Археолози от университета в Тел Авив разкриват мистерията за палеолитните каменни кариери и производството на инструменти. Защо Homo erectus многократно са посещавали едни и същи места в продължение на стотици хиляди години? Отговор дават миграционните пътища на слоновете, които те ловували и разчленявали с помощта на кремъчни инструменти, изработени в тези кариери.

Изследването, публикувано в списанието Archaeologies, е ръководено от д-р Меир Финкел и проф. Ран Баркай от катедрата по археология и древни близкоизточни култури на университета “Джейкъб М. Алков” в Тел Авив, Израел.

Проф. Ран Баркай казва: „Древните хора са имали нужда от три неща: вода, храна и камък. Докато водата и храната са необходими за всички същества, хората са разчитали на каменни инструменти, за да ловуват и разчленяват животни, тъй като не са разполагали с остри нокти или зъби на другите хищници. Въпросът е защо откриваме скални кариери, които са били използвани за производството на кремъчни инструменти, а близо до тях – подобни каменни масиви, които стоят непокътнати, без да са били използвани за направа на инструменти?“

Проучване на местни групи от по-ново време показва, че ловците-събирачи са придавали голямо значение на източника на камъка – самата кариера – възприемайки мястото като свято и поклонническо. Правени са поклонения на такива места и са оставяни дарове на входа на кариерата.

В продължение на близо 20 години проф. Баркай и неговите колеги проучват обекти за добив на кремък и сечива в Горна Галилея. Този регион се характеризира с големи скални масиви от кремък, подходящи за изработване на инструменти. Намират се много близо до основните палеолитни обекти в долината Хула — Гешер Бенот Яков и Мааян Барух.

В тези праисторически обекти са разположени хиляди кариери за добив на кремък, от който преди половин милион години, през периода на ранния палеолит, праисторическите хора са изработвали инструменти и са оставяли дарове при поклонения, въпреки наличието на кремък и в други геоложки образувания.

Тъй като слоновете са били основният хранителен ресурс за тези ранни хора, изследователите от университета в Тел Авив съпоставят данните за разпространението на кремъчните инструменти и сечива с данните за миграционните пътища на слоновете. Откриват, че местата за добив и обработка на кремък са разположени в близост до тези миграционни пътища.

„Един слон консумира средно по 400 литра вода на ден, което фиксира пътищата му на движение. Тези животни имат нужда ежедневен достъп до водо – езера, реко и потоци“, казва д-р Финкел.

Впоследствие изследователите прилагат адаптиран модел на изработения в Израел, към няколко обекта от периода на ранния палеолит в Азия, Европа и Африка. Те включват както места, където са ловувани слонове или мамути, така и места от по-късен период – на хипопотами, камили и коне.

„Изглежда, че „светата троица“ от палеолита е универсална: навсякъде, където е имало вода, е имало слонове и навсякъде, където е имало слонове, хората е трябвало да намерят подходящи скални образувания за добив на камъни за направа на инструменти“, казва проф. Баркай.

Това е било традиция: в продължение на стотици хиляди години слоновете са използвали едни и същи маршрути, а хората са произвеждали каменни инструменти в близост до тези маршрути. В крайна сметка слоновете изчезват и светът се променя завинаги.

Тази статия е публикувана в списание Archaeologies и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на английски език).

Група биоархеолози са открили рядка религиозна татуировка в погребение близо до средновековен манастир в Судан, Източна Африка.

Изследването е извършено от Полския център за средиземноморска археология на Варшавския университет (PCMA UW). Tова е едва втората известена татуировка от средновековна Нубия.

Разположен в долината Вади Абу Дом в пустинята Баюда, себерен Судан, на около 20 км от днешния град Карима, средновековният манастир ал-Газали е един от най-добре запазените археологически обекти в Судан.

Между 2012 г. и 2018 г. полско-судански екип от PCMA UW, ръководен от професор Артур Облуски, проведе археологически проучвания на четири от стотиците гробове в региона района.

Откритите човешките останки в момента се изучават от биоархеолога на UW PCMA Робърт Дж. Старк и колегите му. Учените изследват произхода и културата на местното население от ония години.

По време на проучване на фотографската документация, Кари А. Гилбо, от университета Пърдю (САЩ), случайно идентифицира татуировка на десния крак на един от погребаните.

Татуировката представлява кристограма и гръцките букви алфа и омега. Кристограмата е религиозен символ, който комбинира гръцките букви chi и rho, образувайки монограмна абревиатура на името на Христос. Буквите алфа и омега, първата и последната букви от гръцката азбука, изразяват християнската догма, че Бог е началото и краят на всичко.

