Автор: Педро Ногучи

Нацистка Германия е имала амбициозни планове да завладее Антарктида по време на Втората световна война. Нацистите са вярвали, че континентът може да бъде използван като база за техните операции, да им осигури достъп до ресурси и стратегически предимства. В преследване на тази цел те предприемат няколко експедиции до континента, но в крайна сметка, опитите им да създадат плацдарм на Антарктида, се провалят.

Интересът на нацистите към Антарктида възниква в края на 30-те години на миналия век, тъй като регионът е важен стратегически. През Първата световна война Германия губи няколко африкански колонии, военноморска база в Китай и няколко острова в Тихия океан. А това са стратегически ограничения – липса на пристанища на различни географски ширини. В неизбежния нов световен конфликт Германия се нуждае от бази в южното полукълбо, които са от съществено значение за снабдяването на кораби и подводници.

От началото на века Германия постигна няколко напредъка в региона – от метеорологичната станция в Порт Молтке, на островите Южна Джорджия, до легендарната Първа германска антарктическа експедиция с кораба „Гаус“, водена от професора по геология Ерих фон Дригалски през 1903 г.. Въпреки това, след Първата световна война програмите са спрени. Версайският договор, който официално слага край на военните действия между Втория райх и съюзниците, принуждава Германия да се откаже от всякакъв териториален суверенитет извън Европа. Хитлер обаче, пренебрегвайки санкциите, нарежда планът за Антарктика да влезе в ход.

Ролята на технологиите в нацисткия план за завладяване на Антарктида

Технологиите изиграват решаваща роля в нацисткия план за завладяване на Антарктика по време на Втората световна война. От напреднали военни тактики до новаторски научни изследвания. Нацистите използват новите технологии, за да получат предимство пред враговете си и да осъществят контрол над континента.

Използват различни технологии като подводници, самолети, радарни системи и оръжия. Наемат учени и инженери за разработване на нови технологии, като системи за прогнозиране на времето и дори ракетна програма, която може да изстрелва ракети от Антарктида. Всички тези постижения биха им позволили да създадат бази на континента и да получат достъп до ресурси, които иначе биха били недостъпни.

Системите за наблюдение биха им позволили да наблюдават всяка дейност на континента и да контролират потенциални вражески шпиони, проникнали в техните редици. Това би им позволило да бъдат една крачка пред всички в завладяването на Антарктида.

Антарктическата експедиция

По време на честванията за шестата годишнина от идването на власт на Адолф Хитлер (30 януари 1939 г.), Карл-Хайнц Рьобке изнеся реч, за да подчертае постиженията на фюрера и да оповести плановете му за завладяване на Антарктида. На 17 декември 1938 г. е организирана третата германска експедицията Нова Швабия, която отплава от пристанището на Хамбург към южните райони на борда на кораба MS Schwabenland.

Екипажът се състои от 82 души и разполага с два хидроплана (Boreas и Passat). Целта на мисията е да изследват ледената покривка, флората и фауната и да извършат геоложки и хидрографски проучвания. Но това не е бил само териториален интерес, регионът е имал и търговска стойност за германския режим. От 20-те години на миналия век китовата мас се превръща във важна суровина за икономиката на Германия – използва се в много в хранителни стоки, от маргарин до почистващи продукти. Първоначално индустрията използва животински и растителни мазнини, но след като след Първата световна война Германия губи колониите си, е принудена да търси нови източници на мазнини.

С течение на годините зависимостта на Германия от китова мас става все по-голяма, което принуждава националсоциалистическия режим да насърчава развитието на местната китоловна индустрия, създавайки своя собствена флота, която да осигури по-добри търговски условия. През 1935 г. Германия консумира половината от световното производство на китова мас, превръщайки се в най-големия купувач на тази суровина. По време на войната месото от китове се превръща във важен източник на храна, която може да се съхранява дълго време замразена. Освен това китовата мас се използва като смазка и в производството на нитроглицерин.

Друга причина за експедициите до Антарктида е търсенето на нови територии, които да бъдат добавени към Германия. На 3 февруари 1939 г. хидропланите Passat и Boreas обследват обширните ледени територии и откриват идеален оазис за създаване на база. Пилотът на самолета Ричард Ширмахер пише в дневника си:

„Намерихме скално образувание с блестящи водни басейни. Те се разполагаха на 100 метра северно по скална равнина, която се издига от леда с външна температура от -5ºС. Цялата скалиста равнина е почти без сняг и лед.“

Хидропланът Boreas, се връща на мястото на следващия ден, за да го проучи по-подробно. Метеорологът Херберт Регула и фотографът Макс Бундерман, които са на борда на хидроплана, правят стотици снимки. Те наричат това място Нойшвабенланд (Neuschwabenland) или Нова Швабия.

