Последиците от глобалното затопляне ще бъдат катастрофални, ако прагът от 1,5ºC увеличение на земните температури бъде прехвърлен
„Ерата на глобалното затопляне приключи. Настъпи ерата на глобалното кипене.“ Тази фраза, която генералният секретар на ООН Антониу Гутериш произнесе, превзе заглавията на вестниците и телевизионните новини по целия свят. Според изявлението, публикувано от ООН, юли 2023 г. е най-горещият месец, регистриран в историята, с най-високи дневни температури и най-високи температури на океана.
„Епохата на глобалната пещ“, както я нарекоха експертите от ООН, ще промени живота на Земята такъв, какъвто го познаваме: горски пожари, горещи вълни, обхващащи Азия, Европа и Северна Америка, проливни дъждове, милионни миграции… А разликата в интензитета на промените ще е повлиян само от половин градус по Целзий (от 1,5ºC към 2ºC).
Референтни модели за измерване на последствията
Парижките споразумения от 2015 г. се опитаха да постигнат глобални ангажименти, гарантиращи устойчиво развитие на планетата – ограничаване на повишението на глобалната температура до 1,5ºC до 2100 г. Осем години след тези ангажименти, приети от практически всички нации по света, се оказва, че остават само на хартия, без реални резултати. По последни данни още в началото на следващото десетилетие Земята ще достигне този праг от 1,5ºC, а се очаква шокиращата граница от 2ºC да се достигне преди 2050 г.
Има въпрос, който витае над тези споразумения: защо се говори точно за параметри от 1,5ºC и 2ºC? За да получим отговора, трябва да се върнем в началото на 70-те години, когато научната общност започва да оценява катастрофалните последици, които глобалното затопляне може да има върху живота на Земята. Референциите на моделите, използвани от учените в края на 80-те години, са именно 1,5 и 2ºC. Симулациите установяват какво ще се случи на Земята, ако глобалната температура надхвърли тези прагове.
Разликите между увеличение от 1,5ºC и 2ºC
Глобалното затопляне ще има редица последствия за живота на Земята, които според прогнозите и научните модели ще се увеличат като функция на температурата:
- Покачване на морското равнище: морското равнище ще се повиши с 48 сантиметра, ако глобалната температура се повиши с 1,5ºC, докато покачването ще бъде 56 cm, ако температурата се повиши с 2ºC. Това означава, че градовете, разположени по крайбрежията, може да се наложи да бъдат преместени към сушата, а някои от тях дори биха изчезнали в резултат на наводнения, бури или ерозия. Това е голяма причина за безпокойство, защото осем от десетте най-големи градове в света са по бреговете.
- Горещи вълни: глобалното повишаване на температурата с 1,5ºC ще е причина, на годишна база, за 19 допълнителни дни с екстремни горещини, докато ако се повиши с 2ºC, ще имаме 29 дни, на годишна база, с екстремни температури. Това ще означава, че 37% от населението на света ще изпитва екстремни температурни аномалии на всеки пет години.
- Проливни валежи: повишаването на глобалната температура ще причини както екстремни валежи, така и интензивни суши, които ще засегнат сериозно човешкия живот по отношение на здравето, храната и икономиката. Ако глобалната температура се повиши с 1,5ºC, 17% от сушата ще е обект на климатичните аномалии, докато ако увеличението е 2ºC – ще бъдат засегнати 36% от сушата.
- Тропически бури: Покачването на морското равнище ще увеличи честотата и силата на тропическите бури и урагани, което ще ги направи по-разрушителни.
- Загуба на биоразнообразие: според научните модели разликата между 1,5ºC и 2ºC не би удвоила, а ще утрои загубата на естествени местообитания на планетата. А ако Земята се затопли с 4,5ºC, по-голямата част от дивата природа ще бъде нежизнеспособна.
- Предаване на болести: повишаването на глобалната температура ще доведе до увеличаване на болестите, предавани от комари и други насекоми, тъй като повишаването на температурата и валежите ще благоприятстват тяхното разпространение и интензитет.
