Личен блог на Таня Цветанова: vitaniya
***
„Мерилин Монро от крайните квартали“,
която не закусва в Тифани
е особено добра идея за роман
с няколко различни сюжета
„тя не престава да го мечтае“
тича по Лексингтън Авеню
в бара на Джо Бел
телефонът поглъща монетите
по-бързо от неподбраните думи
на кратките ú съобщения
дори през ноември
когато мислите и са в диагонал
не се променя шрифта на тъгата
в която се разминава
недостатъчно бързо
винаги премълчава
че не понася затрудненото общуване
неоновата светлина на прозорците
шумът от улицата
уискито с лед
и мирисът на евтини цигари
върху пероните за сбогуване
на ръба на всяка следваща раздялата
мерилин монро от крайните квартали
е над четиридесет
бърза
купува мебели
реди ги
върху обявите за наем на жилища
в които измерва мечтите си
неизползваните билети за театър
винаги първи ред
в самостоятелна ложа
и всичките странни пътувания
в недорисуваните й картини
преди да си тръгне
“тя не престава
да го мечтае”
нещо, сънувано…
ако сега е времето за моето сутрешно кафе
преди миг от утрото
и на няколко крачки от последния ми залез
е следобеда
на твоята история
ноктюрно
написано върху бележка
за платен ток
съобщение от данъчните
любовно обяснение
от застаряваща съседка
думи
пропуснати през капките дъжд
или в лъчите на снега
невъзможно да бъдат изписани
върху студа
на много дългото мълчание
така е равно глухото ми отегчение
“не бъди лоша, малката“
не бъди лоша, малката
никой не разбира думите
дългите липси
потънали в ръцете ти
не говори
обладана от мълчание
безсрамието на вятъра
умората
шепота
не донесъл утеха
ти просто
не бъди лоша, малката
никой не вали дъжда
не докосва снега
студът
пропива се
във всеки порив на страстта
разтворените устни
ръцете
всички чужди мъже
не познали следите
миналите докосвания
пръстите
забравени в косите ти
прегърнатите мигове безличие
но ти
не бъди лоша, малката
навън е дълго
единствено нощта
след всяко разрушено здравей
зад ненаписаните ти писма
измерената чужда умора
сутрините нямат значение
върху лицата
непознатите длани
нахално разголените чувства
тревожат
единствено ръцете ти
но ти
не бъди лоша, малката
върви си
никой не крещи между теб и тях
никой не обича теб сред тях
а ти
дори не си лоша, малката
герника
съм
ъгъл на картина
няма място
за друго
освен болка
и мен
съм
прашинка
върху дланта
следа
от пошлостта
маркирала себе си
в дръзки черно-бели
отрязъци
съм
картина в ъгъла
на болката
няма място
за друго
освен мен
съм
следа
върху прахта
мълчание
утроба оголена
небе съм
разкъсано
само не всичко …
което събират ръцете ти
само ако, все пак
само ако не бях сигурна
как ще се случи…
ще се влюбя в теб
точно в сряда
малко преди часовникът
да размине стрелките си
може би в шест
все пак
с часовниците
никога не съм сигурна
умишлено е
само времето
всичко друго е въпрос
на интерпретация
в мислите
вятърът вдига стъпки
за да освободи място
за спомените си
застинали
върху клоните на дърветата
само ако не бях сигурна
че точно това се случва
докато безкрайно дълго
разлиства мълчанието им
умишлено е
само мястото
всичко друго е въпрос
на интерпретация
в мислите
върху лицата се блъскат
отражения
наоколо липсва
само този ден
вкопчил се в окото на небето
само ако не бях сигурна
че точно това се е случвало
докато е забравял
как се е оглеждал в сенките ни
умишлено е
само лицето
всичко друго е въпрос
на интерпретация
в мислите
само ако не бях сигурна
все пак