На 5 февруари 1939 г експедицията забира в земята на Антарктида нацисткото знаме, маркирайки бъдещата база. Месец по-късно експедицията акостира в Кейптаун, ЮАР, където ги чака поздравителна телеграма от Херман Гьоринг. В средата на април MS Schwabenland се завръща в Хамбург, където е посрещната от висшите нацистки власти.

Експедицията прави 11 600 въздушни снимки, с които подробно се картографират няколко региона от Антарктида. Всички географски обекти са кръстени на членове на експедицията.

Но не след дълго се установява, че намеренията за научна мисия са само фасада и че истинската мотивация е политическа и икономическа. Въпреки че експедицията е секретна, германските вестници разпространяват информация за нея само седмица след нейното завръщане, което предизвиква големи полемики в продължение на години.

Падането на нацизма през 1945 г. слага край на германските планове за ледения континент, но не спира възпроизводството на митове и легенди около тайните им планове в далечните, южни земи. След самоубийството на Хитлер, лидер на Третия райх става военноморският адмирал Карл Дьониц. На 8 май 1945 г. Дьониц подписва капитулацията на Германия пред Съюзниците и Съветския съюз, което слага край на войната. По-късно той е арестуван от съюзническите сили и отведен в Нюрнберг, за да бъде съден за военни престъпления. Има версии, че след като научил за присъдата си, Дьониц се засмял, казвайки, че бъдещето на Германия е завинаги гарантирано в „неуязвима крепост в центъра на вечния лед“.

Въпреки че думите му не могат да бъдат потвърдени от исторически документи, слухът за тях бързо се разпространява в медиите от онова време. New York Times и Montreal Daily Star пишат: „След капитулацията на Германия през май 1945 г. голяма част от нацистките технологични разработки са преместени в неизвестни скривалища в Арктика, Южна Америка и Антарктида.“

Според други публикации от 50-те години на миналия век, официалното обяснение на правителството на Съединените щати за наблюдавани НЛО е доказателство за наличието на нацистки летателни апарати, позиционирани в отдалечени и недостъпни региони на света. Тази хипотеза на медиите така и не беше потвърдена от властите.

Тази статия е публикувана в Codigooculto и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на испански език).

Група изследователи откриват, че Хималаите не са се образували, както предполагаме

Чрез нова техника за топографско измерване учени установяват, че Хималаите са били на повече от половината си височина, преди континенталният сблъсък да ги превърне в най-високата планинска верига в света. Изследването е публикувано в Nature Geoscience.

Планинските вериги играят ключова роля за глобалния климат, като променят времето и оформят флората и фауната по своите склонове и долини. Топлият въздух се издига към откритите ветровити и влажни зони на планините и, охлаждайки се, кондензира в дъжд и сняг.

В закритите, подветрени зони се случва обратното: преобладава сух климат, феномен, известен като „дъждовна сянка“. Поради тези уникални явления, формирането на планинските вериги предизвиква засилен интерес сред учените, които изучават и моделират климата назад във времето.

Екип от изследователи от Станфордския университет е адаптирал техника, използвана за изследване на метеорити, за измерване на темпоралната динамика в седиментни скали, с която установяват, че една от емблематичните планински вериги в света, Хималаите, не се е образувала така, както се предполага.

„Интересното е в онова, което е съществувало преди съществуването на Хималаите“, обяснява Пейдж Чембърлейн, професор по Науки за Земята и планетите в Станфордския университет. „Нашето изследване показва за първи път, че краищата на двете тектонични плочи вече са били доста високи (средно около 3,5 километра) преди континенталния сблъсък, който е създал Хималаите“, добавя той.

Даниел Ибара добавя, че „това е повече от 60 процента от средната сегашна височина – много по-високо, отколкото мнозина предполагаха, което променя представите за климата и биоразнообразието в миналото на Хималаите“.

Констатациите налагат прекалибриране на старите климатични модели и вероятно ще доведат до нови палеоклиматични хипотези за хималайския регион на Южен Тибет, район, известен като Арката на Ганг. Това може да доведе до по-внимателно изследване и на други ключови планински вериги, като Андите и Сиера Невада.

Измерването на топографските параметри такива, каквито са били назад във времето, е сложен процес, който е обект на палеоалтиметрията. Няма много прокси индикатори за надморската височина в геоложкия запис, но екипът от Станфорд открива такива в сътрудничество с учени от Китайския университет по геонауки.

Дъждовете не само са били по-обилни по откритите, ветрени склонове, но и химическият състав на валежите се променя, когато въздухът се издига към върховете. По-тежките изотопи изпадат първи, а по-леките – когато се издигнат високо. По този начин, чрез анализ на изотопния състав на скалите, се установява надморската височина, на която са били отложени.

