Безизходица
(или условия за чудо)
Небето е от остарял кобалт.
Изгризана от плесента филия.
Огледано в пробития асфалт,
прилича на прозорец на килия.
Понякога така тежи от небеса!
Заглавия на изгорени книги,
описали възможните ни чудеса.
А невъзможните са тежки диги.
И по реките е протеклото небе.
Будя Бог, горчив и необръснат.
Така те исках! Никога не бе…
И тъмно като пред възкръсване.
Светът ти в мен до болка избуя,
без плодове, които да откъсна.
Небето е платно, мечтите ми – боя.
За чудесата трябва да е късно.
Намиране
Може до припадък да е зле
и да не свързвам двата края:
добро със зло, бездна и небе,
смирената с онази непокаяна.
И подир теб почти се разделих
на завладяна и на отвоювана.
На истинска, опазена във стих,
и на отчаяно недобленувана.
Но в хаоса ти ще съграждам ред
и смелост от лицата на страха.
Най-скъпоструващото най-напред
ще хвърля долу във прахта.
А после онова, което не откри,
у мен ти никога не забеляза!
Изхвърлям най-любимото дори –
това, с което съм белязана.
И думите…Не си им се отдал.
А тъй несметното ги получих…
Вземи си всичко, дето си ми дал!
На нямане се учих, учих, учих!
Ти и думите
Тежък си като танин,
а думите ти леки, леки…
Като цигарения дим,
изнизващ се по ничии пътеки.
Като отрова ми горчиш,
като за прошка те отпивам.
Ако за малко помълчиш,
за много сякаш си отивам.
Защо, сама и не узнах,
стоя и влюбено те слушам.
По думите ти те познах
и в думите ти ще се сгуша.
Писмо
Нещата са добре – квадратни.
Приличат ми на дом или на стая.
Любов и обстоятелства са кратни
на себе си и аз се колебая.
Сърцето изроди се до махало –
веднъж е огън, а веднъж студено.
Такава неумора е нахалост,
щом кожите ми вяра се разденат
и вижда се отвътре, че пулсира
несигурният ритъм на покоя.
Когато в голотата ме разбираш,
си мисля, че това ме прави твоя.
Но е поредната объркана представа
за земните предели на уюта.
И по-добре, че не оставаш…
Животът ми прилича на минута,
подритвана след провалена среща
хартийка, фас, загниващ спомен.
Квадратни са нещата като грешка,
подир която раждаш се бездомен.
Реторика на душата
„По делата им ще ги познаете“.
(Матей 7:20)
Глаголът важен е. Глаголът!
Участниците могат да се сменят.
Невинаги каквото тегли волът
е важно, щом не го променя.
Обратното е знак крайпътен
и препинателен, или препъващ.
Мотивът да си малък и безплътен,
че да не можеш да потъваш
е пилотаж от някакво по-висше.
Глаголът те крепи, глаголът…
Тя, същността, ще се разнищи
и ще останеш само по парола.
И ясно е — не си си изречение.
Най-малко пък „такова“ — цяло.
Да светиш или в помрачение,
глаголът все е действие за Бяло.
Отвесна ос, небесваща върлина.
И образите могат да са разни…
Тъй както са дошли, ще си заминат.
Глаголът ти е цялото изказване.
Остани
Без тебе, знам, ще съм сиротна
за втори път. И този път навеки!
Една неподредена в цяло стотна,
изнизан вътък от идеи и пътеки.
И нищо повече – неподредена
в безупречния ритъм на нещата,
с останки хаотична споделеност,
сама в черупката на Същината,
която няма как да ме закриля
със стряха от пробити керемиди.
Та ти си най-реалната идилия
и тръгнеш ли, от мене ще си иде
възторгът, с който те познавам
и с който всяко ново утро пиша.
За да останеш, казвам ти: Оставам!
И, за да дишаш, казвам ти, че дишам.
На Белия хълм
на баба
Несресани лозите по баира,
до старата пътека за Чирпан
се диплят къдрави, извират
като водата малко по-натам.
Пътеката с невидими следи,
ми заприлича на платно от лен.
До лозето, което баба засади,
са мъртвите, избягали от плен.
На хълма време се почива.
И баба все присядаше по пек.
Дъждът пои лозите, до горчиво.
Надеждата-животът, да е лек.
И някъде в долчини самота,
която пъпли глуха или пъстра,
не знаят извора на вино и вода
тука, до невидимите кръстове.
И до аязмото, по юли знак,
че никой, всъщност, не умира.
Лозите пият слънце и от мрак.
А аз съм тук. И ги разбирам.
Иначе казано
Прошка
Когато съм по-голяма
от страданието
и по-малка от любовта.
Влюбване
Припознавам в теб
изгубеното от душата си
и ми се струва, че ми го прощаваш.
Спор
Ако все още
неистово търся нaчин
да се съглася с теб.
Вода
Неограничимата ми същност,
която разтваря
непростимите ти грешки.
Гълъб
Бялото в теб
смирило цветовете в мен.
Пиедестал
Издигам те
до сърцето си.
