Просветление
на Стивън Хокинг
с преклонение пред
духа човешки
Просветлението
може да е и
черна дупка.
Отвъд
хоризонта на събития.
Линии
Това са просто линии.
С пръстите ни
върху техните
извивки.
Музика
изтичаща от тях
с цвета
на
нежността ти.
Кой
Забравих всичко.
Целият живот.
Подробностите в него.
Детайлите.
Смисълът защо Съм.
Забравих самотата си.
Забравих Нея.
И знаеш ли какво си мисля:
Кой,
все пак, пише всичкото това?
Все още
Беше в смокинг
и правеше фокуси
с един портокал на улицата.
Въртеше слънцето
по черните си ръкави,
а белият грим на лицето му
беше луна.
Това е бог, – мислех си.
Все още мисля.
Измисляне
Най-лесно е да те измисля.
С искри и нежност в погледа.
После да те облека. Според сезона.
В походката ти гъвкава да се заглеждам.
Дотук е лесно.
Защото трябва да измисля залез,
в който Западът не е залязващо джудже,
а страхът от себе си,
че видиш ли, ще дойде Време,
когато
в своето репродуциране
клетките ще дават фира,
и ще се загледат старчески
с перде от сини ириси в Смъртта,
и Вечността ще те препише
с други думи
различни от
„Най лесно е да те измисля…”
Тогава
ще да призова всички мои сателити,
бледи като неузрели ягоди
в звездната градина,
(сезонът ще е същия),
и ще разлистим
цялото Творение
за да бъдеш Ти,
когато и където трябва,
в най-слънчевото утро
за да бъдеш
най-прекрасната
узряла
ягода.
Най-лесно е да те измисля.
Защото,
ако трябва да измисля себе си…
Ще измисля… многоточие…
