С емблемата на издателство „Сиела” излезе от печат новото заглавие „Завоите на българската история-2” от Валентин Бояджиев. Сборникът от очерци представя малкоизвестни факти от историята на Третата българска държава. Той е своеобразно продължение на излязлата през 2013 година книга на издателство „Сиела” „Завоите на българската история”.

Събитията от близкото минало са пресъздадени чрез живота на популярни политици, писатели, актьори, музиканти и художници, оставили следа в съзнанието на съвремениците си.

Книгата е тематично обособена в няколко раздела – „И властниците са хора“, „Писатели, артисти, музиканти, художници, журналисти“ и „Завоите на историята“.

От текста читателят ще узнае как: Кой искал да смени името на храма „Св. Александър Невски“; Защо Стамболийски изгонва от България 33 руски генерали?; Петър Дънов спасява Георги Димитров от полицията и други неизвестни факти.

Валентин Бояджиев е завършил магистратура по журналистика в Софийския университет. Вече повече от четири десетилетия работи като репортер, редактор, отговорен секретар, заместник-главен редактор и главен редактор в много всекидневници и седмичници и списания – „Вечерни новини”, „Народна младеж”, „Работническо дело”, „Дума”, „Труд”, „Уикенд”, „Ретро” и др. От 1988 до 1991 г. е кореспондент на различни български вестници в Москва (Русия). Публикувал е над 3000 статии, репортажи, очерци, коментари, пътеписи и интервюта в печата. По негови сценарии са реализирани 4 телевизионни документални филми.

Години наред е водил специализирани рубрики за близкото минало в популярни седмичници с голям тираж. Има особено активен интерес към историческите документални разследвания за живота на видни държавници.

Близо две десетилетия Валентин Бояджиев е бил и преподавател по „Графичен дизайн на печатните медии” и „Медиен мениджмънт и маркетинг” в Софийския университет и Университета за национална и световно стопанство.

nabore.bg

Книгата „Завоите на българската история” от Валентин Бояджиев представя малкоизвестни факти и събития от миналото на Третата българска държава. Някои от тях са останали в зоната на мълчанието за официалната историография, други са потънали в прахта и патината на отминалите десетилетия, забравени дори от професионалните изследователи на вчерашния ден.

Събитията от стара България са пресъздадени чрез образите на популярни политици, писатели, актьори, музиканти, художници, журналисти и Завоите на историята. Любопитният детайл, парадоксалният ракурс, търсенето на куриоза дори в сериозната и трагична страна на историята, правят тази книга особено привлекателна за всеки, който бяга от скучното четиво.

От книгата става ясно как княз Фердинанд награждава с орден своя адаш автоконструктора Порше, само защото е почитател на марката. Читателите ще научат кой е нашият лекар, вербуван от руснаците, който години наред е измъквал секретна информация от самия Бенито Мусолини. Специален очерк е посветен на един популярен герой от близкото минало – държавника Кимон Георгиев, който успява да спаси Пиринска Македония от апетитите на Тито. Не е премълчана и ролята на Молотов да останем без Беломорието след войната.

Книгата следва без колебание виражите на българската история, житейските заблуди на нейните герои, техния възход и падение в обществен и личен план. Документално точно са показани стотици българи, оставили следа в бурния и незабравим ХХ век.

Авторът на книгата Валентин Бояджиев е роден през 1950 г. в Ямбол. Завършва магистратура по журналистика в Софийския университет. След това над четири десетилетия работи в периодичния печат, като репортер, редактор, заместник-главен редактор и главен редактор в много всекидневници и седмичници.

От 1988 до 1991 г. е кореспондент на различни български вестници в Москва (Русия). По негов сценарии са подготвени 3 документални филма в БНТ. Награждаван е с различни журналистически и държавни награди.

Писал е стотици статии, репортажи, очерци, пътеписи и интервюта в печата.

Години наред е водил специализирани рубрики за близкото минало в популярни седмичници с голям тираж. Особен афинитет има към историческите документални разследвания за живота на видни държавници. През годините Валентин Бояджиев е бил и преподавател по „Графичен дизейн на печатните медии” и „Медиен мениждмънт и маркетинг” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Университета за национална и световно стопанство в София.

nabore.bg

Петко Тодоров

Събраха думи от него и за него
В „Балада за Виктор Пасков” са събрани вестникарските му антрефилета, те не са неговият жанр. Но в тях има литература. Той знаеше цената на подписа си, те задължително ще влязат в събраните му съчинения.

Тук са още: интервютата му, „Думи за Виктор Пасков”, негови и съвместно с Маргарита Петкова стихотворни закачки, вестникарски некролози за кончината му (изд. „Захарий Стоянов”). Поменна книга. Внушенията и съдържанието са митотворчески.

Кой, ако не той? Всяко време си иска литературните митове, сегашното – особено. Сегашното не точно литературни, а митове въобще, нещо, което да продава телевизионно време и тиражи, нещо, което да продава друго нещо.
Свободна, пазАрена икономика. Идеята на този помен е некомерсиална, проблемът е, че излиза в такава обстановка. Пасков най-става за мит, той самият се стараеше в тази насока.

Интервютата скучнеят. Човек като прочете едно и махва с ръка: Тази гъска е прецакала интервюто. Като ги чете всичките, пъшка: гъсочеството е поголовно. Пасков беше артист и сцената му малееше. Ако някой артист рече, че сцената му стига, той не е артист.
Онези от сцената изричат писани от друг думи, Пасков е писател. Е, и онези пописват, но при него няма първично и вторично. Неговият бял лист беше празна сцена. Тъжно е да гледаш как той слиза от сцена за да влезе във вестник, в услуга на някоя журналистка.

То не е все едно да интервюираш Ахмед Доган и Иван Костов. Ефектът е обратен на прочита на антрефилетата.

Владимир Гаджев е налучкал интонация в раздела „Думи за Пасков”, но той е от стара коза яре. Стихотворните закачки припомнят връхлетялата ни ценностна щуротия – къде е поезията му? В нея е най-категоричен, все я обещават и все я няма.
Да не беше известната му политнекоректност, паметта Паскова щеше да се радва на къде-къде повече митотворчество. Но сме длъжни да признаем и че тя я спасява от идиотската комерсиализация. Какво ли щеше да е, ако той беше правилният автор?… Митът Пасков какъвто го заслужаваме.

book-on-corner.blogspot.bg

[wpi_designer_button id=1929] 

ВИЖТЕ В AMAZON