ПЕТЪЧНИ ВЕЧЕРИ
Завъртам все един и същи мизансцен –
сутрин в зелено, а вечер –
един оранжев залез винаги ме изправя
на крака... ПЕТЪК ВЕЧЕР - с най-силно
присъствие на тишината... енигма е –
можеш ли да избираш накъде? ...или
когато нов ден се вмъква и те търси?–
огледай се и
се върни у дома –
като щъркел –
/ той винаги знае къде е бил домът му /
и потърси “затихващите кратери на
мравките.“
Картината ще разлива откъсната тъга,
изправяш се –
няма спомен и
рана няма
само дихание и перце
от бяло птиче..., а
е ПЕТЪК ВЕЧЕР
и в тази оглушителна тишина идеалите
изглеждат непрактични...
а е нужен хляба
и виното –
като името,
като трите пръста,
с които се кръстим ... ПЕТЪК ВЕЧЕР,
по майски дъждовни заиграват бъбриви
шумоления в мокрите листи,
ударени от капките...
Вечер, натежала от усещане
за дъжд – спасение –
да измие този вопъл, този грях, пред едно
разпятие..., но понякога ПЕТЪК ВЕЧЕР
е музика –
като затоплена шума за полягане,
нечувана,
по-трепетна от докосващ поглед,
сгушен между клепачи,
заслушан
в музика - въздишка...
Щастлива, когато изрека своята поезия
до стрък цвете....
в петък вечер.
