Леонардо да Винчи завладява историците и любителите на мистериите от векове. Известните му картини и тетрадки са изпълнени със символика, загадки и кодове, които се противопоставят на времето. Сега ново откритие върна светлината на прожекторите върху него: скица на ренесансовия гений разкри съществуването на мрежа от скрити тунели под замъка Сфорцеско в Милано , потвърждавайки легенда, която се предава от поколения.

Замъкът Сфорцеско има история, белязана от амбиция и власт. През 1460 г. херцогът на Милано Франческо Сфорца нарежда реконструкцията на древна средновековна крепост с намерението да я превърне в своя кралска резиденция. Неговият наследник, Лудовико Сфорца, известен като “Il Moro”, украсява замъка и наема Леонардо да Винчи да извърши различни работи, включително декорацията на Sala delle Asse. Но според нови изследвания сътрудничеството на художника надхвърля естетиката: той документира и съществуването на тайни структури под замъка.

Скритата скица

Откритието е направено от екип от изследователи от Политехническия университет в Милано, в сътрудничество със замъка Сфорцеско и компанията Codevintec.

По време на подробно проучване на известните кодекси на Да Винчи, експертите се натъкват на особен чертеж в така наречения Codex Forster I, датиран от края на 15 век. На пръв поглед това е архитектурна скица, но след подробен анализ се установява, че всъщност представлява подземна карта.

Използвайки технология за лазерно сканиране, археолозите успяват да наложат скицата върху настоящата структура на замъка. Резултатът е удивителен: проходите са разположени точно там, където Леонардо ги е посочил преди векове.

Тайните тунели: функции и мистерии

Тези тунели не са били просто спомагателни структури. Според ранни проучвания, някои от тях са имали военно предназначение, вероятно използвани за придвижване на войски или съхранение на доставки в случай на обсада. Други обаче са изпънявали церемониални функции. Един от откритите коридори свързва замъка директно с базиликата Санта Мария де ле Грацие, където се намира Тайната вечеря на Да Винчи и гробниците на семейство Сфорца.

Това откритие породи интересни теории. Някои историци предполагат, че Лудовико Сфорца е използвал този коридор, за да посещава тайно гроба на съпругата си Беатрис д’Есте. Други предполагат, че тунелът може да е служил като път за бягство.

Това не е първият път, когато се откриват скрити послания в творбите на Да Винчи. Неговото очарование от криптографията и мистериите е отразено в много от неговите творения, от кодекси до най-емблематичните му картини. В „Тайната вечеря”, например, някои изследователи откриват предполагаеми математически и музикални кодове. Известното му огледално писане, което може да се чете само с огледало, е още едно свидетелство за желанието на Леорнардо да шифрова информация.

Следователно картата на Codex Forster I е още едно парче от този пъзел от енигми, които Леонардо е оставил. Документ, който за времето си е можел да бъде обикновена бележка за военното инженерство, но който днес се разкрива като ключ към разбирането на тайните на Ренесанса.

Технология за изследване на миналото

Това откритие не само потвърждава легендите за тайните проходи на замъка, но и отваря нови врати за исторически изследвания. Екипът от експерти вече работи върху създаването на „дигитален близнак“ на замъка Сфорцеско, използвайки добавена реалност, за да позволи на посетителите виртуално да изследват тунелите и да открият историята им по завладяващ начин.

„Целта е да създадем дигитален модел, който не само представя автентичния вид на замъка, но също така ни позволява да пътуваме назад във времето и да възстановим исторически елементи, които вече не са видими“, казва Франко Гуцети, професор в Politecnico di Milano и един от ръководителите на проекта.

Археолози от университета в Тел Авив разкриват мистерията за палеолитните каменни кариери и производството на инструменти. Защо Homo erectus многократно са посещавали едни и същи места в продължение на стотици хиляди години? Отговор дават миграционните пътища на слоновете, които те ловували и разчленявали с помощта на кремъчни инструменти, изработени в тези кариери.

Изследването, публикувано в списанието Archaeologies, е ръководено от д-р Меир Финкел и проф. Ран Баркай от катедрата по археология и древни близкоизточни култури на университета “Джейкъб М. Алков” в Тел Авив, Израел.

Проф. Ран Баркай казва: „Древните хора са имали нужда от три неща: вода, храна и камък. Докато водата и храната са необходими за всички същества, хората са разчитали на каменни инструменти, за да ловуват и разчленяват животни, тъй като не са разполагали с остри нокти или зъби на другите хищници. Въпросът е защо откриваме скални кариери, които са били използвани за производството на кремъчни инструменти, а близо до тях – подобни каменни масиви, които стоят непокътнати, без да са били използвани за направа на инструменти?“

Проучване на местни групи от по-ново време показва, че ловците-събирачи са придавали голямо значение на източника на камъка – самата кариера – възприемайки мястото като свято и поклонническо. Правени са поклонения на такива места и са оставяни дарове на входа на кариерата.

