ДВОЙНСТВЕНОСТТА НА МЪЛЧАНИЯТА
за поетичната книга “С(р)амота” от Красимир Вардиев, издателство за поезия ДА,2016г.
Двойнствеността в поезията на Красимир Вардиев е заявена още в заглавието на новата му поетична книга.”С(р)амота” – този дразнещ слуха звук “р” напомня заплашително ръмжене на подивяло псе или шум от електрически трион в работен режим.Но той е и подобие на писък, стряскащ вик – предупредителен, сякаш опазващ от невидима заплаха.
Защото без този рязък звук – думата притихва, умълчава се. Успокоява се и се затваря в себе си.Лексемата олеква, освободила се от някаква тежест, която я потиска;не й позволява да диша.Ще вметна един интересен момент от науката за собствените имена – посветените в нея избягват да кръщават децата или домашните си любимци с имена, в които присъства този звук. Вярват, че той прави носителя си агресивен, арогантен и циничен. Ако това е “женско” име – дарява устойчивост, но за сметка на много и особено ярки “мъжки” черти в личността, особено ако това е първият звук от името.
Самотата – без “р” в себе си, което да разкъсва минорната форма на фонетичното тяло – е притихнала във вътрешните си смисли. Някаква загадъчно-тъжна нишка преминава и през трите части, на които е разделена книгата.Пълното разбулване не се случва дори във финалните стихотворения.Но не е и нужно. Поетичната вселена на Красимир Вардиев може да съществува и по този начин.Тя функционира в обсега на двойнствените измерения – загадъчни, умозрителни.
…усещам само
вариации на липса
сутрин без
вечер без вечност без…
“когато”
Движението на бягство “от-към” и на гонене “мене-аз” отново проектира смисъла в тази дуалност.Но дали бягството е от нещо или някой и бягство към нещо или някой? Мен ме гони нещо или някой и аз гоня нещо или някой далеч от себе си? Загадката се засилва във всеки следващ стих.
…и бягам и гоня и бягам
до деня в който няма никой
след мен…
“игра за двама”
Тези вариации и търсения особено силно са изразени в програмното стихотворение на книгата:
…в съня си
кротко усмихнат
вече беглец
“с(р)амота”
Във втората част “Позитиви” тенденцията към разделяне, разпръскване на смислите в поетичното пространство продължава и разширява границите на философското си звучене.
отдавна вече
не се наслаждавам
на самотата
“вариация 1”
За да достигнат семантичното обобщение в “цирцея каза”, “думите отново” и “фаталистично създание” в третата част “Баланс”.Въпреки че равновесието е мираж и не може да бъде постигнато, стремежът към него е достатъчен.Нарушената хармония ражда чудовища, но и надежда. Мълчанията са тук, въпреки съпротивата и битовите щения.Дори въпреки словото:
думите отново се натрупват
без да пречат на мълчанията вечер…
“думите отново”
И тук:
…прекалено заета да живее
за да разбере че умира
“фаталистично създание”
Подчертано лиричния светоглед на автора не стига до мелодраматизъм и не пречи на екзистенциалната дълбочина на неговите стихове.Разкривайки постепенно полето на смислите, те се наслагват и образуват нов художествен контекст, изпълнен с вторична метафоричност.С друг вид образност, която не оставя читателя равнодушен, а като че ли неусетно го приютява в един новосътворен, много по-добър поетичен свят.
Нели Лишковска
