Вера Балева е родена в с. Търнава, обл. Монтана. Живее в гр. София. Завършила е Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Работила е като библиотекарка, в последно време се занимава с реклама. Публикувала е свои стихове в сп. “Пламък”, сп. “Простори”, сп. “Понеделник”, сп. “Читалище”, в. “Век 21”, в. “Литературен глас”, електронните сайтове “Grosnipelikani” и “Public Republic”, както и в регионалната преса. Има поощрителна награда от националния конкурс “Нова Загора” (2005), грамота от конкурса “Магията любов” (2006), трето място от същия конкурс (2008) и е лауреат на конкурса “Христо Фотев” (2006). Получила е поощрителна награда от конкурса “В полите на Витоша” (2007) и второ място от същия конкурс (2008). Автор е на стихосбирките “Мравка” (1993), “Алиби за безсъние” (1993), “Някъде вън от живота” (1999) и “Резенче ябълка” или една история за Наталия и Калуд в 29 стихотворения”
той и тя
той я обичаше
до мига
когато усети
че рамката на нейната представа
за самия него
е прекалено тясна
и го притиска
тогава той излезе от рамката
на нейната представа за самия него –
за да диша
и изглежда няма да се връща
някой силен човек
винаги дава монети
на клошарите
и на уличните музиканти
жал му е за хората
които не живеят добре
по някакви причини
съпричастен е към тяхната болка
същевременно все се оглежда
иска му се да срещне
някой силен човек –
за да го прегърне с много обич
а силният сам да си реши
дали да се разплаче
рапорт преди заспиване:
и днес обичаше
само една песен
понякога влиза в една песен
която го предпазва
от закономерното нашествие на ураганите
докато трае бурята слуша песента
непрекъснато
люлее се в такта на музиката
насам натам
натам насам
когато ураганът утихва
излиза от песента
и тръгва сред хората
много му се иска да им каже
че само една песен може да ги избави от буря
само една песен
но се въздържа
защото и без него хората
рано или късно
самички ще открият своята песен
самички ще се спасят
когато разбра че е еделвайс
много време му трябваше
за да разбере кой е
със сигурност
знаеше че е растение
усещаше своите корени
полюшваше стебълце и връхче
нетърпелив да се саморазкрие
затова се търсеше в глухарчето
припознаваше се в невена
допускаше даже че е нарцис
когато разбра че е еделвайс
въздъхна облекчено:
прие слънчевите лъчи – лично
загърби неудобствата
и просто цъфна
върху скалата –
преклонен
пред способността й
да се превръща в почва
допускаше
беше виждал търсачи на справедливост
неведнъж
научи се да ги разпознава
по горчивия вкус
във въздуха
и сега
ако случайно ги срещнеше
наблизо
не отминаваше
оставаше
при негодуванието им
вдишваше горчивия въздух
и допускаше
че го издишва сладък
вече не чуваше
той обичаше да лети
правеше го и при всяка невъзможност
издигаше се сред високите пространства
и гледаше прехласнато
съвършенството на света
хората наоколо
се страхуваха за неговата цялост
и винаги преди да политне
му казваха че ще падне
тогава той излиташе още по-нагоре
на най-отдалечените облаци
и вече не чуваше
какво говорят хората –
на самите себе си
Прочетете още: Поезия Фотофорум
