ПОВЯРВАЙ МИ
На професор Венелин Терзиев
Не скърбете, смъртни, не измервайте вчерашните загуби, не измервайте днешните дела с утрешния аршин. Не вярвайте нито на миналата, нито на бъдещата минута. Вярвайте в настоящата минута – бъдете щастливи сега!
Омар Хаям
Повярвай ми, щом удари неизбежният час и безбрежният сън ни настигне,
не избираме нито звездите, нито водата прииждаща да целуне брега, нито
вятъра, който следите на времето ще изгуби в пустинята. Скрити са тайните
отвъд земното в очите на всяко сърце… Другите в нас с тях ще открием.
Повярвай ми, преплитат се „искам да бъда“ и „бях“, като отблясъци сребърни от
хвърчило. Няма утъпкани пътища, по които вървим и пътечки, изсечени сред леса
да преминем. Пред стените от страх, всеки среща своя учител. Опознал нашите тъмни
страни – безразличие, гордост, илюзии, гняв, снизходително нека ги прати в немилост.
Повярвай ми, реките – мечти имат обратно течение, а животът обича канона,
не изненадите. Среща ги с твърдостта на скалите от думи, жестове, погледи и
променя им талвега. Луна кръглолика пришпорва с гръмовно дайре. С табуни коне
ни връхлита. С прашни сълзи облива небето и ни оставя сами, сред морета от избори.
Повярвай ми, не съм напускала Рая и още гриза забранената ябълка. Разпознавам
трудно доброто от злото, началото, началото на края и края. Освен петте сетива
прораснах с крила – да не ходя. Обичам Създателя, своето Curriculum vitae,
въпросите без еднозначните отговори. Dum spiro spero, така преминава животът!
Илияна КРЪСТЕВА
