Предмет на философията
Терминът „философия“ възниква от комбинацията от двете гръцки думи „филео“ – любов и „софия“ – мъдрост и означава любов към мъдростта.
Философията като начин и форма на духовна дейност възниква в Индия и Китай, но достига класическа форма в Древна Гърция. За да обозначи специална област на познание, терминът „философия“ е използван за първи път от Платон. Отначало философията включва цялата съвкупност от знания за света.
Нарастващата потребност от знания и разширяването на тяхното приложение на практика, стимулираха увеличаване на техния обем и разнообразие и доведоха до диференциране на знанията, изразено в появата на различни науки. Разлагането на едно единствено знание в отделни науки, започнало в периода на древността, не означаваше изчезването на философията. Напротив, имаше нужда от специален раздел от знания, който може да действа като средство за интегриране на знанието и начин за разработване на най-общите принципи и норми на познавателната и трансформативната дейност на хората.
Постепенно философията концентрира вниманието си върху теоретизирането около най-общите светогледни проблеми на природата, обществото и мисленето, като се стреми да отговори на въпроси за целите и смисъла на съществуването на обществото и индивида. Невъзможно е да се дадат отговори на тези въпроси, които възникват в исторически специфични условия на живот, подходящи за всички времена и всички народи. Хората, които поставяха философски въпроси, се стремяха да получат отговори на тях, които отговарят на техните нужди и нивото на интелектуално развитие. Освен това в различни исторически условия се променя не само наборът от светогледни въпроси, но и самата ѝ йерархия се трансформира, както и естеството на желаните отговори на тях. Това поставя основата на спецификата в разбирането на предмета на философията и нейното съдържание.
Трябва да се отбележи, че дълго време предметът на философията се идентифицира от много учени с предмета на науката като цяло, а знанията, съдържащи се в отделните науки, се разглеждат като компоненти на философията. Тази ситуация се запазва до осемнадесети век. Въпреки това, на преден план при философстване, различни мислители изтъкваха онези страни на предмета на философията, които за тях бяха обект на първичен интерес. Често отделните мислители ограничаваха темата на философските изследвания само до няколко, които им се струваха най-съществените. С други думи, трябва да се има предвид, че предметът на философията, както и концепцията за нея, се формира с развитието на научното познание, тоест информацията за него се развива по време на трансформацията на самата философия. Например от историята на философията е известно, че естественият свят е бил предмет на философията за първите древногръцки философи, по-късно целият свят е бил като при Аристотел в това си качество. За епикурейците и късните стоици темата на философията е очертана главно от кръга от проблеми, свързани с човека. Християнските философи от Средновековието редуцираха темата на философията до връзката между човека и Бога. В съвремието на преден план в структурата на предмета на философията са проблемите на познанието и методологията. В ерата на просвещението за много европейски философи обектът на размисъл отново се превръща човекът с цялото си множество от връзки. През ХIХ и ХХ век. многообразието на идеите в световната философия съответства на богатството на идеи за естеството на нейния предмет. В наши дни природният и социален свят, както и личността в него като многоизмерна и многостепенна система при цялото изобилие от връзки, действа като обект на философски размисли. Философията изучава най-общите аспекти, свойства, тенденции на световното развитие, разкрива универсалните принципи на самоорганизация, съществуване и развитие на природата на обществото, човека и неговото мислене, разкрива целта и смисъла на човешкото съществуване в света. В същото време съвременната философия основава своите изводи на обобщение на данните на конкретни науки.
Темата на философията включва и разглеждане на въпроси за това как самата философия възниква, развива и трансформира, как тя взаимодейства с различни форми на социално съзнание и практика.
Цел на философията
Философията като система от знания за най-общите принципи, които фиксират отношението на човек към света, възниква от нуждата на хората да разработят рационални основи, които дават цялост на мирогледа и ориентация към познавателни и практически усилия. Това означава, че философията, натрупвайки, съчетава, от една страна, най-общите идеи за света като цяло, а от друга, информация за най-амбициозните принципи на отношение към света, които се прилагат в хода на познавателни и практически дейности. Въз основа на досега съществуващите форми на извънфилософско и предфилософско разбиране на света, подлагайки ги на критично преосмисляне, философията въз основа на рационално отношение към света и теоретичен синтез на информация за него, формира обобщен образ във връзка с нуждите за живота на хората. За тази философия е необходимо да се разработи специален концептуален апарат, който да формира основата на езика му, който помага да се изрази философското отношение на човека към света. Въпреки това формирането на философски език, техники и методи на философско познание е само компонент от целта на философията. Същността на целта на философията е да научи човек да мисли и на тази основа да се отнася към света по определен начин. Осъществяването чрез философията на тази цел, я превръща във фундамент за човека относно разбирането на смисъла и целта на живота, да изясни участието му в случващото се в света.
