Според астробиолога от Техническия университет в Берлин, Дирк Шулце-Макух, НАСА може да е открила живот на Марс преди почти 50 години, но неволно да го е убила, без да осъзнава, че това са форми на живот.
Това се случва през 1976 г., когато сондите Viking извършват серия от експерименти на повърхността на Червената планета, в опит за намиране на доказателства за живот.
Сондите са оборудвани с модерните биологични лаборатории Labeled Release (LR), предназначени за търсене и анализ на биологични единици. Сондите провеждат четири експеримента.
Първият експеримент – газов хроматографски масспектрометър (GCMS) – търси органични или въглеродни съединения в марсианската почва. Вторият е анализ на метаболизма чрез добавяне на радиоактивни хранителни вещества в почвата. Третият – пиролитично освобождаване, което фиксира наличието на въглерод във фотосинтетични организми в почвата. И четвъртият – тестване на метаболизма, чрез анализ на динамиката на газове, задължителни за наличието на живот (кислород, въглероден диоксид и азот).
Пробите са били инкубирани в среда от въглероден диоксид и въглероден оксид в продължение на няколко дни. Оказва се, че „нещо“ използва въглерода в изкуствената атмосфера, генерирайки органични молекули. Заключението на учените обаче е, че резултатът е „съмнителен“ – експериментите са открили нещо, което имитира живот, но не и самия живот.
Четиридесет години по-късно това заключение е оспорено от самия ръководител на експериментите, Гилбърт В. Левин, който публикува статията си в Scientific American.
А според Дирк Шулце-Макух „експериментите, извършени от спускаемите модули, биха могли да убият марсианските форми на живот, преди да бъдат идентифицирани, защото технологията им би заличила потенциалните микроби“.
Мнението на двамата учени е, че експериментите са дали двусмислени резултати, защото в 3 от тях (маркираното освобождаване, пиролитичното освобождаване и обмена на газове) е използвано твърде много вода.
Шулце-Макух предполага, че микробният живот на Марс е възможно да съдържа водороден прекис в клетките си, еволюционна адаптация, позволяваща им да извличат вода директно от атмосферата.
В екстремно сухи райони на Земята, като пустинята Атакама в Чили, има екстремофилни микроби, които живеят в изключително солени скали и абсорбират малки количества вода от въздуха. Такива хигроскопични скали и относителна влажност съществуват и на Марс, което, поне хипотетично, означава съществуването на подобни микроби на планетата.
„Ако тези микроби съдържат и водороден пероксид, химично съединение, съвместимо с някои форми на живот на Земята, това би им позволило да абсорбират повече влага от околната среда и да генерират някои от газовете, открити при експеримента етикетирано освобождаване“, казва Шулце-Макух.
Знаем също, че първият тест, тестът GCMS, открива следи от хлорни органични съединения, но учените от НАСА заключават, че те са в резултат от замърсяване с почистващи продукти, използвани на Земята.
Последващите мисии с марсоходи на Марс показват, че тези органични съединения са често срещани на Червената планета.
Ако приемем, че животът на Марс се адаптира към околната среда, поради наличието на водороден пероксид в клетките си, това обяснява резултатите от експериментите на сондите Viking. Инструментът, използван за откриване на органични съединения (GCMS), при анализа си нагрява почвените проби и, ако марсианските клетки съдържат водороден пероксид, това би ги убило. При нагряване, взаимодействието на водородния пероксид с органичните молекули генерира големи количества въглероден диоксид. И точно това се установява в експеримента.
Ако хипотезата на Дирк Шулце-Макух се потвърди, това ще означава, че машините, изпратени от хората, сами са унищожили живота в експерименталните почвени проби от Марс.
Екипажът на търговски кораб е наблюдавал осем оранжеви светлини, излизащи от морето
Това се е случило в събота, 19 август 2023 г., около 3 часа сутринта. Капитанът на търговския кораб Сан Матиас I, който е плавал близо до полуостров Валдес, се свързва с Аржентинската военноморска префектура, за да съобщи за присъствието на НЛО в небето над Атлантическия океан.
Чуйте съобщението:
Обектите са наблюдавани на 42°25’6″S географска ширина и 62°45’0″W географска дължина и, според доклада до Военноморската префектура (L4S), неидентифицираните обекти са излезли от океанските дълбини. Капитанът на Сан Матиас I е бил извикан на мостика и вижда това, което той описва като „осем червено-оранжеви светлини, излизащи от морето“.
Трансмедийни обекти е съвременното наименование на неидентифицирани подводни обекти (НПО), чието присъствие е документирано в моретата по цялата планета.
В доклада, възпроизведен по-долу, се казва, че „навигационните и комуникационните системи на кораба не са регистрирали никакъв сигнал за бедствие или авария“ – и добавя, че „тези светлини са продължили да се виждат в небето като светещи точки, движещи се бързо, в зигзагообразна траектория.”.
