Казвам се Евелина Иванова, доктор на филологическите науки, поет, писател, преподавател по сравнително литературознание. Владея руски, английски и италиански език. Творя красота и я подарявам на другите, защото искам да създам една прекрасна Ментална държава, в която да властва интелекта, свободата на мисълта и фантазията.
Страничката на Евелина за поезия:
https://www.facebook.com/Страничката-на-Евелина-за-поезия-Side-Evelina-Poetry-241209516080835/
Освен сериозна поезия, пиша и поезия за деца, есета, импресии, сентенции.
“Самодива”
Устните ти – череши диви,
очите ти – роса зелена!
Мома ли си или самодива,
ела тази нощ при мене!
Подай ми устни – вино пенливо,
обвий ме с тяло – биле омайно!
Люби ме моме или самодиво,
в нощта измамна, доба потайна!
Жадно го люби, устни му пие
малка мома или самодива,
а после нож му в сърце забие
и в раната му-отрова влива!
Нощи коварни, нощи неверни,
момци изчезват и се не връщат!
Звездите светли, очите – черни,
самодивата те прегръща!….
***
Ах, мокър блясък на светулка
в къдриците на Беа пламва…
Ревниви камъни забиват
студени пръсти в мрачината
от дива мащерка
и яспис,
а птиците се залюляват
във въздуха като камбани.
Кръвта си лятото разлива в
пресъхналата речна вена
и млади папрати подемат
мелодия от мед и злато.
Ах, като змии се извиват на
Беа светналите къдри върху
гърдите на Игнасио…
***
Най-младият последен пи вода,
не-пи небето, отразено в нея,
а после вместо сълзи
в очите му полегнаха звездите…
Понякога Ана
Понякога Ана е дъга,
която люлея между пръстите си,
друг път-усещане,
което
разпъва сладко крайчеца на устните ми…
Понякога Ана е река,
която пренаписва бреговете ми,
друг път- мастилото,
което се стича тихо от сърцето ми…
Понякога Ана е небе,
което аз наричам просто мое,
друг път- разплакано дете,
на мислите ми в странните завои…
Понякога Ана не е Ана,
а раничка, която наричам така
и която кротко живее
в чертите на мойта ръка…
Устните ти – череши диви,
очите ти – роса зелена!
Мома ли си или самодива,
ела тази нощ при мене!
Подай ми устни – вино пенливо,
обвий ме с тяло – биле омайно!
Люби ме моме или самодиво,
в нощта измамна, доба потайна!
Жадно го люби, устни му пие
малка мома или самодива,
а после нож му в сърце забие
и в раната му-отрова влива!
Нощи коварни, нощи неверни,
момци изчезват и се не връщат!
Звездите светли, очите – черни,
самодивата те прегръща!….
Аве и Бог
Когато Аве беше тъжна,
Бог ставаше толкова мъничък,
че полягаше в дланите й.
Когато Аве беше щастлива,
Бог ставаше толкова голям,
че тя полягаше в дланите му.
Когато и двамата се смаляваха
беше ад от тъга.
Когато и двамата се уголемяваха,
беше Раят…
Алиса
Алиса!…
Огледалото разбий
и Карол ще изчезне…
А тази прехвалена Страна на чудесата
ще се окаже просто
ловък трик от шапката на Лудия шапкар,
измислен от луд математик, преди
да влезе диртектно с велосипеда си в една книжарница за стари детски книжки…
