следобеден дъжд
в един обикновен следобед
пием водка на две различни маси
говорим за различни неща
виждаме по различен начин
само дъждът на мислите ни е един и същ
едно уютно настроение се е настанило върху коленете ми
и мърка като теб.
нецензурирани състояния на любов
поради Цензурирано от Ивет
“и всички други състояния,
непоносими без цигари.”
забраняват ми пушенето,
( учат ме, че няма състояния на пълна непоносимост)
рекламите твърдят, че трябва още дълго да съм
руса и хубава
млада и руса
утре чакам
някой да ми забрани дишането,
четенето
писането
забраняват ми да казвам каквото мисля
да чувствам
да обичам
да съм себе си
да нося кармин
да премрежвам очи от удоволствие под дима
казват ми че като силиконова кукла ще изглеждам по добре
и ми показват колаж, в който
имам рокля на точки и държа маргаритки
пия маргарита
very dry
и солта по ръба е плода на дните ми
…
в списъкът с разрешени неща и такива, които се очакват от мен
– имам право да се убия ( непушейки)
– имам право да изтръгна сърцето си –както и да е
– имам право да броя и да трупам точки
( май им казваха бройки )
– имам право да съм гневна
и яростна
(чисто психологически)
а аз
нямам нужда от рокля на точки
за да скрия голотата на не_обичайната си уязвимост
(все по прозрачна съм след всеки дъжд от думи)
не обичам маргарита
very dry
(изсушила съм тютюневите листа на гнева си отдавна )
искам просто да свия любовта си в бавна цигара
и да я изпуша
с теб
* * *
най хубавите стихове
обикновено имат съвсем прости заглавия като –
едно цвете, живот, тя, той
и ако е вярно че опаковката продава
те ще стоят дълго по рафтовете на вселената
в семплата си опаковка
преди някой лузър да реши
да протегне ръка към тях и да каже – ето
това е за мен
подхожда на живота ми
обикновено и просто
( може би и през ум не му минава че най сложните неща са простите)
ще ги докосне
без да разбира че всъщност
те го докосват
и го променят променят променят
по един най хубав начин
по който могат да го сторят само
най хубавите стихове
които те обелват от ежедневието
попиват в сърцевината ти
изпиват самотата ти
бъркат в митозното деление на клетките
така че
когато някой ден някой
реши да се порови по най прашните рафтове на вселената
може да открие там
един съвсем обикновен лузър
и може би не чак толкова
след като го докосне
след като се докоснат флуидите
феромоните и всичко останало
и да си каже:
я виж ти!
имало хора от чиста поезия
Депресия на края на света
целият свят е изпаднал в депресия
един месец преди края на света според маите,
а според мен, краят на света е всеки ден,
в който нямаш
някой, който да те попита как си
някой, който да те прегърне
или просто да помълчи малко с теб
целият свят е гладен,
за филия хляб
за пари
за печалба от тотото
за любов
за секс
за още едно малко в чашата
и никой не вижда есента, която танцува в канавките
нито спиралите на мъглите
нито тъжните обувки на слънцето
толкова отчаяние залива улиците,
че се питам
за чий дявол беше потребен урагана Санди,
всъщност депресията го покани на гости
а светът изигра ролята на зле платената публика
която е забравила да пита
как си днес
която използва ръцете си за гневни жестове
и прегръдките са й чужди
защото
няма достатъчно
хляб
пари
любов
секс
печалби от тотото
вярно, маите са били мъдри хора,
самотата е единственото, което притежаваме,
пуснем ли я в душите си,
Армагедон просто става ненужен
а краят- краят е вече тук,
пред депресираната ти врата
(не/)поносими състояния
харесва го
някога повече друг път по малко
особено в три и половина
обещава му да го срещне в пет когато вали и
птици и душове правят любов
попива го
с розмарина по кожата си
катери ранния обяд зад оградата на очите си
( и се с/)пуска като бакшиш късметче за любов
на сервитьорите
и тананика стъпките му
усеща го
кротка в буреносните си часове
и водовъртежи от настроения
правейки коктейли наум със задължителен
лейм емоция и щипка свян
преди да каже
пий ме на екс
поглъща го
в хипотетиката на срещите им
той е три по три
тя е едно и половина под чадъра
лондонско време
когато плодовете на телата им са дъжд_обрани
обича го
повече наум отколкото
с думи
мислите са балони пълни с вода
–полетиш ли, ще те намокрят
( а думите я ужасяват)
Прогноза за безвалежие
скрий ме в шепите си като глухарче
имам толкова слънце в очите си
пожелай си нещо
после ме пусни по вятъра