Такова разбиране за целта на философията не се оформя веднага. С развитието на философията, тя се променя в зависимост от идеите за това какво е. Според Платон философията е любов към мъдростта и средство за постигане на съвкупни знания, както и условие за правилната организация на личния и социалния живот. За Аристотел философията е изучаването на причините и принципите на съществуването на нещата, тоест нейната цел е да идентифицира и фиксира такива причини и принципи. Стоиците разглеждали философията като средство за организиране на правилното отношение на човек към света, обществото и себе си. Епикурейците виждали във философията ръководство за постигане на щастие. Съответно целта на философията за тях беше да осигурят постигането на щастие. За Тома Аквински философията е познаване на истината, свързана с първия принцип на битието. И, следователно, целта му е да разкрива такива истини. В разбирането на Р. Декарт философията е не само условие за благоразумие в делата, но и източник на знания за всичко, което човек може. Според Т. Хобс философията е познание, обясняващо действия от известни за нас причини или генериращи основания. В разбирането си за целта на философията, техните идеи бяха близки и виждаха философията като средсто за организацията на света и ръководство за добри практики. За И. Кант философията е науката за висшите цели на човешкия ум. Съответно целта на тази наука се вижда от И. Кант в идентифицирането им.
Хегел смята философията за мислещо разглеждане на обектите, проникване в разумното, разбиране на настоящето и реалното. С други думи, такова навлизане и разбиране е целта на философията. Според М. Хайдегер философията е отражение, насочено към цялото и крайното. Следователно целта на философията е да изясни същността на цялото и крайното.
Във философията от наши дни се отразяват различни идеи за нейните цели, което намира израз в многообразието от дефиниции на понятието „философия“. Някои представители на тази наука я определят като най-висшия тип светоглед. За други той се идентифицира с мирогледно отражение или дейности, насочени към формулиране на идеи за ценностите на живота. Трети определят тази дисциплина обозначава науката за най-общите закони на движение и развитие в природата, обществото и мисленето. Четвърти го определят като учение, специална система от възгледи, познания за света като цяло и принципите на човешките отношения към него.
Определенията за философията, налични в учебната литература, обръщат внимание на такива съществени възможности на философията, като способността да бъде основата на мирогледа, да действа като средство за идентифициране на най-общите закони и принципи на движение и развитие в природата, обществото и мисленето, от една страна, и да бъде основа за развитието и въплъщение на принципите на организация на живота на хората, от друга страна. Множеството от значения на понятието философия, представено в трудовете на философите, показва многостранността на съдържанието и сложността на целите му. Концентрираното съдържание на тази цел е да се развият основните принципи на практиките за поддържане на живота на социалната общност.
Обобщение на горния опит на определенията на философията предоставя правото тя да се дефинира по следния начин: философията е форма на духовна дейност, която се развива въз основа на развиваща се система от знания за света като цяло, за най-общите закони на природата, обществото и мисленето, основните принципи, които ръководят човека в неговата практика.
Структура на философията
Разглеждането на функциите на философията като изпълнение на направленията на нейната цел дава основа за определяне на специални раздели или елементи в нейната структура.
Философията по своята структура е разделена на:
- теория на знанието;
- метафизика (онтология, философска антропология, космология, теология, философия на съществуването);
- логика (математика, логистика);
- етика;
- философия на правото;
- естетика и философия на изкуството;
- естествена философия;
- философия на историята и културата;
- социална и икономическа философия;
- религиозна философия;
- психология
Основните части на теоретичната философия са:
- онтология – учението за битието;
- епистемология – учението за знанието;
- диалектика – учението за развитието
- аксиология (теория на стойността);
- херменевтика (теория за разбиране и интерпретация на знанието)
Специален раздел във философията, проблемите на който са включени както в общата теоретична (систематична философия), така и в социалната философия, е философията на науката. Социалната философия включва социалната онтология, т.е. доктрината за битието и съществуването на обществото, философската антропология, т.е. учението за човека, и праксеологията, т.е. теорията за човешката дейност. Социалната онтология заедно с изучаването на най-често срещаните практики на съществуването и развитието на обществото, изследва и философските проблеми на икономиката, политиката, правото, науката и религията.
Превод: Е-същност
Преводът е направен по grandars.ru
