Д-р Масуд Узаман е признат професор, учен, поет, преводач, есеист и редактор от Бангладеш. В момента е организатор на Международен литературен фестивал в електронна форма за промоциране на творчеството на писатели от цял свят и връзката между тях в името на идеята за мир и хармония. Той е член на Асоциацията на писателите и Азиатското научно общество в Бангладеш. Стиховете му са публикувани в международни поетични антологии и литературни издания в Италия, Полша, България, Индия, Белгия, Тайван, Мексико, Куба, Испания и др. Преподавал е и в чуждестранни университети. Водил е уъркшопове за писатели и е посещавал международни поетични фестивали в цял свят. Публикувал е шест стихосбирки и шест книги с критически изследвания, три преводни книги и е редактирал шестнадесет книги с поезия и изследвания по сравнително литературознание и култура. В момента работи като преподавател по литература в Университета в Дака, Бангладеш. През октомври 2020 получава награда за най-добър поет от Литературен фестивал „Панорама” в Керала, Индия. Той е главен редактор и основател на международното литературно издание „Тийрнадаз” в Бангладеш.
Любов
Усмивката ѝ, сълзите, тялото са пъстроцветни като шарките на млечка.
Слънчевата светлина целува постепенно изтънчените ѝ листа като крила.
Тя се отваря. Либидото е двигател на тази птица.
Няма нужда да я уча на любовните движения на морето. Тя отваря костите на въздуха.
Мъртвият ляга до живата. Свалям всичките ѝ дрехи.
Докато прави любов на върха на кулминацията издава звуци на удоволствие.
В този безоблачен ден аз държа гръдта ѝ в ръцете си.
Сив и мек – чувствам се в тялото ѝ като в палатка.
Забранената ябълка на Ева – цялата в светлина, тя ми даде всичко.
Станахме едно цяло.
Типично в нейния небрежен стил на поведение – тя си тръгва от мен,
за да се върне отново тихо в края на деня.
Превод от английски език: Димана Иванова
Човешко
Хората се изгубват един друг
от себе си
Няма дори докосвания
да почувстваш
Дърво можеше да е докоснато – креп
мирта
Неговата брадичка не е толкова сладка
както можеше
Измий човешката мъка с
нейното синьо
Птици летят в допълнение
Превод от английски език: Иван Христов
Докосване
Който ме докосне ще докосне и степта
Отлетяха птици в нея и се върнаха
Със слама сън и яйца от злато
Който ме докосне ще докосне и реката
Нося се по нея към морето
И ми е студено и съм вледенен
Който ме докосне ще докосне и морето
Облаци и дъжд донасят влага и навъсен ден
Който ме докосне ще докосне и светкавицата
Идва тук смъртта на пламтящия ѝ връх
Танцува със звездата Свати през уикенда
И продължава да лети
Който ме докосне ще докосне слънчевата светлина
Като боя на плътни мазки се нанася тя
Прорастват и разпукват пъпки растенията по градинските беседки
Треви и зърно оживяват в кални стръкове
Който ме докосне ще докосне изворите от лазур
Отнасящи далече моя череп моите сълзи и тяло
Превод от английски език: Петър Чухов