„За мен беше голяма изненада да открия нещо, което прилича на татуировка. Първоначално бях скептична, но след обработка на изображенията нямаше никакво съмнение, че това е именно татуировка“, казва Кари А. Гилбо.

Мистерия обгръща една от най-известните културни забележителности в Обединеното кралство. Ново изследване, публикувано в списание ScienceDirect засилва мистерията относно произхода на каменните кръгове на Стоунхендж. Според изследването камък номер 80, известен като Олтарният камък, не е бил донесен в равнината от същото място, като останалите.

Повечето от камъните, от които е изграден монументът, идват от планините Пресели (Preseli Mountains), западен Уелс, на около 225 километра западно от Стоунхендж, но сега става ясно, че  Олтарният камък е с различна структура и най-вероятно е дошъл от друг скален масив, намиращ се много по-далеч. „Много е вероятно Олтарният камък да не е добит от магмените скали в планините Пресели, а да е с произход от масив в Северна Великобритания“, казват авторите на проучването.

Олтарният камък е уникален – неговата структура е от червен пясъчник, а не от магмена скала.

Анализите на Олтарния камък показват високо съдържание на барий – 1025 части на милион. Докато при направените 58 проби на другите камъни, само в 4 нивото на барий е над 1000 части на милион. А това е убедително доказателство, че скалата, от която е изсечен Олтарният камък се намира в Северна Великобритания, а не в Уелс.

Смята се, че Стоунхендж е най-емблематичният неолитен паметник в света. Неговите внушителни, вертикални камъни, издигнати около 3000 г. пр.н.е. достигат 4 метра височина и тежат около 25 тона всеки. Множество мистерии обгръщат мястото, а учени и археолози продължават да се опитват да надникнат, поне малко, в загадката Стоунхендж.

Автор: Педро Ногучи

Нацистка Германия е имала амбициозни планове да завладее Антарктида по време на Втората световна война. Нацистите са вярвали, че континентът може да бъде използван като база за техните операции, да им осигури достъп до ресурси и стратегически предимства. В преследване на тази цел те предприемат няколко експедиции до континента, но в крайна сметка, опитите им да създадат плацдарм на Антарктида, се провалят.

Интересът на нацистите към Антарктида възниква в края на 30-те години на миналия век, тъй като регионът е важен стратегически. През Първата световна война Германия губи няколко африкански колонии, военноморска база в Китай и няколко острова в Тихия океан. А това са стратегически ограничения – липса на пристанища на различни географски ширини. В неизбежния нов световен конфликт Германия се нуждае от бази в южното полукълбо, които са от съществено значение за снабдяването на кораби и подводници.

От началото на века Германия постигна няколко напредъка в региона – от метеорологичната станция в Порт Молтке, на островите Южна Джорджия, до легендарната Първа германска антарктическа експедиция с кораба „Гаус“, водена от професора по геология Ерих фон Дригалски през 1903 г.. Въпреки това, след Първата световна война програмите са спрени. Версайският договор, който официално слага край на военните действия между Втория райх и съюзниците, принуждава Германия да се откаже от всякакъв териториален суверенитет извън Европа. Хитлер обаче, пренебрегвайки санкциите, нарежда планът за Антарктика да влезе в ход.

Ролята на технологиите в нацисткия план за завладяване на Антарктида

Технологиите изиграват решаваща роля в нацисткия план за завладяване на Антарктика по време на Втората световна война. От напреднали военни тактики до новаторски научни изследвания. Нацистите използват новите технологии, за да получат предимство пред враговете си и да осъществят контрол над континента.

Използват различни технологии като подводници, самолети, радарни системи и оръжия. Наемат учени и инженери за разработване на нови технологии, като системи за прогнозиране на времето и дори ракетна програма, която може да изстрелва ракети от Антарктида. Всички тези постижения биха им позволили да създадат бази на континента и да получат достъп до ресурси, които иначе биха били недостъпни.

Системите за наблюдение биха им позволили да наблюдават всяка дейност на континента и да контролират потенциални вражески шпиони, проникнали в техните редици. Това би им позволило да бъдат една крачка пред всички в завладяването на Антарктида.

