ЛЮБОВТА
не е побе’ден
марш,
а съкрушено Алелуя...
Плъзна се
по онази откъсната картина.
Помниш ли?
От морето излезе полугол,
със ситни пръски навсякъде,
а кожата – от сол побеляла.
Дълго си стоял там,
отдалече си ме гледал...
Аз те питах обичаш ли поезия –
да – ти си поезия
и погледът ти имаше ясна посока,
щом ме опари
и постави в калъп на царственост.
Ти си господар
на онова лозе на хълма –
и смокини има там, и ягоди,
и като Соломон си с езикови обрати –
“положи ме като печат на сърцето...”
в онази откъсната картина –
на гълъба,
който търси дърво да умре...
Бързай – далече е началото,
близо си до края...
чакам долу –
на глътки си
в гърлото.
* * *
Хвани ме за ръка,
не ме пускай,
докато не извървим тази дълга улица,
и ме гледай,
те се чудят – нека, ти ме гледай,
нека само ирис остане – нека
това можеш ли го?
Полюшват се уличните
старинни фенери,
ръсят тичинки като младо жито.
Какво сияние пръскат очите ти,
чар и мъжки парфюм
и говориш – говори, говори –
твоята дума се блъска в мен,
отскача,
а аз съм обич,
глътка вино и
твоята ръка.
* * *
...Нека
в косата ми
огнена
стене мелодия и
нека бъде Алелуя!
А един Бог горе удря
стакато
по бели клавиши,
раздира мълчанието и тъгата –
огромна,
непрецедена,
на неукротен, замлъкнал вик.
Знае ли някой
къде раздават светлините,
далеч
от черното на угаснал фитил
... и нека гърми Алелуяяя...
Алелуя – Хвалете Господа
----------------------------------
