Автор: Матю Блекет
Климатът на Земята се променя бързо. В някои райони ескалиращите температури увеличават честотата и вероятността от горски пожари и суша. В други увеличават интензитета на проливните дъждове и бури. В трети ускоряват темпото на топене на ледниците.
Изминалият месец юли, 2023 година е ярка илюстрация за това. Части от Европа и Канада са опустошени от горски пожари, докато Пекин регистрира най-обилните си валежи от поне 140 години. Поглеждайки по-назад, между 2000 г. и 2019 г., ледниците по Земята са губили по около 267 гигатона ледена маса годишно. Топенето на ледниците допринася и за покачването на морското равнище (понастоящем то се покачва с около 3,3 мм на година), застрашавайки крайбрежните градове с наводнения и ерозия.
Но изследванията показват, че промените в климата няма да засегнат само повърхността на Земята. Увеличаването на валежите и топенето на ледниците ще провокира катаклизми и в недрата на планетата – земетресения и вулканични изригвания.
Шестият доклад за оценка на Междуправителствения план на ООН по изменението на климата през 2021 г. разкри, че средните валежи в много региони на света са се увеличили от 1950 г. насам. По-топлата атмосфера задържа повече водни изпарения, което впоследствие води до по-високи нива на валежи.
Геолологията отдавна е установила връзка между количеството на валежите и сеизмичната активност. В Хималаите, например, честотата на земетресенията се влияе от годишния цикъл на валежите през сезона на летните мусони. Изследванията показват, че 48% от земетресенията в Хималаите се случват през по-сухите месеци преди мусоните – март, април и май – докато само 16% през сезона на мусоните.
По време на летния мусонен сезон масата на валежите (до 4 метра) компресира, стабилизирайки земната кората както вертикално, така и хоризонтално. Когато тази вода през зимата липсва, ефективният „отскок“ дестабилизира региона и увеличава броя на земетресенията.
А изменението в климата засилва това явление. Климатичните модели предвиждат, че интензивността на мусонните валежи в Южна Азия ще се увеличи в бъдеще. Това вероятно ще повиши зимния „отскок“ и ще причини повече сеизмични събития.
Въздействието на теглото на водата върху земната кора не се изчерпва с обикновените валежи, то се отнася с пълна сила и за натиска на ледниците. Когато последната ледникова епоха приключи преди около 10 000 години, размразяването на тежки ледникови маси генерира отскоци на части от земната повърхност. Последствията от този процес, наречен изостатичен отскок, се наблюдава в повдигнати плажове в Шотландия – някои от които са до 45 метра над сегашното морско равнище.
Геологията на райони в Скандинавия показва, че подобно издигане, съчетано с дестабилизиране на тектониката на региона, е предизвикало множество земетресения преди между 11 000 и 7 000 години. Някои от тези земетресения са надвишавали магнитуд от 8,0 по Рихтер, което предполага сериозни промени в екосистемите и загуба на живот. Безпокойството е, че ускореното топене на ледниците днес може да доведе до подобни ефекти в настоящето.
Вулканичната активност?
Изследванията също така откриват връзка между промените в ледниковото налягане върху земната кора и появата на вулканична дейност. Преди приблизително 5500–4500 години климатът на Земята за кратко се е охладил и ледниците са започнали да се разширяват в Исландия. Анализът на отлаганията на вулканична пепел, разпространени в цяла Европа, предполага, че вулканичната активност в Исландия значително е намаляла през този период.
И се наблюдава последващо увеличение на вулканичната активност след края на тази хладна фаза, макар и със закъснение от няколкостотин години.
Това явление може да се обясни с тежестта на ледниците, притискащи както земната кора, така и мантията (твърдата обвивка на Земята). Това поддържа кората и мантията под високо налягане, предотвратявайки разтопяването на скалите и образуването на магма, необходима за вулканични изригвания.
Деглациацията и свързаната с нея загуба на натиск върху повърхността на Земята генерира процес, наречен декомпресионно топене, при което по-ниското налягане улеснява топенето в мантията. Това топене образува течна магма, подхранваща последващата вулканична дейност в Исландия.
Тези процеси са причината дори и днес за вулканичната активност в Исландия. Изригванията на вулканите Grímsvötn и Katla са постоянни през летния сезон, когато ледниците се оттеглят и затихват през зимата.
Следователно е възможно продължаващото отстъпление на ледниците поради глобалното затопляне потенциално да увеличи вулканичната активност в бъдеще. Въпреки това, забавянето във времето между ледниковите промени и вулканичния отговор засега е успокояващо.
Въздействието на променящия се климат става все по-очевидно, като необичайните метеорологични явления се превърнаха в норма, а не в изключение. Косвените въздействия на изменението на климата върху земята под краката ни обаче не са нито широко известни, нито обсъждани.
Това трябва да се промени, ако искаме да сведем до минимум ефектите от променящия се климат.
Матю Блекет завършва докторска степен в King’s College, Лондон, по дигитални и географски знания в дистанционното наблюдение на земетресения и вулкани. Защитава постдокторат, също в King’s College и ръководи проект, сравняващ модели на градски енергиен баланс. След дипломирането си е бил преподавател и лектор в King’s College и Лондонското икономическо училище. През 2010 г. Матю започва преподавателска дейност в университета в Ковънтри. Автор е на редица изследвания и публикации в областта на дистанционното наблюдение и природните бедствия. През 2012 г. е гост-изследовател в Университета на Аляска, Феърбанкс.
Тази статия е публикувана в The Conversation и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на английски език).