Антарктическата експедиция

По време на честванията за шестата годишнина от идването на власт на Адолф Хитлер (30 януари 1939 г.), Карл-Хайнц Рьобке изнеся реч, за да подчертае постиженията на фюрера и да оповести плановете му за завладяване на Антарктида. На 17 декември 1938 г. е организирана третата германска експедицията Нова Швабия, която отплава от пристанището на Хамбург към южните райони на борда на кораба MS Schwabenland.

Екипажът се състои от 82 души и разполага с два хидроплана (Boreas и Passat). Целта на мисията е да изследват ледената покривка, флората и фауната и да извършат геоложки и хидрографски проучвания. Но това не е бил само териториален интерес, регионът е имал и търговска стойност за германския режим. От 20-те години на миналия век китовата мас се превръща във важна суровина за икономиката на Германия – използва се в много в хранителни стоки, от маргарин до почистващи продукти. Първоначално индустрията използва животински и растителни мазнини, но след като след Първата световна война Германия губи колониите си, е принудена да търси нови източници на мазнини.

С течение на годините зависимостта на Германия от китова мас става все по-голяма, което принуждава националсоциалистическия режим да насърчава развитието на местната китоловна индустрия, създавайки своя собствена флота, която да осигури по-добри търговски условия. През 1935 г. Германия консумира половината от световното производство на китова мас, превръщайки се в най-големия купувач на тази суровина. По време на войната месото от китове се превръща във важен източник на храна, която може да се съхранява дълго време замразена. Освен това китовата мас се използва като смазка и в производството на нитроглицерин.

Друга причина за експедициите до Антарктида е търсенето на нови територии, които да бъдат добавени към Германия. На 3 февруари 1939 г. хидропланите Passat и Boreas обследват обширните ледени територии и откриват идеален оазис за създаване на база. Пилотът на самолета Ричард Ширмахер пише в дневника си:

„Намерихме скално образувание с блестящи водни басейни. Те се разполагаха на 100 метра северно по скална равнина, която се издига от леда с външна температура от -5ºС. Цялата скалиста равнина е почти без сняг и лед.“

Хидропланът Boreas, се връща на мястото на следващия ден, за да го проучи по-подробно. Метеорологът Херберт Регула и фотографът Макс Бундерман, които са на борда на хидроплана, правят стотици снимки. Те наричат това място Нойшвабенланд (Neuschwabenland) или Нова Швабия.

На 5 февруари 1939 г експедицията забира в земята на Антарктида нацисткото знаме, маркирайки бъдещата база. Месец по-късно експедицията акостира в Кейптаун, ЮАР, където ги чака поздравителна телеграма от Херман Гьоринг. В средата на април MS Schwabenland се завръща в Хамбург, където е посрещната от висшите нацистки власти.

Експедицията прави 11 600 въздушни снимки, с които подробно се картографират няколко региона от Антарктида. Всички географски обекти са кръстени на членове на експедицията.

Но не след дълго се установява, че намеренията за научна мисия са само фасада и че истинската мотивация е политическа и икономическа. Въпреки че експедицията е секретна, германските вестници разпространяват информация за нея само седмица след нейното завръщане, което предизвиква големи полемики в продължение на години.

Падането на нацизма през 1945 г. слага край на германските планове за ледения континент, но не спира възпроизводството на митове и легенди около тайните им планове в далечните, южни земи. След самоубийството на Хитлер, лидер на Третия райх става военноморският адмирал Карл Дьониц. На 8 май 1945 г. Дьониц подписва капитулацията на Германия пред Съюзниците и Съветския съюз, което слага край на войната. По-късно той е арестуван от съюзническите сили и отведен в Нюрнберг, за да бъде съден за военни престъпления. Има версии, че след като научил за присъдата си, Дьониц се засмял, казвайки, че бъдещето на Германия е завинаги гарантирано в „неуязвима крепост в центъра на вечния лед“.

Въпреки че думите му не могат да бъдат потвърдени от исторически документи, слухът за тях бързо се разпространява в медиите от онова време. New York Times и Montreal Daily Star пишат: „След капитулацията на Германия през май 1945 г. голяма част от нацистките технологични разработки са преместени в неизвестни скривалища в Арктика, Южна Америка и Антарктида.“

Според други публикации от 50-те години на миналия век, официалното обяснение на правителството на Съединените щати за наблюдавани НЛО е доказателство за наличието на нацистки летателни апарати, позиционирани в отдалечени и недостъпни региони на света. Тази хипотеза на медиите така и не беше потвърдена от властите.

Тази статия е публикувана в Codigooculto и е възпроизведена тук под лиценз Creative Commons. Щракнете тук, за да прочетете оригиналната версия (на испански език).