От книгата “Гларусът като пушач“
На Орлин Дянков,
който превърна всичките си атоми
в поезия
и отиде някъде.
Морето
Тук е морето.
И хората
бързо биват забравяни.
Не защото
вълните
отмиват
техните стъпки.
А защото
вятърът
си взема думите.
Спи езерото
Едно стихотворение
протяга към теб
лебедова шия,
и ти…
…Не ми отговаряй.
Ти си стихотворение.
Дистанционно
Толкова
съм мъртъв,
че понякога
ме разсмива
даже
телевизията.
***
СМЪРТТА
не може да умре.
Тя е вечна.
Значи всъщност
няма смърт.
Към поета
На Орлин Дянков
Страшно е,
когато твоя дух извикам.
Това небе
и цялата земя
са стихове.
Страшно е,
когато твоят дух си тръгне.
Това небе
и цялата земя
безмълвно гъгнат.