В седиментните записи кислородът съществува в три стабилни изотопа: кислород 16, 17 и 18. Ключовият изотоп, кислород 17, е изключително рядък. Той представлява само 0,04% от кислорода на Земята. Това означава, че в проба, съдържаща милион кислородни атома, само четири атома са кислород 17.

„Има само осем лаборатории в света, които могат да направят този анализ – казва Чембърлейн. – Отне ни три години, за да получим числа, които имат някакъв смисъл и които да са константни.”

Това обяснява защо тройният кислороден анализ е бил пренебрегван или може би твърде лесно отхвърлян, като топографски показател на планинска история.

Чрез вземане на проби от кварцови жили в долините на Южен Тибет и използване на троен кислороден анализ, екипът констатира, че основите на Арката на Ганг са били много по-високи от очакваното, много преди тектоничните сблъсъци.

„Смяташе се, че е необходим масивен тектоничен сблъсък, с мащаб континент-континент, за да се произведе издигане, необходимо за създаването на верига като Хималаите – казва Ибара. – Това изследване опровергава тази теза и отваря нови и интересни хоризонти“.

Провинция Шанси в централен Китай се превърна в сцена на удивителна археологическа находка: открита е гробница от династията Дзин, датираща отпреди 800 години. Според Института по археология на провинция Шанси гробницата е била открита още през 2019 г. при ремонтни дейности на дренажната система в района, но едва сега откритието е оповестено публично чрез доклад на Китайската академия за социални науки.

Гробницата, разположена до селището Донгфенгшан, окръг Юанку (около 545 километра югозападно от Пекин), е великолепна, богато украсена структура, изградена изцяло от небоядисани тухли, имитиращи дърво. Стълбище отвежда до основната гробна камера, чийто вход е бил запечатан.

Основната камера е с квадратна форма, с ширина на стените 2 метра и височина 3,5 метра. Покривът е осмоъгълен, изграден от тринадесет наклонени реда тухли. Всички стени са гравирани със сложни резби, а на покрива е разположена богато украсена капандура.

Според китайските археолози най-забележителният аспект на гробницата е нейната уникална украса. По южната стена са гравирани орнаменти, имитиращи прозорци с решетки. Източната и западната стени са гравирани с мотиви, които изключително реалистично имитират врати и прозорци. В подножието им са добавени и цветни етюди.

Най-впечатляваща обаче е северната стена, класифицирана от археолозите като „истински шедьовър“. На тази стена са гравирани фигурите на мъж и жена, седнали на столове с цветни декорации, а пред всеки от тях има маса с храна, питиета и пергаменти. За човешките фигури се смята, че са семейна двойката, обитаваща гробницата. Фигурите са изобразени изключително реалистично – с много детайли, забелязват се дори гънките на дрехите им. Мъжът е изобразен с козя брадичка, облечен е в роба, препасана с колан, а ръцете му са скрити в ръкавите на дрехата. Жената е облечена в рокля и, подобно на съпруга си, ръцете ѝ са скрити в ръкавите. Украсата на гробницата включва още изображения на лъвове, морски животни и цветя, но най-интересни са двете фигури, за които археолозите предполагат, че са духове-пазители.

В основната камера е открито погребение на трима души: дете на възраст между шест и осем години и двама възрастни на възраст между 50 и 60 години. Едно от нещата, което озадачава археолозите, е, че въпреки грандиозния характер на гробницата, погребалната церемония е доста скромна. В гробовете са намерени само девет предмета – две порцеланови кани, две порцеланови купи, една порцеланова лампа, три глинени саксии и една глинена плоча с текст, вероятно указващ подробности за закупуването на земята, върху която е построена гробницата. Въпреки че надписът е в лошо състояние, археолозите са дешифрирали фразите и от тях става ясно, че погребението датира от времето на управлението на император Джангзонг от династията Дзин, тоест между 1190 и 1196 г. сл. Хр..

Екип от китайски археолози откри (град Уси, провинция Дзянсу, източен Китай) каменна брадва, на която е гравирано изображение на тигър.

Реликвата, за която се смята, че е била използвана за религиозни ритуали, датира отпреди около 4500 години, от периода на нефритовата културата Лянгжу.

Предметът е ритуалното оръжие от твърд камък, проектиран с гладки и уникални линии. Намерено е в руините на жертвена платформа със следи от износване, които показват, че инструментът не е бил с култова стойност, а се е използвал в церемониални жертвоприношения.

При разкопките са открити общо 329 каменни оръдия на труда, 73 каменни и костни върхове на стрели и много керамични предмети. Всички са датирани от периода на нефритовата културата Лянгжу в Китай.

Районът около езерото Тайху се характеризира с изобилие от нефритови артефакти и археолозите продължават да намират все нови и нови доказателства за уникалната праисторическа история и култура на региона.