АВТОГР@f
на дъгата
с вятъра
лудостта и
джаза на думите
ХИМИЯ
/ Експериментална поезия /
Вървя ... тротоарът стене под стъпките ми
празнично вървят
мъже жени всеки стиснал цвете бърза носи радост
а думите вероятно изрича на ум
а аз ги чух ... здравей как си
честит празник – отдалече е ти беше
първата ми любов
обаждам се не съм забравил
аз също...
тогава на 17 очакването имаше цена
поглед ухание и тръпка
обичах мириса на неокосените ливади
зеленото в тях
да да зеленото и мислите ми гравираха – косача
и ето ти физика на тъгата после на 30 жена
с прегръдка и утроба и с мелодия в деня –
не ми се преживяват чужди истории
спомените им в тялото ми да бълбукат и преливат
като втурване на вирус през дихателна тръба
лечебна тъмнина на 50
и нещото не е на място извозено от едно пиано
скърца джаз стакато по черно бели клавиши –
не ме е страх вече знам какво е смърт
пълзи охлюв по бял мрамор къщичката на гърба си
носи и го търси да му я даде
а той като в коруба на огромно чело в оркестър
няма място за лък и звук няма
само тъмна тъмнина тъмно и сигурно влажно...
като склад на мълчанието
и тъга огромна непрецедена не укротен
замлъкнал вик... къде раздават светлините
ЗНАЕ ЛИ НЯКОЙ
искам да отида там далеч от черното на угаснал фитил
... какъв празник боже прости
Прочетете още: Поезия Фотофорум
