СЪН
правеше сълзите си на топка,
в която се криеха няколко жички страх,
които бавно кристализираха.
рибена кристална топка,
хлъзгави точки,
жички по клепачите,
надежда за слънце,
златна градина на бонсаите,
които растат толкова бавно,
че цяла костенурка време няма да им стигне.
тревата около леденото езеро беше зелена,
а пътеките достатъчно криви.
кънките чертаеха меридиани,
а рибарите правеха дупки,
в които да събират смях,
надежда, търпение, милост.
търпение, милост, търпение,
прошка, пречистване, ореол.
протегнатата ръка приличаше на стрела.
***
корубата на костенурките
беше като паветата
на някоя пловдивска улица.
докато чакаше преминаването
на звука от флейтата
на аористните фуги
между паветата,
наблюдаваше безмълвно
и неподвижно как рембо забиваше ножа
в ръката на верлен.
можеш ли да ходиш по вода,
беше следващата мисъл,
последвана от спомена за много твърд сняг,
издържащ няколкото хиляди милиграма доброта.
***
къщата беше бяла
и в ъглите на стаите
имаше зелена плесен.
денят през прозорците
също беше бял
сякаш животът беше пъхнат в една голяма бяла купа
пълна с броколи.
хората, които живееха в къщата,
бяха като цветята
изрисувани по купата.
не бяха истински.
рецитираха живота си с твърд акцент,
който плашеше костенурките.
а, да. костенурките живееха в един голям аквариум,
в който обикновено ушите им заглъхваха,
а очите им виждаха само маранята на случващото се.
***
докато бъркаше зелената супа
с голяма дървена лъжица,
тя сложи очилата си за минидрами
и каза на сина си: – напиши си домашната по математика четливо.
– не мога – каза той.
– разбира се, че можеш, просто не искаш.
– ясно е, че не искам.
искам да имам пръчка,
която прави магии.
онази вълшебна пръчица,
която чертае бариери,
разчита значения, превръща скуката в смях.
– моля те, направи бързо тази домашна и изчезвай да играеш.
– не. няма. предпочитам да се махна от тази къща.
мразя математиката.
***
каза го така,
все едно че мразенето на математиката
беше най-естественото нещо на света.
затова си струваше да спукаш големия супник
или салатиера
(все едно в какво възрастните слагат
техните скучни подправки.
винаги едни и същи
и в еднакви пропорции.
рецептурник,
който беше толкова еднообразен,
че чак ти се отщяваше да хапнеш).
***
лунният камък усилваше връзката между ин и ян.
всъщност можеха да отидат на заледеното езеро,
да ядат син захарен памук.
продаван от египетски богини,
наложили фереджета като традиция,
за да предпазят мъжете си от дългите русокоси варварки.
детски комплекти магически инструменти, които превръщат свободата
в шестица по математика,
умножават щастието по чистота,
делят пи на осем и получават безсмъртие.
***
не отидоха на заледеното езеро
а пръснаха
коледните картички по земята
като колода карти.
всичко наоколо беше като онези неща,
които се осмеляваха да се нарекат природа.
то съществуваше в своя синьо-зелен цвят
и предполагаше разнообразие.
***
звездите приличат на коледни картички.
понякога са толкова еднообразни,
а ти е красиво да ги гледаш,
да си пожелаваш нещо и някой да ти го изпраща там отгоре,
когато те умират и падат.
нямаше да е лошо да падат в нозете ти.
а може би точно това е лошото.
***
всички нискостъблени хора усещаха че вали
Прочетете още: Поезия Сезон България
