Анапурна, окъпана в златни лъчи
Пътека лиричност, и дъх в ледове
сред цветни витражи, пейзажът зове
и облаци някак надвиснали смели
във своята златност стоят, без предели
Извисените горе снежни пътеки
планината облича си медени дрехи
върхът й се къпе в златна палитра
в този залез с магия душата политва
Анапурна, богата, плодородна, извисена
стои с величието на невероятната вселена
загадъчна във белите одежди е стаена
магия като нежност, но до болка откровена
Светилището приютило нейната снага
домът на ледени гиганти, в тиха синева
пътеки със рододендронови дръвчета
една магична гледка, в лед обвила силуета
Анапурна окъпана в злато, безмерно красива
огромен масив от бели, воални кристали
по стръмните склонове в златно преляли
от мекия залез, падащ над нея полека
снеговете ушиват й златната дреха
не е залез, това е само магия в душата
щом погледът спре се, отвежда път във пустотата
препускаш през великана, искаш да го обхванеш
но като хипноза тази белота те вика, кани
някъде във теб завинаги чертае, златни пътища огряни
да обгърнеш само със очи гиганта Анапурна
е предизвикателство… насън към него да се втурна.
