Rеcondita harmonia
Леглото ми е нависоко
сред гнездата на птиците.
Всяка сутрин
когато пролетният хор
запее в короните на дърветата,
а слънцето събуди косите ми,
един самец, кардинал,
полудял от страст и нежност
запява своята любовна песен –
възторжено и без алегоричност:
истински Каварадоси
пленен от красота,
но останал верен
на тъмните очи на свойта Тоска…
Сън
Сънувах, че се жениш за Цирцея…
Не знам защо, но бяхме в моя град
и свиреха любимата на двама ни балада.
Поканил беше всички,
дори родителите ми и мен.
Ще се завърна в страната на Орфей –
ми каза. Ще имам син
и ще доведа до край
започнатото от мъжете на рода ми.
Така ми каза и преди да тръгнеш
ми поднесе стрък цъфтяща орхидея.
Камбаните в сърцето ми забиха лудо
когато се обърна и прегърна нея.
Не знам защо, но бяхме в моя град,
а ти се бе оженил за Цирцея.
Черно злато
След толкова години нерешителност
реших да си поръчам чаша свобода.
Не бях опитвала от свободата –
познавах само
ромона на монотонна изворна вода.
Усетих я с небцето си веднага –
бе с вкус на черно злато
на касис и море
и потъмняла от слънцето
къпина…
Разклатих я любовно
вдишах и после
я изпих до дъно –
сякаш пиех вино…
Полудял от страст и нежност. Красиво, Людмила…
Васил Славов
Красиви стихове…!