Морето в лилава душа
Небето сияе във розов нюанс
реди на вълните от страст пасианс
от залеза краски вечер краде
в безкрайното синьо спокойно море
И кораб във бяло полюшва вълните
остава сред облаци, сред тишините
магията слива се с вятър студен
в платната се вплита от песен рефрен
Нотите леят се, стигат бавно брега
вълните чертаят спокойна, лилава душа
лодката пристан намира в покоя
очаква да дойде отново прибоя
Рибарят заравя дълбоко крака
във пясъка пише магична следа
и лодката идва, целува брега
греблата почиват в лилава тъга
Небето сияе във розови краски
от четката живи, изтънчени ласки
и сливат се в облачни, тежки памуци
морето попива лилавите звуци
