Дима Политова
... ДА НАГАЗИШ В ЗЕЛЕНОТО
От бяла гръд
мираж
в една въздишка сбран
очите ти
я викат
иде ли –
еликсир въздиша
в глътка...
* * *
Към теб вървя
ида...
* * *
Пробуждане –
сякаш всичко за пръв път
се случва – завръщане на птичи ята,
любопитство, лудория, която времето
спира като в снимка стара.
Дърветата! –
изправени мирно стоят,
нежното дихание на вятъра
пропускат
да засвири...ей, пролет е!
Събудени гургулици прелитат
краткотрайно,
с човка целувка късат и
пак в гнездото се сгушват... Чуйте!
Зрънце въздъхва, земята от нежен
кълн набъбва
от слънчев лъч примамен...
Пролетни трепети. Копнеж.
Спомен за ласка.
Надежда.
Благоговея...
* * *
Дойде – набабнала
в зелено.
Измита със сълзи от лоза.
Изсипа всичките си
притежания.
Съблече ни... и
заблестя –
като житна сламка с мъх зелен...
* * *
Мокро..
От дъжда е.
Рамото ми уязвимо,
докосвано от поглед,
целувано...
намирам те в ромола
дъждовен
и губя те
отмит от мислите –
полягам в чистото бельо
на времето,
а ти
в сърцето ми приседна
меко.
* * *
Уста на риба –
колко тайни крие
заключено мълчание ...
колко тайни крие
в полудяла пролет
уста на риба...
Прочетете още: Поезия Фотофорум