Доклад на търговския кораб до префектура Чубут.
„Осем оранжеви светлини излязоха от морето една след друга. След което се движеха в небето много бързо, на зигзаг. Някои от тях изчезват, а после отново се появяват“ – съобщава капитанът на търговския кораб в комуникацията си с Военноморската префектура на Пуерто Мадрин.
Местоположение на кораба.
От екипажа са се опитали да направят снимки, но на мобилните им телефони не се е визуализирало нищо. Моряците се шегували помежду си, че „извънземните са се гмуркали за скариди“.
Докладът уточнява, че „наблизо няма кораби, корабите са на юг“. Според радарните системи няма съобщения за инциденти или аварии. Най-близките до мястото други кораби също не са получавали подобни съобщения.
Според скептиците това, което е наблюдавано от кораба Сан Матиас I, е нищо повече от оптично изкривяване на светлините от сателитната система Starlink.
„Понякога си мисля, че има живот на други планети, а понякога си мисля, че няма. И в двата случая заключението е удивително.“
Карл Сейгън
Вероятността за съществуване на живот на други планети кънти в нашето колективно съзнание. Откриването на доказателство, че не сме сами, би било най-грандиозното откритие в историята.
Към настоящия момент обаче можем само да спекулираме с тази вероятност. С помощта на съвременната наука малко по малко научаваме повече както за нашата галактика, така и за живота и неговата еволюция. Това знание е нашият пътеводител (макар и много ограничен) в търсенето на живот някъде другаде. Дали ние ще го открием или той ще открие нас?
Когато беше открита галактиката NGC 6822, разбрахме, че Вселената не свършва с Млечния път. Изображението по-горе е направено от космическия телескоп James Webb. ESA/Webb, NASA & CSA, M. Meixner, CC BY-SA
Когато говорим за извънземен живот, това не означава задължително интелигентен живот, а всяка форма на живот. Когато проучваме произхода и еволюцията на живота на нашата планета, задължително възниква въпросът: дали той се е случвал или случва и някъде другаде, освен на Земята? И дали съществуват места във Вселената, които отговарят на условията за възникване на живот (наричаме това обитаема зона ). Астробиологията е науката, която се занимава с отговорите на тези въпроси.
Първият и единствен известен живот
Има научен консенсус, че животът на Земята се е появил преди около 4,2 милиарда години. Поразителното е, че това се е случило за кратък период от време, много бързо за темпоралните мащаби на геологията – между стотици хиляди и 120 милиона години след възникването на планетата. Това предполага, че при наличие на правилните условия, животът може да се развие относително бързо.
Нашите познания по пребиотична химия предполагат, че изходните компоненти на органичния живот са универсални. Химичните закони генерират началните фази на живите клетки, така че можем да предположим, че органичният живот има разпознаваеми характеристики, където и да се появи.
За дълъг времеви отрязък от историята на Земята животът се е състоял от прости едноклетъчни и многоклетъчни форми, като прародителите на съвременните водорасли. Животните населяват нашата планета през последните 500 до 600 милиона години, което е само 14% от общата времева линия на живота.
Животните се появяват за първи път във вкаменелости преди около 574 милиона години. Развитието му прилича на внезапна експлозия в камбрийския период (преди 539 милиона години до преди 485 милиона години) и противоречи на разбирането ни за типичната, постепенна, еволюционна промяна. Изображението реконструира камбрийско морско дъно от Chengjiang, Китай / Природонаучен музей на Оксфордския университет, CC BY
Интелигентен живот, способен да изследва космоса
Като „интелигентен живот“ определяме онзи живот, които притежава познанията за астрономически наблюдения и изследвания, и изпращане (приемане) на сигнали в/от космоса. Ако приемем Бронзовата епоха като отправна точка за систематични астрономически наблюдения, тогава се оказва, че интелигентният живот съществува на Земята от около 0,00012% от времевата си линия. А способността ни да изпращаме (и получаваме) сигнали в/от космоса заема незначителен времеви интервал от общото време на живота на Земята, така че вероятността някой да получи нашите сигнали или ние да получим техните, е много малка.
Простият органичен живот такъв, какъвто го познаваме тук, на Земята, вероятно е относително често срещан във Вселената, но не може да се твърди същото и за интелигентния живот. Математическите анализи показват, че има около 60% шанс интелигентен живот да не възникне на планети, на които съществуват прости организми. Последните проучвания предполагат, че в нашата галактика може да има между една и десет планети с интелигентен живот. Тоест, ако животът е следствие от еволюция, не може да се твърди, че интелигентността също е следствие на такава.
