една книга на книжен носител, така и за нейния електроннен еквивалент. И щом за нигата на книжен носител е възможно да се приложи този закон, без да се ограничава достъпът до съдържание и право на собственост и в същото време авторските права са защитени, това би трябвало да важи по абсолютно единтичен начин за електронния вариант на една книга. Ето защо смятам, че или производителите на DRM софтуери трябва, съобразявайки се с тази, иначе, елементарна логика, да променят подхода си или издателите и разпространителите на електронни книги трябва да заобикалят DRM. Това е положението.
Най-важното нещо е една книга да бъде устойчив продукт и нейното ползване да се различава от това на ползването на книжната книга само по формата. Другото е бизнес, скрит зад сладките думи за защита на авторко право.
Росен Борисов
