Великден
Реални мисли.
Реални пари.
Магазинът реален..
Козунакът реален.
Все пак е Великден.
Боята реална.
Реално
сварени яйца.
Хубаво.
Пъстро.
Реални шедьоври
на радостта.
Реалната нощ.
Пещерата.
Божият Гроб.
Реалното Чудо.
Огън Свети.
Звънът на реални камбани.
Всичко риалити.
И все пак
Реалността
има
много
голям
проблем.
Много
малко
мисли
в мен
има
за нея.
Това,
исках да ти кажа
докато възкръсваш,
Господи.
Помилуй реалността!
Чай
Пликът.
Листът.
Калиграфският
ти почерк върху тях.
Думите
за чаша дъхав чай.
Вдишвам ги
със спуснати клепачи.
А върху тях
горещите ти устни.
(Или романтичен скайп
в часа на обедната ни почивка.)
Нещо
Докато губя
очилата на лятото
затичана
подир малкото кученце,
докато розите
губят цвета си
разцъфтели
от спомени,
докато Нещо
в тревите се крие
защото така
е природно,
докато търся минутите
из Живота ни
може пак да те срещна –
Нещо.
Съвсем неочаквано.
