Стоян Терзиев – поетът, който обича сбъдването
Постоянен е Стоян Терзиев в страстта да извайва. В началото композициите му бяха като плясък във водата (или като жабешки скок от стих на Башо): един много кратък изблик, а после – разстилащи се концентрично усещания и смисли. По-късно ваятелят започна да изопва формите (без да стига до пищност), да предизвиква с тяхната асиметричност, да внася повече символика, да препраща към реалии от наследството на света. И да сбъдва срещи, още незаписани в наследството на света. Въобще Стоян обича сбъдването. Той превръща в лайтмотив сбъдването. Не толкова като лирически наситено слово, а повече като способ да приобщава сходности, раздалечени условно от пространство, време или пространство-време. Достоен пример са спомените (да, това са си спомени) за събеседването с Кенет Уайт на Камен бряг. Едва ли “интелектуалният номад” Уайт щеше да попадне точно на това място, ако не бе интелектуален номад, ако ги нямаше копнежите му по Севера и по Изтока, ако това място не напомняше за неговите „Брегове на мълчанието“, ако пътуването на мислите не бе верую на неговата геопоетика.
Като цяло лиричната вселена на Стоян Терзиев не е просто следствие от Голям взрив на вдъхновение. Тя е изваяна от демиург с причудлива, но солидна кауза – да изгради собствена координатна система с пресечни точки, невъзможни за правоъгълния разум. От което да се възползва и самият автор (или героят му, ако държите) и да срещне в тези точки духовни сродници. При това без апаратура за преодоляване на пространство и време, като тази на митичния граф Сен Жермен (който появява ли се, не се ли появява също на Камен бряг, никой не знае).
Помолен да опише поезията на Стоян Терзиев, мимът вероятно ще се превъплъти в Марсо и в Чаплин едновременно и ще засъбеседва с тях на мимичен език… Или пък просто ще вдигне паднало листо.
Стоян Терзиев обича да гледа есента в очите. Това е сезонът на ниското летене, на сънуването буден, на безбрежната тъга, на безбрежната любов. Есента на живота е плодоносен сезон. В него, както никога преди, се изживява благодатта да има с кого да дишаш обща мъгла и да споделяш поезията на всекидневието.
“По коридорите на моята есенна будност” трябваше да се казва предишна стихосбирка на Стоян Терзиев. Но внедрено в упоритостта на издателите, провидението умело отложи сбъдването на това заглавие на корицата на книга. До момента, в който поетът реши да обобщи сезоните на своята страст да извайва.
Владислав Севов, журналист
Премиерата на “По коридорите на моята есенна будност” е в 18.00 часа на 08.11.2018 г. в Първо студио на Радио Пловдив, гр. Пловдив.
Моите жени
На Хайнрих Бьол и неговите музи
Моята жена ще е белгийка –
да не разбирам всичките езици,
които тя говори.
Унгарка ще е моята жена –
да ме обсипва с перлени коси,
когато ме целува.
Моята жена ще е финландка,
за да търси топлина,
с ухо гърдите ми опряла.
Китайка ще е моята жена –
да мълчи във всички случаи,
когато върша глупости.
Моята жена ще е рускиня,
за да ме обича като южен тип.
Ескимоска ще е моята жена –
да ме нарича „слънце мое”
в дългата полярна нощ.
Моята жена ще бъде циганка –
да захваща винаги и ражда синове.
Германка ще е моята жена –
да възпитава моите синове.
Моята жена ще е арабка –
Господа със нея ще делим на две.
Тракийка ще е моята жена –
да знае, че умра ли – мре и тя,
с мен в могила закопана.
Моята жена ще е сръбкиня –
да плача винаги на тъжните ѝ песни,
а след това да я желая.
Индийка ще е моята жена –
като я любя,
под мен да се разтваря като лотос.
Моята жена ще е испанка –
да ме души в съня ми винаги,
когато на финландка се усмихвам.
Французойка ще е моята жена –
ревността да ме прояжда
само като се погледне в огледалото.
Моята жена ще е тайландка –
от бардаците ще ме прибира,
без да ме товари със вина.
От Изток ще е моята жена,
за да разбираме упадъка на Запада.
Моята жена ще е японка –
да носи синьо кимоно
и пред мене да го сваля само.
Възрастна гъркиня ще е моята жена,
за да ме обича като млад завинаги.
Португалка с възрастта на синовете ми
ще бъде моята жена – да ми припомня –
до смъртта аз винаги по-близо съм от нея.
Моята жена ще бъде шведка –
ще преглътне, че си лягам със сестра ѝ
и ще ме обича пак.
Юдейка ще е моята жена
да се разминем в правотата си за грях.
Данайка ще е моята жена –
да ме заслепява с дарове,
когато ми изневерява.
Моята жена ще е монголка –
в пристъп на номадство
с камили да отпрашваме към залеза.
Неизживяна моята жена е –
с нея по-щастлив ще бъда,
отколкото със всички други.