Цианобактериите, като тези на изображението, са доминирали в живота на земята в продължение на милиони години. Ако открием извънземен живот, е по-вероятно той да изглежда така, отколкото да е интелигентен. / В. Менор-Салван
Търсим извънземни биосигнатури
Като ориентири за извънземен живот, учените търсят биосигнатури или биомаркери на екзопланети в нашата Слънчева система, които биха били доказателство за живот или химическа еволюция. Засега обаче липсват доказателства за живот извън Земята (фосфинът на Венера не е биосигнатура).
Един от най-добрите, познати ни научни методи за намиране на доказателства за извънземен живот, е наблюдението на екзопланети. Досега са идентифицирани 5496 планети, които обикалят около 4229 звезди. С помощта на инструментите на телескопа Джеймс Уеб дори имитирахме молекулярен и химичен профил на атмосфера на екзопланета.
Възстановка на Kepler-186f, първата планета с размерите на Земята, открита в обитаемата зона на звезда през 2014 г.. В търсене на извънземен живот, телескопът Allen очаква радиоизлъчвания от системата Kepler-186 в продължение на един месец. Но не са открити сигнали, излъчени от извънземна технология. Засега заключението е, че е малко вероятно на планетата да има живот. НАСА Еймс / JPL-Caltech / T. Пайл, CC BY
Възможно е в близко бъдеще, с напредване на познанията ни за наблюдение, да бъдат открити биосигнатури в някоя от над 1800 идентифицирани досега, подобни на Земята планети. Но към днешна дата, за нито една екзопланета не са открити доказателства за признаци на какъвто и да е живот.
Планети, чиято средна температура е потвърдена. Пунктираната линия е приблизителната зона, в която биха били разположени обитаеми планети. Към днешна дата почти всички планети са или твърде горещи, или твърде студени. / В. Менор-Салван
Има ли разумни същества, които наблюдават Земята?
Няма причина да не предполагаме, че нашата планета е включена в програмите за наблюдение на някоя извънземна цивилизация. Ако технологиите на цивилизация в Космоса са (или са били) достатъчно развити, тя би била в състояние да открие биосигнатури, като съвместното наличие на кислород и метан в атмосферата ни или спектъра на хлорофила – това са откриваеми биомаркери.
Ако някой ни наблюдава от разстояние около 60 светлинни години, той би открил доказателства за технологична цивилизация, като например наличието на хлорофлуоровъглеводороди (CFC), които отделяме в атмосферата.
Вероятността за живот на екзопланета е малка
Може да изглежда, че сме открили много екзопланети. Но истината е, че това е много малка извадка. Смята се, че само в нашата галактика има около 100 милиарда екзопланети.
С познанията, с които разполагаме, е лесно да се изчисли, че вероятността на новооткрита, скалиста екзопланета да липсва живот, е около 99,98%. Изглежда плашещо – намирането на обитаема планета е като печалба от лотарията. Добрата новина е, че в нашата галактика има много планети. Оптимистичното предположение е, че в Млечния път биха могли да съществуват до 10 милиона планети с форми на живот.
Ами ако вече са били тук?
Скорошни свидетелства за предполагаема извънземна технология и неидентифицирани аномални явления (UAP), представени пред Конгреса на Съединените щати, генерираха голямо медийно внимание. Но учените работят с доказателства, а такива, засега, липсват. Не трябва да бъдем обаче прекалено скептични, а търпеливо и без предразсъдъци да изучаваме и обсъждаме данните за UAP, да тестваме всички хипотези.
Необходимо е също така да се определят параметрите, с които познатата ни физиката тълкува най-екзотичните хипотези. Твърденията за посещаване на Земята от извънземни технологии, са едновременно вълнуващи и несъстоятелни, поради липса на доказателства. Много е важно да се отбележи, че липсата на адекватно обяснение на някои UAP не означава автоматична достоверност за извънземни технологии.
Следователно, базирайки се на актуалното си познание, трябва да предположим, че поне в нашата галактика ние сме единственият образец за интелигентен живот.
Технологиите за търсене и наблюдение се развиват и, с търпение и професионализъм, може би един ден науката ще даде отговор на въпроса: сами ли сме във Вселената? Възможността за извънземен живот никога няма да спре да ни вълнува.
Сезар Менор-Салван е биохимик и астробиолог. Професор по биохимия в университета в Алкала. Изследователските му интереси са химическата еволюция и произходът на живота, еволюцията на нуклеиновите киселини и протеините, органичната геохимия, приложима в изследването на еволюцията на екосистемите и геобиологичните приложения на спектроскопските техники.
Автор: Крис Импи (Професор по астрономия в университета в Аризона)
В момента има много боклук на Луната (включително почти 100 чувала с човешки отпадъци), а с увеличаването на броя на държавите, които организират мисии до естествения ни спътник, този боклук прогресивно ще нараства, както на лунната повърхност, така и в земната орбита.
