ЕСЕННИ ИМПУЛСИ
Тъжна струна
на щурче – изгубено в плевели, градината изпълни с богове, да търсят дреха за душата…
А истината, хрупкава от вибриране, търси прохлада, да успокои сърцето, да чуе нови шумоления с вятъра,
лудостта и джаза на думите… Думите –
те са за разговор и за мълчание… душата ми ме гледа – как да се скрия от нея –
там имам кътче, незаето останало, с мирис
на спокойствие, ухае на вятър и като него танцува
по следзалезна трева… с мирис на неповторимост си,
душа.
Тропосвай шепота, щурче, вземи всички звуци и едно име –
тръгни към тихата любов – жива, ранима, пазена в една шепа тишина. А как валяха белези на обич! Игра ли е или прозрачно
препъване? Ще се смълчава есента
след ранна гълчава
и с поглед ще търси сладката жалба на щуреца…
Пастелна есен – цветове и звуци – нежно и лирично – самата невинност… няма да е нещо напудрено, а най-тихото мълчание – за чистотата и гнева, за пропиляното, пропуснатото, за забраненото от себе си,
тайното… Временно спасение е избледнялата диря, към неизвестно усое, а това танго, отдавна започнало, не е избор, освен приближаване на мелодията за моя филм, в симбиоза
с тишината на есента…
