Вероятността астероид 2024 YR4 да удари Земята на 22 декември 2032 г. продължава да расте. Според американската космическа агенция НАСА вероятността се е увеличила до 2,4%, което е с 0,2 пункта повече от изчисленията, публикувани миналия петък и увеличение с повече от един процентен пункт в сравнение с оценките от края на януари.

Според Sentry, системата за наблюдение на сблъсъци, която непрекъснато сканира каталога на астероидите за потенциални бъдещи удари със Земята, астероидът 2024 YR4 има малък шанс (2,4%) да удари Земята в рамките на седем години.

От своя страна Европейската космическа агенция (ESA) поддържа вероятността от 2,2%, същият процент, който предложи в петък, тъй като Координационният център за близки земни обекти (NEOCC) не е правил нови актуализации.

Тази седмица и двете агенции повишават вероятността за въздействие на дневна база: от 1,2% в сряда, 1,9% в четвъртък и 2,3% в петък.

Въпреки че вероятността да удари Земята остава ниска, астероидът отговаря на определени критерии, като неговия размер и възможността за удар, което накара ООН да активира предупредителните си протоколи в две специализирани агенции: Международната мрежа за предупреждение за астероиди (IAWN) и Консултативната група за планиране на космически мисии (SMPAG).

IAWN и SMPAG се срещнаха тази седмица със Службата на ООН по въпросите на космоса (UNOOSA), където беше обсъден въпросът за този астероид. SMPAG посочи, че „еволюцията“ на астероид 2024 YR4 ще продължи да бъде активно наблюдавана. Документът също призовава за бъдеща среща, когато текущият период на видимост приключи или преди това, ако развитието на заплахата го налага.

Астероид 2024 YR4 беше открит на 27 декември 2024 г. от програмата ATLAS (Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System) в Чили. Експертите смятат, че 2024 YR4 има диаметър между 40 и 90 метра, а хипотетичният сблъсък е изчислен за 22 декември 2032 г., според данни на ESA.

За момента астероидът се наблюдава от Земята от центрове като Института по астрофизика на Канарските острови, но от април това вече няма да е възможно, защото ще бъде извън обсега на земните телескопи. След това космическият телескоп Джеймс Уеб ще измерва орбитата му.

Преди 2032 г., когато се очаква хипотетичния сблъсък, астероидът ще доближи Земята през 2028 г., след което „орбитата му ще се стабилизира отново и тогава ще може с по-голяма точност да се предположи, дали вероятността за сблъсък е по-малка или дори нулева”, казва изследователят от Института за космически науки на CSIC и Института за космически изследвания на Каталуния (IEEC), Хосеп Мария Триго, в изявление за агенция EFE.

Ударът е малко вероятен, но ако се случи, Международната мрежа за предупреждение за астероиди (IAWN) посочва източния Тихи океан, северната част на Южна Америка, Атлантическия океан, Африка, Арабско море и Южна Азия като възможни точки за сблъсъка.

Международен изследователски екип е разработил алгоритъм, базиран на изкуствен интелект (ИИ), с който да бъдат открити пет планети с диаметър, по-малък от този на Земята, и с орбитални периоди, по-кратки от един ден, съобщи агенцията Синхуа.

От петте планети, четири са най-близките до своите звезди, откривани досега. Размерите им са съизмерими с тези на планетата Марс. За пръв път астрономи използват ИИ за изпълнение на задачи по търсене на сигнали в космоса.

Резултатите от изследването, проведено от екип под ръководството на Гъ Цзян от Шанхайската астрономическа обсерватория към Китайската академия на науките, са публикувани в изданието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Вероятността от наблюдение на планети с много кратки орбитални периоди около звезди, подобни на Слънцето, е много малка – около 0,5 процента. От първото откриване на тези планети през 2011 г. досега са намерени само 145, като само 30 от тях са с диаметър, по-малък от земния.

Астрономите обичайно използват транзитен метод за локализиране на планети извън Слънчевата система. Той се основава на принципа, че когато планета мине пред звездата, около която кръжи, нейната яркост намалява периодично. Планетите с много къси орбитални периоди често са много малки и затова е трудно да бъдат засечени транзитните им сигнали.

Източник: БТА

Планета Девет е теоретична планета в периферията на Слънчевата система, която се оказва изключително трудна за откриване.

Учените стесниха вероятното местонахождение на неуловимата „Девета планета“, след като изключиха повече от три четвърти от предполагаемите орбити на хипотетичните планети. В ново проучване се твърди, че търсената от почти десетилетие планета, ще бъде открита през следващите няколко години.

Планета Девет, известна още като Планета X, е теоретична планета, за която се предполага, че съществува в периферията на Слънчевата система. Хипотезата за Планета Девет беше предложена за първи път през 2016 г. от астрономите от Майкъл Браун и Константин Батигин. Двамата споделиха теорията си, след като други астрономи откриха обекти в пояса на Кайпер – голям диск от астероиди и комети отвъд орбитата на Нептун – които имаха необичайно изкривени орбити около Слънцето. След като анализираха тези обекти, Браун и Батигин предположиха, че само гравитационно привличане на масивна планета може да обясни орбиталните аномалии.

В следващите години Браун и Батигин (заедно с други учени) попълваха пъзела на Планета Девет, която вероятно е около седем пъти по-масивна от Земята, а това означава, че би била петата по големина планета в Слънчевата система. Намира се между 500 и 600 астрономически единици от Слънцето (между 500 и 600 пъти по-далеч, отколкото е Земята от нашата звезда).

Елиптичната орбита на Планета Девет все още е неуточнена, но се предполага, че прави пълна обиколка около Слънцето за между 5000 и 10 000 години и е много разтеглена и леко наклонена.

На 31 януари Браун, Батигин и Матю Холман, астрофизик от Харвардския университет, качиха в предпечатната база данни на arXiv ново проучване. Учените са направили нов анализ на данните от Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System (Pan-STARRS) от обсерваторията в Хавай.

Триото анализира 78% от региона, където е вероятно да бъде Планета Девет (останалата част от това пространство е твърде далеч, за да може Pan-STARRS да го анализира), но Деветата планета не е излязла отникъде.

„Изключихме повечето от пространството, където може да се намира планетата. Сега трябва да свършим по-трудната работа и да претърсим района, който е по-далеч“, казва Браун.

Използвайки данните от Pan-STARRS, екипът изследва орбиталния път на Планета Девет на месечни интервали. Целта е да се открият ярки обекти, които променят позициите си всеки месец.

„Това може да изглежда елементарно, но има много обекти в космоса, които се променят месец за месец, като астероиди и комети. Прилича на игра, в която множество точки трябва да бъдат свързани по много сложен и прецизен начин“, казва Браун.

За да е сигурно, че Планета Девет няма да бъде пропусната, екипът добави към данните повече от 50 000 фалшиви Планети Девет. „Идентифицирахме 99,9% от тези планети-примамки, което означава, че шансовете да сме пропуснали Планета Девет в района на търсене са наистина малки“, казва Браун. Екипът смята, че Планета Девет е някъде в най-отдалечените 22% от предполагаемата ѝ орбитална траектория.

Браун и Батигин продължават да проучват, използвайки данни и от телескопа Subaru, също на Хаваите. Тези данни трябва да им помогнат да сортират по-голямата част от пространството, което не са успели да достигнат, както и да им докажат, че Планета Девет не е във вече изследваното пространство.

Ако и тези им усилия се провалят, новата обсерваторията Vera C. Rubin, която трябва да заработи през 2025 г., може да помогне за намирането на планетата.

„В рамките на една година от работата на този телескоп, мисля, че ще я намерим“, каза Браун.