През август 2023 г. руската сонда Луна-25 се разби в повърхността на Луната, а индийската мисия Чандраян-3 успешно кацна в южния полярен регион, което направи Индия четвъртата страна, кацнала на Луната.
Отдавна е време хората на Земята да помислят какво се случва с всички тези спускаеми модули, отпадъци и отломки, останали на лунната повърхност и в орбита.
Аз съм професор по астрономия, който е писал за бъдещето на космическите пътувания, замърсяването на космоса и етика на космическите изследвания. И подобно на много други анализатори, съм загрижен за липсата на управление на космическите отпадъци.
Пространството се препълва
Хората смятат космоса за необятен и празен, но истината е, че близката до Земята космическа среда започва да се препълва. До 100 лунни мисии са планирани през следващото десетилетие от правителства и частни компании като SpaceX и Blue Origin.
Околоземната орбита е дори по-засегната от пространството между Земята и Луната. Това е от 100 до 500 мили височина от Земята, в сравнение с 240 000 мили до Луната. В момента има близо 7700 сателита на височина до няколкостотин мили от Земята. Този брой може да нарасне до няколкостотин хиляди до 2027 г.. Много от тези сателити ще бъдат използвани за доставяне на интернет за развиващите се страни или за наблюдение на селското стопанство и климата на Земята.
„Ще бъде като междущатска магистрала в час пик, когато всички карат с висока скорост“, каза експертът по космически изстрелвания Джонатан Макдауъл пред Space.com.
Проблемът с космическия боклук
Хората са оставили много боклуци на Луната, включително останки от космически кораби като ракетни ускорители от над 50 катастрофирали мисии, близо 100 чувала с човешки отпадъци и различни предмети като топки за голф и ботуши. Общо около 200 тона боклук .
Тъй като Луната не е ничия собственост, никой не носи отговорност да я поддържа чиста и подредена .
Безпорядъкът в земната орбита включва неработещи космически кораби, отработени ракетни ускорители и предмети, изхвърлени от астронавтите, като ръкавици, гаечни ключове и четки за зъби.
Има около 23 000 обекта, по-големи от 10 см (4 инча) и около 100 милиона отломки, по-големи от 1 мм (0,04 инча). Малките парченца боклук може да не изглеждат проблем, но тези отломки се движат със скорост от 15 000 мили в час (24 140 км/ч), 10 пъти по-бързо от куршум. При тази скорост дори малка, течна отломка може да пробие скафандър или да унищожи част от електрониката.
Количеството отломки в орбита се е увеличило драстично от 60-те години на миналия век.
През 1978 г. ученият от НАСА Доналд Кеслер описва сценарий, при който сблъсъците между орбиталните отломки създават допълнително отломки и количеството им нараства експоненциално, което потенциално прави околоземната орбита неизползваема. Експертите наричат това „синдром на Кеслер“.
Никой не командва там
Според договора на ООН за космоса от 1967 г. никоя държава не може да „притежава“ Луната или която и да е част от нея и небесните тела трябва да се използват само за мирни цели. Но договорът не засяга компании и физически лица и не определя принципи за използване как космическите ресурси.
А договорът на ООН за Луната от 1979 г. постановява, че Луната и нейните природни ресурси са общо наследство на човечеството. Но Съединените щати, Русия и Китай обаче така и не го подписаха, а през 2016 г. Конгресът на САЩ прие закон, който отприщи американската търговска космическа индустрия с много малко ограничения.
Поради липсата на регулиране, космическият боклук е пример за „трагедия на общите блага“, където частни интереси имат достъп до общ ресурс, който може да бъде изчерпан, без да е достигнал до всички.
Учените твърдят, че за да се избегне „трагедията на общите блага“, орбиталната космическа среда трябва да се разглежда като общо благо, защитено от Обединените нации.
Трагедията на общите блага твърди, че ако всеки има неограничен достъп до даден ресурс, тогава в дългосрочен план той може да стане изчерпан и неизползваем.
Ако ООН не предприеме действия, геополитическите и търговските интереси ще вземат превес над усилията за използване на междупланетарното пространство за общо човешко благо. Има индикации, че Службата на ООН по въпросите на космоса, която през май 2023 г. прие политически документ за устойчиво развитие на дейностите в космоса, работи вече в тази посока.
ООН трябва да засили регулацията на държавите-членки и да зададе отговорности за разработка на политики на национално ниво, определящи устойчивото развитие на космическите дейности.
НАСА създаде и подписа Споразуменията на Артемида, широки, но необвързващи принципи за мирно сътрудничество в космоса. Артемида е подписано от 28 държави, но без Китай и Русия. Частните компании също не са страна по споразуменията, а някои космически предприемачи имат дълбоки джобове и големи амбиции.
Липсата на регулация и засилващата се златната треска в изследването на космоса означава, че космическият боклук и отпадъци ще продължават да се трупат, както и свързаните с тях проблеми и опасности.
