Ваня Вълкова е завършила НХА, Магистър „Скулптура“ , специалист „Пространствен и рекламен дизайн. Магистър ,,Педагогика и семиотика на изобразителното изкуство” към спец. ,,Изобразително изкуство” на СУ “Св. Климент Охридски”.
През 2004 – 2005 специализира „Изследвания на градската среда” в интердисциплинарната програма Kolleg V на фондация Bauhaus (https://www.bauhaus-dessau.de/foundation.html), Десау, Германия.
Професионално работи като графичен и мултимедиен дизайнер и художник. Изявява се в областта на дигиталната графика, фотографията, new media art и съвременната скулптура.
Пише художествена критика, арт текстове, есета и поезия. Един от редакторите в списание ,,Нова социална поезия“.
Има една издадена книга, ,,ГРАДЪТ КАТО ЗНАК“ , изд. ,,Потайниче“, 2019 и предстои втора, тази година.
Ваня Вълкова живее и работи в София. електронна поща: vaniavalkova@gmail.com
СМЪРТОНОСНИ ХАПЧЕТА-РЕАЛНОСТ
На улицата тъканта е лепкава и твърда
Непробиваемите вкусове ме смилат
Изтласкват ме
Извън
От правата в която се опитвам
ДА ПРОДЪЛЖАВАМ
Извън витрините
от образи на купена реалност
Извън хлебопекарната на много сънища
създадени от ръчно смлени книги
Непотребни.
Изкуството е хапка безполезност,
е надпис, с който се продава мир и радост.
август, 2017, София
От книгата ,,Градът като знак“, изд.,, Потайниче“, 2019.
СТАРИ УЛИЦИ, С МНОГО ПАМЕТ
(Вечерна разходка между ул. ,,Самуил”, ,,Св. св. Кирил и Методий” и ,,Поп Богомил”)
Кабелно оструктурени балкони
Висящи градини-заробващи небеса
Информационни системи
Затворена красота, безнадеждна
Времето за случване
е протекло много отдавна
Фасадите едвам запазват приличие
Рушенето е автономно.
2017, София
От книгата ,,Градът като знак“, изд.,, Потайниче“, 2019.
ТЪГАТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
От сутринта тъгувам по…
…улиците се пресичат без ъгли,
на тишината мирисът е лепкав, запушва ми носа,
променя всичките ми сетива и …
не усещам,
не
разпознавам ягода от поничка на Дънкин Донътс,
не
помирисвам,
не чувам,
не виждам.
По улиците ходя, без да стъпвам, оставям се на мисълта,
която ме завежда на места невидими за чичото
от пейката във парка,
която ме завежда тъй далеч от парка, че само
смес от остри цветове остават и
заглъхват тихо,
тихо…
От сутринта тъгувам по изгубените цветове, които
никога не мога да си върна.
16 август, 2012, София
От книгата ,,Градът като знак“, изд.,, Потайниче“, 2019.
БЕЗБЪДЕЩНО ВРЕМЕ
(Сутрешно видео-трасе от Красна поляна до Овча купел)
Стъклото на трамвая не е бистро
екран на помрачена градска тъкан
Комини на заводи
изкуствени дървета-дробовете на града
————–без памет
за време на градивност
————–без бъдеще
Израснали
от цветните панелни кутии-играчки
с възможни варианти за размяна,
но те не влизат вече
в рекламен блок-желано място за живот
Оплетени
в токсичните артерии-общоградски многозвучни
превозвачи на мистерии
Изпомпват
всичките мечти и временни надежди, придиханни
подменяйки със електронна мисъл
пропита в сиво-сини звуци на метала
Метални нокти, зъби на животни изгладнели стържат
трасето се извива, тръпне
и през екрана виждам
69
Урбанистичния пейзаж, далече
Забравена индустрия
разшита от небето
разкъсано от облачните пари в злато
Сутрин
Трамваите пресичат небесата,
a бъдещето се записва постепенно
на всички кръгове-метални дискове без памет.
октомври, 2017, София
От книгата ,,Градът като знак“, изд.,, Потайниче“, 2019.
Из непубликувания цикъл ,,НИЩО“
ПАЗАР ПОД ОБЛАКА-НИЩО
Ужасяващата цветност, извън
гамите за провличане на клиенти-
хора на бързото движение
Пазарувайте, консумирайте, комуникирайте!
Щастливи, набързо, без преяждане
в облачните публични пространства
Минават, преминават, отминават, продължават
Отпечатъци оставят
в полетата на нищото.
2019-2020
НИЩО 5
Нищо
не мога да сложа, за равновесие, достойно
Тъгувам, без логичен аргумент
Несправедливостта ме изморява и ме изоставя без форма.
Нищо
Не ме изтънява, повече от глупавото показване на сила
Нищо
Не ме угнетява повече, от несъразмерното страдание на тези, които те познават.
Нищо
Не ме съпровожда в тежкоезичните минути в, които се плаша,
ако не погледна към тебе Господи и не замълча.
Тихо премествам своето тяло,
без ъгломер+пътеводител на страха,
който да изчертае посока -15 градуса, до кръга-завършек.
януари, 2019
НИЩО 6
Нищо не е повече
Нищо не е по-голямо
Нищо не е по-невъзможно
От разбирането за нищност
на човешкият дух,
извън Бога.
