* * *
някой ден ще направя
от благороден метал
паметник в цял ръст
на последната бълха
от последната котка
на последния човек по Ницше
така волята за власт
ще е в дългата сянка на монумента
по залез
когато пътят се удължава
дори отвъд дължината на опашката на котката
когато целта е най-далеч
и миналото е недостижимо
когато бълхата е
на пиедестала по обед
ще е само точка
център на мита за вечното завръщане
точка на съобщително изречение
с низходяща интонация
в края на прогнозата за времето
на някой остров или полуостров
понеже и пространството е от значение