В продължение на близо 20 години проф. Баркай и неговите колеги проучват обекти за добив на кремък и сечива в Горна Галилея. Този регион се характеризира с големи скални масиви от кремък, подходящи за изработване на инструменти. Намират се много близо до основните палеолитни обекти в долината Хула — Гешер Бенот Яков и Мааян Барух.

В тези праисторически обекти са разположени хиляди кариери за добив на кремък, от който преди половин милион години, през периода на ранния палеолит, праисторическите хора са изработвали инструменти и са оставяли дарове при поклонения, въпреки наличието на кремък и в други геоложки образувания.

Тъй като слоновете са били основният хранителен ресурс за тези ранни хора, изследователите от университета в Тел Авив съпоставят данните за разпространението на кремъчните инструменти и сечива с данните за миграционните пътища на слоновете. Откриват, че местата за добив и обработка на кремък са разположени в близост до тези миграционни пътища.

„Един слон консумира средно по 400 литра вода на ден, което фиксира пътищата му на движение. Тези животни имат нужда ежедневен достъп до водо – езера, реко и потоци“, казва д-р Финкел.

Впоследствие изследователите прилагат адаптиран модел на изработения в Израел, към няколко обекта от периода на ранния палеолит в Азия, Европа и Африка. Те включват както места, където са ловувани слонове или мамути, така и места от по-късен период – на хипопотами, камили и коне.

„Изглежда, че „светата троица“ от палеолита е универсална: навсякъде, където е имало вода, е имало слонове и навсякъде, където е имало слонове, хората е трябвало да намерят подходящи скални образувания за добив на камъни за направа на инструменти“, казва проф. Баркай.

Това е било традиция: в продължение на стотици хиляди години слоновете са използвали едни и същи маршрути, а хората са произвеждали каменни инструменти в близост до тези маршрути. В крайна сметка слоновете изчезват и светът се променя завинаги.

Тази статия е публикувана в списание Archaeologies и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на английски език).

Група биоархеолози са открили рядка религиозна татуировка в погребение близо до средновековен манастир в Судан, Източна Африка.

Изследването е извършено от Полския център за средиземноморска археология на Варшавския университет (PCMA UW). Tова е едва втората известена татуировка от средновековна Нубия.

Разположен в долината Вади Абу Дом в пустинята Баюда, себерен Судан, на около 20 км от днешния град Карима, средновековният манастир ал-Газали е един от най-добре запазените археологически обекти в Судан.

Между 2012 г. и 2018 г. полско-судански екип от PCMA UW, ръководен от професор Артур Облуски, проведе археологически проучвания на четири от стотиците гробове в региона района.

Откритите човешките останки в момента се изучават от биоархеолога на UW PCMA Робърт Дж. Старк и колегите му. Учените изследват произхода и културата на местното население от ония години.

По време на проучване на фотографската документация, Кари А. Гилбо, от университета Пърдю (САЩ), случайно идентифицира татуировка на десния крак на един от погребаните.

Татуировката представлява кристограма и гръцките букви алфа и омега. Кристограмата е религиозен символ, който комбинира гръцките букви chi и rho, образувайки монограмна абревиатура на името на Христос. Буквите алфа и омега, първата и последната букви от гръцката азбука, изразяват християнската догма, че Бог е началото и краят на всичко.

„За мен беше голяма изненада да открия нещо, което прилича на татуировка. Първоначално бях скептична, но след обработка на изображенията нямаше никакво съмнение, че това е именно татуировка“, казва Кари А. Гилбо.

Мистерия обгръща една от най-известните културни забележителности в Обединеното кралство. Ново изследване, публикувано в списание ScienceDirect засилва мистерията относно произхода на каменните кръгове на Стоунхендж. Според изследването камък номер 80, известен като Олтарният камък, не е бил донесен в равнината от същото място, като останалите.

Повечето от камъните, от които е изграден монументът, идват от планините Пресели (Preseli Mountains), западен Уелс, на около 225 километра западно от Стоунхендж, но сега става ясно, че  Олтарният камък е с различна структура и най-вероятно е дошъл от друг скален масив, намиращ се много по-далеч. „Много е вероятно Олтарният камък да не е добит от магмените скали в планините Пресели, а да е с произход от масив в Северна Великобритания“, казват авторите на проучването.

Олтарният камък е уникален – неговата структура е от червен пясъчник, а не от магмена скала.

Анализите на Олтарния камък показват високо съдържание на барий – 1025 части на милион. Докато при направените 58 проби на другите камъни, само в 4 нивото на барий е над 1000 части на милион. А това е убедително доказателство, че скалата, от която е изсечен Олтарният камък се намира в Северна Великобритания, а не в Уелс.

Смята се, че Стоунхендж е най-емблематичният неолитен паметник в света. Неговите внушителни, вертикални камъни, издигнати около 3000 г. пр.н.е. достигат 4 метра височина и тежат около 25 тона всеки. Множество мистерии обгръщат мястото, а учени и археолози продължават да се опитват да надникнат, поне малко, в загадката Стоунхендж.