19, август, 2019
„Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно.“ Матей 5:3
НИЩО 7
Сиво-черно-синьото
премина
Клошарката
отмина
Мръсна черна раница
зави
Нямах време да я видя
Нямах време да я разбера
Нямах време да престана да ме няма
Жена на граданицата на
смъртта
Очакване за нищо
Далечно чужда
По дрехите й мога да я сбъркам
те са чужди
Преминава
Разрушена катедрала
24 октомври
НИЩО 8
Инерционните вихри пораждат
естетика на нищото,
далеч и близко,
самостоятелно и зависимо
Протича многоизмерността на безнадеждното
вчера и утре
Днес е времето
в което се засаждат илюзии
Часовете изтичат
робо-работния механизъм се изтощава
Влаковете се препълват и излитат
спукани латексови контейнери на въздух
Скоростта на разпросранението-разсейване
продължава
Устойчивостта на пясъчните частици-нищо-думи
побеждава
Човеко-плазмата изтича
изпълва новите стъклено-бетонни маси:
убежища, хранилища, скривалища
развъдници на нищност
Честотата на обхват е повишена,
батериите презаредени
Отхвърлянето на реалност започва
Всички са доволни, преситени, щастливи
Няма място за безконтролни изненади
Няма място за над битови тревоги
Няма място за екзистенциални въпроси
Няма място за взаимна обич
Няма място за живот, без лъжа
Опаковани, приготвени, послушни
Рекламното време тече непрестанно
Бъдете спокойни!
9 декември, 2019
НИЩО 10
Сваряването на безнадеждността продължава
Градусите са мерилото за истина
не мога да изляза, без тишината да ме следва,
Хората се разредиха, твърде много
бавно, твърде бавно се придвижват,
до границата до която ще престанат
Тихо… чакането няма отмерител,
само времето протича бавно
едно момче или момиче
чака
на метър и 45 см. отстояние
от другите тела – нищожни за вселената размери
изпълнени с тревогата на нищо-знаещите
Нищо няма смисъл.
ако нямат смисъл да живеят впрегнати във вечността.
Едно момче минава, лицето му е скрито
Едно дете минава, лицето му го няма
Една жена минава, лицето й се разпрашава
Един човек минава и не може да прескочи
нищожни нишки – границата на страха.
14 март, 2020
По време на извънредното положение, заради COVID-19
НИЩО 11
Няма издигане над баналността
Няма повдигане от пепелта
Няма възкресение от тленността
Няма нищо,
извън
обикновената поточна линия
на:
ежедневна прехрана, борба с другия, повторяемост
Самота
ежеминутна досада
скука-цинизъм на езика
Самота
проветриво говорене-упадъчен егоизъм,
без креативност;
Самота
планирани велики дела,
без противоотрова на нищожността
Самота
пренедоволни, предоволни, пренасити, пренапрегнати
Самота
изчертавали своите пътища,
без смисъл в живота
Самота
Ожесточени, изригващи от гняв,
без справедливост и милост
Самота
Покрусени от невъзможност,
без упование в нещо
Самота
Поробени от страхове и гордост,
без време, в което да живеят свободни.
Нищо няма значение!
Нищо няма стойност!
Нищо няма облик!
Няма Възкресение,
без разбиране на неговият смисъл
Няма Възкресение,
за тези без любов
Няма Възкресение,
без разпознаване
Дизайнера на този свят.
19 април, 2019
(Възкресение Христово)
Из непубликувания цикъл ,,ВИДЕНИ ДУМИ“
ТАНЦ И МУЗИКА ОТВЪД ФОРМАТА
(Матис)
Дивият, заглушен вик
Звук на тишина пронизва синята степ
Един, двама, петима – прогресия на самотата
Голота на червеното е по-остра от дълбочината на синьото – далеч…
Те продължават
Да пеят
Да свирят
Да поглъщат и изпращат знаците на музиката
Без времево-пространствената граница да ги спре
21 АПРИЛ, 2019
Анри Матис, френски художник, фовист, модернист от 20 век.
ДОКАТО НАБЛЮДАВАМ ЕДНА КАРТИНА
По стъпалата
слизам и се качвам
очаквам грешки в асансьорите-мечти,
а времето изтича бавно
Препълнена и в пренасита
една картина – дървото на живота
на Густав Климт
е в злато и спирална вечност
оставила съм я
запълва процепите по стената
очите на сокол – всевиждащ
не спира
хор-а-на-децата-птици
от дървото, пред балкона.
Късната пролет на 2017 г.
Визуален приблясък на паметта от картините на австрийския художник, Густав Климт, ярък представител на Символима и Ар Нуво, направление Сецесион от края на XIX век. Тотално течение в изкуството, архитектурата и дизайна, наречено така от немската дума Sezession, „отцепване“. Водещо течение за много немски и австрийски художници, които се противопоставят на системата на салона за изкуство в края на XIX век.
ВРУБЕЛ
Изтръгване, изтласкване, преплитане
на невъзможни желания.
Мрак – страховита красота.
Вътре от началото на разпада на формата
и нейното сгъстяване по изумрудена линия
по която е трудно да се върви, без трясък от падане
е сърцевината
на раз——пада —-на образ
а после се втечнява бързо, в друга форма.
Виковете са по-силни от излитането.
Трудно е да се измъкнеш от тази разяждаща
лепкавост на демона отвътре.
От Врубел болят очите.
Размисли върху картината на Врубел ,,Демон”, ноември, 2017
Михаил Александрович Врубел е руски художник символист. Работи в голям кръг жанрове на изобразителното изкуство: живопис, графика, скулптура, стенопис, декоративно изкуство, илюстрация, театрално изкуство.
