Дима Политова е от Пловдив. Завършила е Начална педагогика.
Обича да ѝ е вкусно, да живее тихо, тихо в тишина.
Обича поезия – с нея лети с Аз-а си и диша с пиета…
Сезони
четири сезона и
един златен с акцент
на плодовете –
острия дъх на
зряла круша
светлината на дюлята
сочната заобленост
на ябълката
библейския стон
на смокинята…
сладки изкушения
и се спуска залез
с цвят на коняк –
тъга ли е
или
самотност –
къде сте
светулки в мрака
забързана като мравка
събирам зимнина
за зимни гости
мълча си
* * *
никой
не докосва слънцето –
искам да вляза
у дома и
всички да са там…
дай Боже
неподправена обич
като щура вълна
да ме удави
да ме обагри
очите –
пълни с нега и
нощна влага
да сграбчат най-светлата трапеза…
Вкусно
вкусно да е
вкусното е радост и
пълнота
вдишвам като щастлива
мушица и
като дете се радвам
на паячето
отглеждам го в ъгъла и
немея
пред творбата му
лабиринт е –изящно сложен –
чета
разгадавам
много талант ми е нужен
за различния му
прочит…
и ми каза
пий
щом си жадна
тръгни гола под дъжда
танцувай
пей си
превърни се в радост
в сладко томление
отвъд кръгозора
на мечтаното…
беше духовник
разгадал лабиринта
* * *
в сумрака
храмът
една със друга бъбрят
свещи
мирис на восък топло и светло
тук любовта застава
на пътя
тук се разголва душата останала
без име –
търси вярата
силата и
с ореола на Бога
грейва друго слънце
прости ме
нали си Любов