аспирин за потиснати океани
когато съм аспирин
опаковам очите си в целофан
на квадратчета
през който светът изглежда разграфен
съвсем картографски
без нито едно бяло поле за да се почувствам
Колумб
и завързвам станиол в стиропор в междупръстията си
на надмачтеното си междукрачие
и мъждукаща
като
лицето на Медуза Горгона
плувам по повърхността на морето
полирано от накъсано дишане
туптящите сейши на нежност високи до
устните на ангели реи
и очакване да задоволя болката на поне една акула
затворена в трюм от немилостивата кралица и верен
до безумие капитан
който бавно отрязва пипалата на октоподите и в пет без пет
сервира типичен английски чай и пай с мандарини
под прозорец от зелени луни
и гладния поглед на кожата недоцелувана никога
в едно изречение
скъпа моя
моя скъпа
без
болезнена
знаеш ли колко много има в надвисналото мълчание