Есен
Листата на живота
капят
едно по
едно
Няма място за отстъпление
Колко болка
може да понесе
човекът –
достатъчно
залез
сърцето
трепва –
да нямаш думи след
това –
нищо да не
казваш
любов
ти се отдалечаваш
аз се отдалечавам –
ще се срещнем
по средата
дилема
която се опитвам да
реша
сутрин се будя от шума на
врабците
тревата в градината е поникнала с още няколко
сантиметра
кълвачът чука върху едно дърво в
гората
ехото на съня ми отвръща с
шепот
не си важен
ти
не си толкова
важен
Будители
Отиват си
един по един
И няма кой
да ги замести
обич
тя е всичко
което ни свързва –
не се страхувай
да я показваш